Кинг и Максуел
Шрифт:
– Няма нужда да ходим. Нали за това има интернет.
– Добре де, можеш да чукаш по клавиатурата колкото си щеш, но аз възнамерявам да свърша малко истинска работа.
Мишел отново насочи поглед към "Панера".
– Каква например? – попита Шон. – Не искам да действаш, без да сме обмислили нещата. Нали помниш какво се е случило с британската лека кавалерия при атаката на Балаклава? Били са пометени заради грешката на един човек.
– На един мъж – това е ключовата дума. Ако атаката беше ръководена от жена,
– Добре де, какво мислиш да направиш?
– Да поговоря с една тийнейджърка за неин съученик. Чисто по женски.
Мишел изключи телефона, скочи в снега и тръгна обратно към бистрото. Възнамеряваше да разбере от Кати Бърнет доколко е загрижена за Тайлър Уинго.
11.
– Здрасти, Кати.
Момичето вдигна глава от лаптопа си и срещна погледа на Мишел, застанала до нея с табла, на която имаше купичка супа, хляб и чаша кафе.
– О, здравейте.
– Може ли да седна при теб?
– Нали бяхте с Тайлър? – огледа се Кати.
– Той отиде на плуване, а аз мислех да тръгвам, но заваля доста силно. Реших, че чаша кафе и една супа ще ми дойдат добре.
Мишел се настани на масата и изчака Кати да отмести лаптопа и раницата си, за да направи място за таблата.
– Благодаря – кимна тя, загреба с лъжицата и се усмихна. – Няма нищо по-хубаво от гореща супа в студен снежен ден.
– Предполагам – отвърна Кати и се усмихна притеснено.
– Дано не съм прекъснала някое домашно – кимна към лаптопа Мишел.
– Не, не, това е чак за другата седмица. Просто реших да му хвърля един поглед… – Момичето затвори лаптопа и я погледна въпросително. – Предполагам, че разговаряхте с Тайлър за баща му.
Мишел натопи залък хляб в супата и го поднесе към устата си.
– Голяма трагедия – каза тя, дъвчейки. – Наистина е страшно да изгубиш родител, особено на тази възраст.
– За военните ли работите?
– Не, просто се опитвам да му помогна, но по друг начин. Той каза, че сте в един клас. Твърди, че си много умна и си взела две години за една...
– Наистина ли го каза? – попита Кати и лицето грейна.
– О, да – кимна Мишел и отпи глътка кафе.
– Той самият е много умен и е пълен отличник. Но не се хвали като някои други. Тайлър е… ами просто е мълчалив и сдържан.
– Доколкото разбирам, вие двамата сте добри приятели.
– Познаваме се още от началното училище – кимна момичето.
– В момента приятелите са много важни за него. Сигурна съм, че разбираш това.
– О, да.
– Познаваше ли баща му?
– Двамата са идвали на вечеря у дома. Няколко пъти ме е вземал от училище заедно с Тайлър. Винаги се държеше мило с мен. Знам, че е бил изпратен в Афганистан. Преди две години и майка ми беше там, но
– И майка ти служи в армията, така ли?
– Във ВВС. Тя е пилот.
– Това е страхотно, Кати.
– Много се гордея с нея. Може да управлява всякакви самолети. Преди време ме качи на една чесна. Направи неща, от които ми се обърна стомахът, но на нея нямаше нищо.
– Сигурна съм – кимна Мишел и отново загреба от супата. – Предполагам, че в училище вече знаят за бащата на Тайлър...
– Днес го обявиха официално. Всички се натъжиха, а Тайлър се притесни.
– Казваш, че двамата се познавате още от началното училище. Предполагам, че си познавала и майка му.
– Да – кимна Кати. – Това беше друга трагедия.
– Щом има толкова млад син, трябва да е починала доста млада.
– Да.
– От рак ли?
– Тайлър ли ви каза така? – погледна я изненадано Кати.
– Не, но ако съдя по реакцията ти, трябва да е починала от нещо друго.
– Вижте, след като той не ви е казал, няма да ви кажа и аз. Сигурно си е имал причини.
– От болест ли беше?
– И така може да се каже – колебливо отвърна момичето.
– Не те разбирам.
– Психическо заболяване. Депресия. – Кати замълча за момент, после добави: – Самоуби се.
Мишел отново поднесе лъжицата към устата си. Не беше гладна, но трябваше време, за да осъзнае чутото и да реагира адекватно.
– Мили боже – промълви най-сетне тя. – Майка му се самоубива, а баща му загива в Афганистан.
– Да. Много ми е мъчно за него! – каза с треперещ глас Кати.
– Но поне има втора майка – каза Мишел.
– Не знам дали се чувства щастлив от този факт – намръщи се момичето.
– Не ми е казал нищо конкретно, но останах с чувството, че не се разбира с нея.
– Няма как да е иначе – леко повиши глас Кати. – Искам да кажа, че господин Уинго превъртя и се ожени за много по-млада жена, без дори да я познава добре. Да не говорим за Тайлър, който изобщо не подозираше за нейното съществуване. Той каза ли ви, че бракът е бил сключен пред съдия? Без сватба, без нищо. Един ден просто му обявили, че са се оженили. Тайлър беше много разстроен.
– Не е ли получил някакви обяснения от баща си?
– Не ми е споменавал – отвърна Кати и закова поглед в лицето . – Но вие така и не ми казахте по какъв начин помагате на Тайлър.
Мишел извади една визитка и я плъзна по масата.
– Защо му е на Тайлър детектив? – учудено попита момичето, след като прочете какво пише.
– За да получи отговори. Това е главната причина хората да наемат детективи.
– Отговори на какво?
– Мисля, че самият той още не знае, Кати. Спомена пред мен, че баща му е бил в резерва, но в един момент отново са го върнали на активна служба.