Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

— Здрасти, Гари, как върви?

— Отлично.

Шон се облегна на парапета до него. Ямата беше дълга шест метра и широка седем, нивото на дезинфекционната течност беше под повърхността на земята. Ямата беше заобиколена от ниска стена и покрита със сламено-катранен покрив, за да не може дъждът да разреди съдържанието й.

Говедарчетата подкарваха добитъка към ръба на ямата и всяко животно се спираше колебливо на края й.

— E’yary, E’yary — крещяха говедарчетата, като бутаха задниците на животните, за да ги накарат

да скочат вътре. Ако някое упорствуваше, Зама се навеждаше през перилата на краала (кошара), хващаше опашката му и я хапеше.

Всяко говедо скачаше с високо вирнат нос и предни крака, събрани под гърдите му, потъваше цялото под маслената черна повърхност и излизаше на повърхността, като плуваше панически през ямата, докато копитата му стенеха на наклоненото й дъно в долния й край, така че да може да се прекачи в сушилния краал.

— Зама, не им позволявай да спират — извика Шон.

Зама му се ухили и захапа с големи бели зъби опашката на едно дърпащо се животно.

Волът беше тежък и като се пльосна, една пръска отхвърча на бузата на Шон, който се беше навел през парапета. Не си направи труд да я избърше и продължи да наблюдава.

— И ако на следващия пазар не продадем тези животни на най-висока цена, то това ще означава, че купувачите не знаят какво е добър добитък — каза той на Гари.

— Да бива си ги — съгласи се брат му.

— Бива си ги? Та това е най-угоеният добитък в района.

Шон се бе наканил да се поразпростре по темата, но изведнъж усети, че нещо го дразни — капка дезинфекционен разтвор изгаряше бузата му. Избърса я с пръст и го помириса — миризмата го удари силно в ноздрите. За момент се загледа тъпо в пръста си, а напръсканото място на бузата му гореше.

Вдигна бързо очи. Добитъкът в сушилния краал се трупаше неспокойно на групички и той видя как едно говедо залитна настрана и се блъсна в оградата.

— Зама! — извика той и зулусът погледна нагоре. — Спри ги. За бога, не пускай повече нито едно говедо.

Следващият вол беше на ръба на ямата и се канеше да скочи. Шон смъкна шапката си и скочи на стената, цапна с нея вола по муцуната, като се опитваше да го отклони, но той се хвърли в ямата. Шон се хвана за перилата и стъпи на ръба на ямата, където беше волът.

— Спри ги — извика той. — Пусни прътите, не пускай повече никакви животни.

Разпери ръце пред входа, като се хвана за перилата от двете страни, и започна да рита в муцуните говедата пред него.

— Побързай, дяволите да те вземат, пусни прътите — извика той. Воловете напираха към него, стена от глави с рога. Бутани от идващите зад тях и задържани от Шон, те се паникьосаха, едно от животните се опита да прескочи парапета. Като завъртя глава, рогът му мина по гърдите на Шон, разпаряйки ризата му.

Усети зад себе си как дървените пръти лягат на място, блокирайки входа за дезинфекционната яма и ръцете на Зама го издърпват от морето от рога и копита. Две от говедарчетата му

помогнаха да прекачи парапета и той се освободи от ръцете им веднага щом стъпи на земята.

Хайде заповяда им той и се втурна към коня си.

— Nkosii, тече ти кръв.

Предницата на ризата му бе окървавена, но не чувстваше болка. Добитъкът, който бе минал през ямата сега беше в ужасно състояние. Животните се блъскаха в оградата на краала, мучейки жално, едно от тях падна и когато се изправи на крака, те така трепереха, че то едва се задържаше на тях.

— Реката — извика Шон, — водете ги на реката. Опитайте се да измиете разтвора. Зама, отвори портата.

Бабуун Строом бе на около километър и половина. Един от воловете издъхна, преди да успеят да го измъкнат от краала, още десет умряха, преди да стигнат реката. Агонизираха, преди да издъхнат, телата им се тресяха, а очите им се обръщаха.

Подкара останалите във водата. Тя беше прозрачна и при всяко влизане на животно в нея разтворът падаше и се образуваше тъмнокафяв облак.

— Застани тук, Зама. Не ги пускай да излизат от водата.

Преплува с коня си до отсрещния бряг и върна вола, който се опитваше да го изкатери.

— Nkosii, един се дави — извика Н’дути и той погледна към реката. Един млад вол се мяташе в плитчините, главата му беше под водата, а копитата му биеха по повърхността й.

Шон се смъкна от коня си и зацапа към вола. Водата беше до гърдите му. Опита се да вдигне главата му, да я задържи над водата и да го извлече на брега.

— Н’дути, помогни ми — извика той и зулусът влезе във водата. Работата беше безнадеждна всеки път, когато волът се хвърлеше напред, увличаше и двамата под водата. Докато го извлекат на брега, той вече бе умрял.

Шон седна в калта до тялото му, беше изтощен и дробовете го боляха от погълнатата вода.

— Зама, изведи ги от водата — задъхвайки се каза той. — Оцелелите говеда стояха в плиткото или плуваха в безцелни кръгове. — Колко? — попита Шон. — Колко са мъртви?

— Още два загинаха, докато ти беше във водата. Всичко тринадесет.

— Къде е конят ми?

— Избяга, аз го пуснах. Ще се върне в къщата.

Шон кимна.

— Закарай говедата в кошарата. Няколко дни трябва да ги държим под наблюдение.

Стана и се запъти към дезинфекционната яма. Брат му беше изчезнал, а основната част от стадото все още бе в краала. Отвори портата и пусна животните. Тогава се почувствува по-добре, силите му се върнаха, а заедно с тях гневът и ненавистта. Тръгна към имението. Ботушите му джавкаха, докато ходеше, и с всяка измината крачка започваше да мрази Гарик все по-силно. Той беше смесил разтвора. Беше убил неговия добитък и Шон изпита ненавист към брат си.

Когато стигна на склона над къщата, видя Гарик да стои в двора. Той също го видя, шмугна се в кухнята и Шон се затича. Втурна се в кухнята и едва не събори един от слугите.