Кинг и Максуел
Шрифт:
– Шест, шестнайсет, какво значение има? То просто се случи.
– Знаеш, че не е толкова просто – каза Шон.
– Разбира се, че не е. Подложих се на дълга психотерапия, включително и в клиника. След това почти бях забравила за този инцидент. Но така или иначе, не успях да го разбера напълно и затова бях толкова уплашена.
– Значи правиш връзка между своите преживявания като дете и сегашната ситуация на Тайлър, така ли?
– Може би. Това грешка ли е?
– Не мога да кажа. Но защо си причиняваш всичко
– Бих желала да имам отговор на този въпрос. Животът не е толкова прост или перфектен, колкото ни се иска.
– Добре, това е от ясно по-ясно.
Мишел тръсна глава, сякаш да прогони мрачните си мисли.
– Виж какво, ти винаги са бил на моя страна. Винаги! Затова нямам право да те забърквам в нещо, което не ти е приятно. Не е честно.
– Напротив, имаш право. Винаги съм бил на твоя страна, но и обратното е вярно. На няколко пъти си ми спасявала живота.
Шон довърши бирата си и започна да почуква с пръсти по масата.
– Имам в резерв още един човек, който може би ще ни помогне – рече след известно време той.
– Нали каза, че са ни затръшнали вратата?
– Моят човек не е от стриктно спазващите военния устав.
– Кой е той?
– Бившата ми жена – отвърна след кратко колебание той.
– Бившата ти жена?! – зяпна Мишел.
– Ти знаеш, че съм бил женен.
– Знам, но никога не си говорил за нея.
– Не съм, защото не ми се приказва за брака ми и за причината да се разведем. Не съм склонен да се самобичувам.
– Не знаех, че е военнослужеща.
– Дейна никога не е служила в армията, но сегашният съпруг е военен. Омъжи се за него преди седем-осем години. Наскоро го произведоха генерал-майор и заема доста важен пост в Пентагона. Казва се Къртис Браун.
– Чувала съм това име.
– Понякога изпълнява длъжността официален говорител на Пентагона и наистина прилича на генерал. Висок, хубав, строен ветеран. Лично аз съм изненадан, че е оцелял с Дейна. Тя не е никак лесна.
– Ходи ли на сватбата им?
– Ти как смяташ? По онова време мислех само как да престана да плащам издръжка.
– Някога срещал ли си се с генерал Браун?
– Не – отвърна Шон. – Но ако го видя, със сигурност ще му пожелая късмет, защото животът с Дейна е цяло изпитание.
– От начина, по който говориш за нея, си личи, че той едва ли е сред хората, от които можеш да поискаш услуга.
– Мога да поискам услуга от всеки, стига да имам достатъчно мотивация.
– В смисъл?
– В смисъл, че ако настояваш да го направя, ще звънна на Дейна, пък каквото стане. Може би ще ми затвори телефона, може би просто ще ме прати по дяволите. Но в момента не виждам друг избор. Затова ще те попитам директно: заслужава ли това Тайлър Уинго?
– Не е честно да стоварваш цялата отговорност върху мен, Шон.
– Не правя нищо подобно – каза той. – Просто ситуацията е
Мишел въздъхна и сведе поглед към празната бутилка пред себе си.
– Може би все пак да звъннеш, а? Само веднъж.
– Смятай, че съм го направил.
– Значи знаеш как да се свържеш с нея?
– Имам си начини. Ако не се получи, винаги мога да намеря някой добър частен детектив.
На лицето се появи закачлива усмивка.
– Ти познаваш баща ми и братята ми, но аз не знам нищо за твоето семейство.
– Сестрите ми живеят в Охайо. Никога не са идвали тук, а и аз не намирам основателни причини да отскоча до там. А родителите ми водят щастлив пенсионерски живот във Флорида.
– Често ли се чуваш с тях?
– Изобщо не се чувам. Когато бях изритан от Сикрет Сървис, те не намериха за нужно да ме подкрепят.
– Странно семейство имаш.
– Кой ми го казва! – възкликна той.
– Съжалявам, че съм толкова прецакана.
– Всъщност това те е закалило.
– Дано никога не разберем какво щяхме да представляваме един без друг – въздъхна тя.
– Винаги ще съм до теб.
– Знам, Шон.
Той отмести поглед, а брадичката му леко увисна.
– Не съм умряла, все още съм тук – добави Мишел, очевидно прочела мислите му.
– Но не разбираш колко близо беше до възможността да не си тук – каза той.
– Всъщност разбирам много добре. Когато дойдох в съзнание, то беше изписано на лицето ти. Не забравяй, че и аз стоях край леглото ти, задавайки си същия въпрос.
– Предполагам, че това ни държи заедно – промърмори Шон.
– Дори за секунда не бива да се съмняваш, че е така. А сега да се върнем на Тайлър Уинго.
– Ще се обадя на Дейна.
– Но и аз трябва да правя нещо.
– Бяхме предупредени, Мишел. Най-вече ти.
– Трябва да върнем един пистолет, Шон.
– Значи искаш да отидеш в къщата им?
– Можем и да не сме толкова директни, нали?
– Съгласен съм – кимна след кратък размисъл той. – да имаш други идеи?
– Мисля, че имам – кимна тя. – Но най-добре да отида сама.
13.
Тайлър Уинго пореше водата с максимална скорост. Провеждаше поредната си тренировка в плувния комплекс, използван от местната гимназия. Тук имаше няколко басейна, но този беше най-големият. Той докосна облицованата с плочки стена и вдигна главата си над водата, за да си поеме въздух. После свали очилата, почисти ги от влагата и ги надяна обратно.
Жената в съседния коридор щеше да се оттласне всеки момент. Беше с плувка и очила. Тайлър се усмихна и изчака за миг, за да започнат заедно. Имаше нужда да пори водата като делфин. А фактът, че жената беше висока, стройна и красива – нещо, което успя да установи от пръв поглед, – само го амбицираше.