Когато лъвът се храни
Шрифт:
— И ми е горещо.
Той издърпа въдицата, прегледа червейчетата и отново я метна. Изплези се зад гърба му.
— Я да поплуваме — предложи тя.
Не й обърна внимание. Заби дръжката на въдицата в пясъка, нахлупи шапката на очите си, за да се предпази от ярката слънчева светлина, и се облегна на лакти, като изпъна крака напред. Чуваше скърцането на пясъка под краката й. Изведнъж настъпи тишина. Започна да се безпокои какво прави тя, но ако се огледаше, щеше да прояви признак на слабост. „Момичета!“ — помисли си той с горчивина.
Точно зад него се чу тупкане на крака.
— Ей, какво правиш?
— Плувам си — засмя се Ана. Беше до кръста в зелената вода, а косата й бе залепнала по раменете и гърдите. Шон се загледа в тези гърди, бели като сърцевината на ябълка, с тъмнорозови, почти червени зърна. Ана легна по гръб и зарита във водата, така че тя побеля от пяна.
— Voet sak, малки рибки! Пръскайте се, малки рибки — изгъргори тя.
— Ей, не бива да правиш така — каза Шон с пресъхнала уста. Искаше тя отново да се изправи. Гърдите й предизвикваха някакво странно свиване в стомаха му, но тя се потопи до брадичката във водата. Виждаше ги през водата.
— Много е хубаво! Защо не се топнеш?
Превъртя се по корем и потопи глава под водата, симетричните овали на задните й части изскочиха над повърхността и стомахът на Шон отново се сви.
— Хайде, идваш ли? — подкани го тя.
Шон беше объркан — само за няколко секунди чувствата му към нея претърпяха рязка промяна. Много му се искаше да е във водата при всичките тези загадъчни бели изпъкващи форми, но се срамуваше.
— Теб те е страх! Хайде де, стиска ли ти?
Тя го дразнеше и предизвикателството й го жегна.
— Не ме е страх.
— Ами скачай тогава.
Поколеба се още няколко секунди, после хвърли шапката и разкопча ризата си. Обърна се гърбом към нея, докато сваляше панталоните си, после бързо се завъртя и се гмурна във вира, благодарен на прикритието, което той му даваше. Главата му изскочи над водата и Ана я натисна обратно под повърхността. Той напипа и хвана краката й, изправи се и я обърна по гръб. Издърпа я в плитчините, където водата не можеше да я покрие. Тя размахваше ръце и пищеше от удоволствие. Петите на Шон се блъснаха в един камък, той падна и я пусна. Преди да успее да се изправи, Ана скочи на гърба му и го обви с крака. Можеше да я отхвърли, но му хареса допира на плътта й — топла в хладната вода, хлъзгава от капките. Тя грабна шепа пясък и го изсипа в косата му. Шон леко се съпротивляваше. Прегърна го през врата и той усети цялото й тяло. Това, което го стягаше в стомаха, се издигна в гърдите му и му се прииска да я притисне до себе си. Обърна се и посегна към нея, но тя се извъртя, измъкна се от ръцете му и отново се гмурна в дълбоката вода. Запляска след нея, но Ана му се изплъзваше и му се смееше.
Най-сетне застанаха един срещу друг, все още до шия под водата и Шон започна да се ядосва. Искаше да я прегърне. Тя видя промяната в настроението му и зашляпа на брега, отиде при дрехите му и взе ризата. Избърса лицето си с нея, застанала гола, без да се срамува — имаше твърде много братя, за да се притеснява от голотата. Шон гледаше как гърдите
— Излизаш ли?
Той неловко се приближи, като се прикриваше, с ръце. Ана му направи място на ризата.
— Седни, ако искаш.
Той бързо седна и сви колене до брадичката си. Наблюдаваше я крадешком. Около зърната й кожата се бе набръчкала от студената вода. Усещаше погледа му и изпъна назад рамене, изпитвайки удоволствие от това. Шон отново се обърка — сега тя така добре владееше положението. Преди беше просто някоя, на която можеш да се зъбиш, но сега тя заповядваше, а той изпълняваше.
— Имаш косми по гърдите — каза Ана, като се обърна, за да го погледне. Колкото редки и нежни да бяха, Шон се радваше, че ги има. Изпъна краката си.
— А ти там си много по-едра, отколкото Фрики.
Шон отново се опита да прибере коленете си под брадичката, но тя постави ръка на бедрото му и го спря.
— Може ли да те пипна?
Той се опита да проговори, но от гърлото му не излезе никакъв звук. Ана не дочака отговора.
— Я виж! Става нагъл — също като на Карибу. Карибу беше жребецът на господин Ван Есен.
— Винаги знам кога татко има намерение да пусне Карибу да обслужи кобилата, защото ми казва да вървя на гости на леля Лети. А аз просто се скривам в плантацията. От там много добре се вижда откритият яхър.
Шон не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че ръката на Ана бе мека и неспокойна.
— Ти знаеш ли, че хората се съвкупяват също като конете? — попита тя.
Той кимна, беше посещавал часовете по биология в тоалетните на училището. Известно време мълчаха, после Ана пошепна.
— Шон, ти би ли го направил с мен?
— Не знам как — изрече с дрезгав глас.
— Нито конете, нито хората знаят какво да правят първия път — отвърна Ана. — Можем да открием как става.
Привечер поеха обратно към къщи. Ана бе седнала зад Шон, прегърнала го здраво през кръста, притиснала едната страна на лицето си в гърба му. Той я свали в края на плантацията.
— Ще се видим в понеделник на училище — каза тя и се обърна да си върви.
— Ана…
— Да?
— Още ли кърви?
— Не. — Позамисли се за миг, после добави: — Приятно е.
Обърна се и хукна сред австралийските акации.
Шон бавно се насочи към къщи. Усещаше се празен отвътре, това беше тъжно чувство и то го озадачаваше.
— Къде е рибата? — попита Ада.
— Не кълвеше.
— Ни една?
Той поклати глава и прекоси кухнята.
— Шон.
— Да, мамо.
— Нещо не е ли наред?
— Не. Добре съм.
Измъкна се в коридора.
Гарик седеше в леглото си. Носът му бе зачервен от хремата. Вдигна поглед от книгата, която четеше, и се усмихна на Шон, когато той влезе в стаята. Шон отиде при леглото си и седна на него.