Колелото на мрака

Чайлд Линкълн

На това раздаване той непременно трябваше да банкрутира, при това с четири карти.

Заложи хилядарка.

Набелязаният играч сложи на масата сто хиляди. Тълпата зашумя възбудено.

Пендъргаст получи четиринайсет точки от картите си, белязаният играч — петнайсет, а крупието — десет.

Пендъргаст поиска допълнителна карта. Петица — деветнайсет точки. Крупието се накани да продължи, когато той заяви:

— Още една!

Банкрут.

От тълпата се разнесоха хихикания, шепот, подигравателен смях. Пендъргаст

отпи от чашата си и отправи поглед към играча мишена. Мъжът също го гледаше, а в очите му се четеше намек за презрение.

Онзи поиска карта и получи осмица. Банкрут. Крупието прибра стоте му хиляди.

Едно бързо изчисление подсказа на Пендъргаст, че текущата сума по сметката му сега е двайсет, а реалната сметка се покачва. Почти нечувано. Крупието бе навлязло на седемдесет и пет процента в подковата, а до момента бяха изиграни едва три аса — останалите бяха сред фалшивите карти. Това бе комбинация, на която един брояч на карти не можеше да устои. Ако набелязаният играч следваше критерия на Кели — което той щеше да направи, ако имаше мозък в главата, — щеше да прави големи залози. Много големи. Ключът към контрола над играта, Пендъргаст знаеше това, сега бе да се спрат добрите карти, а лошите да се раздадат. Проблемът бяха двете дами, които стояха между него и набелязания: картите, които щяха да получат, начинът, по който щяха да ги изиграят и всички усложнения, които можеха да произтекат от това.

— Дами и господа? — обърна се към тях крупието и направи жест, с който ги подканяше да направят залозите си.

Пендъргаст сложи на сукното сто хиляди. Китаецът побутна купчина жетони: двеста и петдесет хиляди. Двете жени заложиха всяка по хилядарка и се закискаха.

Пендъргаст вдигна ръка.

— Недейте да раздавате. За да продължа, ще ми е нужно още едно питие.

Крупието изглеждаше разтревожено.

— Искате да прекъснем играта?

— Трябва да пийна нещо. Ами ако загубя?

Набелязаният играч не изглеждаше доволен. Крупието хвърли въпросителен поглед към управителя, който се навърташе наблизо. Онзи кимна.

— Добре тогава, ще направим кратка пауза.

— Келнер! — Пендъргаст щракна с пръсти.

Ан Мин почти на мига се материализира до рамото му.

— Да, сър?

— Питие! — извика той и й подаде петдесет долара, но не успя да ги задържи и парите паднаха на пода. Докато тя се навеждаше да ги вземе, Пендъргаст скочи на крака: — Не, не, аз ще ги вдигна!

В мига, когато главите им се доближиха, той заговори:

— Разкарайте двете дами от масата. Веднага.

— Да, сър.

Той се изправи с парите в ръка.

— Ето ги! Задръжте рестото, но не смейте да се връщате без питието ми!

— Да, сър. — И Ан се отдалечи с бързи стъпки.

Измина минута, после две. Новината за размера на залозите се бе разпространила и около масата се тълпяха внушителен брой хора. Нетърпението на множеството — и най-вече на играча

мишена — растеше. Всички очи бяха насочени към високите купчинки чипове върху зеления филц.

— Направете път! — долетя един глас и Хентоф, мениджъра на казиното, пристъпи сред тълпата. Спря пред двете жени на масата на Пендъргаст, озари ги с широка усмивка и разпери ръце.

— Джоузи и Хелън Робъртс? Днес е щастливият ви ден!

Дамите се спогледаха.

— Нима?

Той положи ръка на рамото на всяка и леко ги побутна.

— Веднъж дневно провеждаме малка лотария — всички присъстващи в залата автоматически се записват за участие. Вие спечелихте!

— Какво сме спечелили?

— Деветдесетминутен масаж с Раул и Джордж, луксозни спа процедури, подаръчен комплект козметика и безплатно сандъче с „Вьов Клико“! — Мениджърът хвърли поглед на часовника си. — О, не! Ако не побързаме, ще изпуснем Раул и Джордж! Знаете ли откога ви търсим!

— Но ние точно…

— Трябва да побързаме. Наградата важи само за деня, в който е изтеглена. Пък и винаги можете да се върнете. — Той кимна на крупието. — Вади ги от играта.

— Но залозите им са вече направени, сър.

— Казах, вади ги от играта.

Крупието обмени жетоните им и Хентоф, обгърнал с ръка раменете на всяка от сестрите, ги поведе през тълпата. Миг по-късно Ан Мин пристигна с поръчката.

Пендъргаст пресуши чашата на един дъх и шумно я остави на масата. После огледа сукното с широка усмивка.

— Окей, подкрепих се! Готов съм.

Крупието обяви последните залози и раздаде картите. Пендъргаст получи две аса и ги раздели. Набелязаният играч получи две седмици и последва примера му. Горната карта на крупието беше дама.

Играчът мишена сложи нова купчинка с жетони до едната от ръцете си. Сега на масата имаше петстотин хиляди. Пендъргаст добави втория си залог и качи мизата на двеста хиляди.

Крупието даде на Пендъргаст неговите две карти: поп и вале. Двоен блекджек.

Тълпата избухна в аплодисменти, но бързо притихна, щом крупието се обърна към набелязания и сложи по една карта върху всяка седмица.

Още две седмици, точно както Пендъргаст очакваше.

— Жалко, че не играем покер! — възкликна той.

Играчът мишена отново раздели седмиците — едва ли имаше особен избор, — и неохотно сложи на масата още две купчинки с жетони. Сега пред него на масата имаше един милион паунда.

Крупието раздаде четири карти: вале, десетка, дама, асо.

Тълпата чакаше. Тишината бе почти материална.

Крупието обърна решаващата карта — десетка.

Колективна въздишка се разнесе от тълпата, докато хората осъзнаваха на какво са станали свидетели: току-що един човек бе загубил милион паунда. Този път нямаше аплодисменти, само висок развълнуван шепот, а въздухът почти осезаемо се насищаше със злорадство.