Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Спомням си, че когато бях във втори клас, господин Уинго дойде в училище и ни говори за дълга пред родината. Тогава беше с униформа. По-късно и мама последва примера му.

– Значи твоите родители са го познавали добре, така ли?

– Главно мама, по военна линия. Вече споменах, че след смъртта на майката на Тайлър те идваха няколко пъти на вечеря у нас. Самият Тайлър умее да готви, и то доста добре. Дори демонстрира някои свои рецепти пред мама.

– Съседи ли сте?

– Не,

но живеем на пет минути с кола от тях. – Лицето се проясни. – Тайлър ми обеща да ме кара с колата на училище. Вече има временна книжка и съвсем скоро ще получи редовна.

– Той е с една година по-голям от теб, нали?

– Да. Другия месец аз ще навърша шестнайсет, а той става на седемнайсет през май.

– Оплаквал ли се е някога от проблеми?

– Не съм разговаряла с него след смъртта на баща му, ако питате за това.

– А по-рано? Наред ли бяха нещата с него?

– Горе-долу. Както казах, не се разбира с втората си майка.

– А с баща си? Не му ли беше сърдит след неочакваната женитба?

– Беше, но според мен се примири. Той не можеше да му се сърди дълго.

– А сега, след като баща му вече го няма?

– Остана само с мащехата си, което не е добре за него.

– Няма ли други роднини наблизо?

– Не съм чувала да има.

– Ще ми звъннеш ли, ако ти хрумне нещо, което би могло да помогне на Тайлър?

– Какво например?

– На този етап не мога да кажа. Но може би сама ще се досетиш.

– Не се е забъркал в неприятности, нали?

– А има ли причини да мислиш така? – попита Мишел.

– Не. Тайлър е много свястно момче.

– И аз останах с такова впечатление. Затова искам да му помогна.

Кати прибра визитката в джоба на палтото си.

– Може да ви се обадя – каза тя.

– Ще се радвам – кимна Мишел.

12.

По-късно вечерта Мишел и Шон се срещнаха в един бар в Джорджтаун. Седнаха на маса до прозореца и си поръчаха бира.

– Някакви новини от Пентагона? – попита Мишел.

– Засега не. Това обаче не означава, че и утре ще е така. Надявам се, че другите ми познати там все пак ще се обадят.

Мишел отпи глътка бира и се облегна назад. Беше спряло да вали, а натрупалият сняг бързо се топеше.

– След като чакаме обаждане от Пентагона и не можем да отидем при Тайлър и мащехата му, значи ни остава само ДТИ, бившите работодатели на баща му – каза тя. – Нали щеше да ги провериш в интернет?

– Направих го. Оказа се, че са фирма, която изпълнява държавни поръчки.

– Всяка втора фирма в района изпълнява държавни поръчки. В кой сектор работят?

– Предлагат преводачески услуги на армията.

–

Чувала съм, че това е сладка работа.

– Вероятно – кимна Шон. – Но малко прилича на нашия ангажимент тук. Специалността им е Близкият изток и вероятно доста ще ги заболи, ако армията се изтегли от там.

– Уинго наистина ли е бил търговец, както спомена Тайлър?

– Така и не получих шанс да задам този въпрос на никого – каза Шон и отпи глътка бира. – Според мен попаднахме в задънена улица.

Мишел пъхна пръста си в дългото гърло на бутилката и започна да я клати над масата.

– Мразя да се признавам за победена – каза тя.

– Нима мислиш, че аз обичам?

– Ти познаваш хора навсякъде и вероятно вече си измислил някоя алтернатива.

– Засега се опитвам да преценя дали си струва усилията.

– Аз пък мисля, че този анализ вече го направихме.

– Може би ти си го направила.

– Смятам, че мога да науча нещо от приятелката му Кати Бърнет. Вече започнах да я обработвам.

– Без да ти пука, че въвличаш в тази история едно невинно момиче?

– Ако знаех каква е "тази история", може би щеше да ми пука. Проблемът с кокошката и яйцето...

– Въпреки всичко не одобрявам това, което си направила.

– Не съм я карала да шпионира Тайлър. Просто я помолих да се свърже с мен, ако се сдобие с информация, която може да му помогне. Но ако държиш, мога да звънна и да кажа да не прави нищо.

Дълго време мълчаха и се гледаха намръщено.

– Виж какво – каза най-сетне Шон, – не се измъквам, но просто не съм сигурен какво можем да постигнем.

– Досега не сме постигнали нищо, следователно можем да повдигнем летвата.

– Виждам, че сме далече от консенсус по този въпрос – промърмори той.

– Аз проявявам максимално благоразумие.

– Ти почти не познаваш това момче, но изведнъж го приемаш като по-малък брат, чиито проблеми са и твои. Това ли наричаш проява на благоразумие?

Мишел остави бирата си на масата и се извърна към прозореца.

– Значи според теб греша, като искам да му помогна.

– Не казвам дали грешиш или не. Струва ми се, че… как да кажа, прекалено се палиш.

– Много добре знам какво е да си уплашено дете! Докато Тайлър тичаше като обезумял в бурята, успях да зърна ужаса в очите му. – Тя отмести поглед и тихо добави: – А и пистолетът… Все едно видях себе си да бягам през полето с пистолет в ръка!

– Но ти не си бягала с пистолет в ръка, Мишел! – каза Шон.

Тя сякаш не го чу.

– Единствената разлика е, че той не можеше да стреля с него, докато аз го направих.

– Това е било много, много отдавна. На колко си била тогава, може би на шест?