Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

Питър и Джейн Хюго бяха много приятна двойка. Много влюбени, достатъчно богати, популярни и търсени сред обществото на Кейптаун. Прекараха с тях вълнуващи шест седмици.

Ходиха на езда в Милнертън.

В Муизенберг плуваха в топлия Индийски океан. Направиха си пикник в Клифтън и ядоха омари, току-що уловени и печени на жарава. Ходиха на лов с коне и хрътки с ловната дружина на полуостров Кейп и хванаха два чакала след цял ден луда езда в Хотентотска Холандия. Вечеряха във форта и Ана танцува с губернатора.

Пазаруваха

по сергиите, претъпкани със съкровища и сувенири от Индия и Ориента. Ана получаваше всичко, което поискаше. И Гарик си купи нещо — джобна манерка, красиво изработена и украсена с орнаменти. Тя пасваше точно във вътрешния джоб на сакото му, без да го издува. С нейна помощ успяваше да бъде в крак с останалата част от компанията.

Но ето че дойде време да си тръгват. Последната вечер вечеряха само те четиримата, чувствуваше се тъга и съжаление от раздялата, но същевременно бяха доволни от задружното веселие, което бяха изживели.

Джейн Хюго си поплака мъничко, когато целуна Ана за лека нощ. Гарик и Питър се позадържаха долу, докато допият бутилката, след това се качиха горе заедно и си стиснаха ръцете пред спалнята на Гари. Питър каза намусено.

— Страшно съжалявам, че си отивате. Така свикнахме с вас. Ще ви събудя рано, за да можем да пояздим, преди да дойде корабът.

Тихо се преоблече в банята и прекоси спалнята.

Протезата му не издаваше никакъв шум по пода, покрит с дебел килим.

— Гари — прошепна Ана.

— Ей, мислех, че си заспала.

Тя се помръдна, ръката й се подаде изпод завивките и се протегна подканящо към него.

— Чаках те, за да ти кажа лека нощ.

Застана до леглото й. Изведнъж се почувствува неловко.

— Седни за минутка — каза Ана и той приседна на ръба. — Гари, нямаш представа колко ми беше приятно през последните седмици. Това бяха най-щастливите дни в живота ми. Много съм ти признателна, съпруже мой.

Протегна ръка и го докосна по лицето. Изглеждаше, дребна и топличка, свила се в леглото си.

— Целуни ме за лека нощ, Гари.

Той се наведе, за да докосне с устни челото й, но тя бързо се премести и отговори на целувката му с жадни устни.

— Ако искаш, може да легнеш при мен — прошепна тя, все още притиснала устни в неговите. Отметна завивките.

И ето че Гари легна в топлото й легло, неуловимата мелодия на виното все още се носеше в главата й и тя беше готова с особената страст на ранната бременност. Щеше да бъде чудесно.

Вече нетърпелива, готова да го приеме, тя посегна надолу, за да го пипне, и застина в недоумение. Там, където трябваше да се усеща твърда и нагла мъжественост, имаше само отпуснатост и колебливост.

Ана се разсмя. Смехът й го нарани по-силно, отколкото рана от куршум.

— Ставай! — каза тя, като се смееше подигравателно. — Върви си в твоето легло!

25

Ана и Гарик вече бяха женени цели два месеца, когато се върнаха в Теунис Краал. Лекарят бе свалил гипса от ръката на Гарик.

Поеха по пътя, който заобикаляше селото, и минаха по моста над Бабуун Строом. На най-високата му точка Гари спря конете и огледаха цялата ферма.

— Не мога да разбера защо мама се премести в града — каза той. — Не трябваше да го прави. В Теунис Краал има място за всички.

Ана седеше безмълвна и доволна до него. Беше почувствувала облекчение, когато Ада им изпрати писмо в Порт Натал, след като те й бяха съобщили с телеграма, че са се оженили. Макар и много млада, Ана бе жена и си даваше сметка, че мащехата му никога не я е харесвала. Е, разбира се, че се държеше много мило, но големите й черни очи я притесняваха. Бяха прекалено проницателни и откриваха онова, което тя се опитваше да скрие.

— Ще трябва да отидем да я видим веднага щом е възможно. Тя трябва да се върне във фермата — в края на краищата Теунис Краал е и неин дом — продължи Гарик.

Ана леко се раздвижи на мястото си, „Да си стои в къщата в Лейдибург, да изгние там“, но гласът й беше мил, когато отговори:

— Теунис Краал сега принадлежи на теб, Гари, а аз съм твоя съпруга. Може би мащехата ти знае кое е по-добре. — Докосна ръката му и му се усмихна. — Както и да е, ще го обсъдим някой друг път. Хайде да се прибираме, пътуването беше твърде дълго и аз съм много уморена.

Загрижен, той се обърна към нея.

— Ужасно съжалявам, скъпа. Колко необмислено от моя страна!

Перна конете с камшика и те се спуснаха по склона към чифлика.

Моравите на Теунис Краал бяха зелени, а каниите бяха разцъфтели в червено, розово и жълто. „Разкошно е — помисли си Ана, — и е мое. Вече не съм бедна.“ Тя погледна към покрива с фронтони и тежките жълти дървени кепенци на прозорците.

На верандата стоеше някакъв мъж. Ана и Гарик го видяха едновременно. Беше висок, с широки здрави рамене като напречната греда на бесилка. Излезе от сянката и слезе по стъпалата, за да го освети слънцето. Усмихваше се, белите му зъби блестяха на загорялото му лице, все тази стара, пленяваща усмивка.

— Шон! — прошепна Ана.

26

Шон го бе забелязал още първия път, когато спряха да напоят конете. Предишния ден бяха напуснали колоната на Челмсфорд, за да проучат положението на североизток. Бяха малък патрул — четирима бели мъже на коне и половин дузина нонгааи, вярната им местна войска от Натал.

Той взе юздите от ръцете на Шон.

— Ще държа коня ви, докато пиете.

Шон се вгледа в лицето на мъжа и моментално го хареса. В бялото на очите му нямаше жълто, а носът му беше по-скоро арабски, отколкото негроиден. Кожата му бе тъмнокехлибарена и блестеше от маслото.