Колелото на мрака

Чайлд Линкълн

— Да, сър.

— Благодаря.

Ан отиде при касиера и развали петдесетачката за купчина банкноти и монети. Сложи ги върху подноса си и се приближи към въпросната жена.

— Рестото ви, госпожо.

— Какво? — погледна я жената разсеяно.

— Рестото ви. Десет паунда, пет паунда, още два по един…

— Не съм поръчвала питие. — Жената бързо се опита да се отдалечи.

Ан я последва.

— Рестото ви. Десет паунда и още три по един, значи общо тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…

Жената изсъска силно раздразнена:

— Не чухтели?

Не съм поръчвала питие!

Келнерката не се отказа:

— Поръчката ви струва шест паунда, седемдесет и пет пенса, рестото възлиза на тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…

— Ама че загубена кучка! — изригна жената и обърна към нея силно зачервеното си лице.

— Много съжалявам. — Ан Мин се оттегли с пълния с пари поднос, докато онази гледаше вбесено след нея. Тя се приближи до бара, наля тоник върху леда и добави резенче лимон. Откри Пендъргаст да се разхожда сред тълпата, очите му се стрелкаха в различни посоки.

— Питие, сър?

Той я погледна и й се стори, че вижда весели пламъчета в очите му. Заговори й ниско и бързо.

— Бързо се учите. Виждате ли сега онзи мъж, който седи на първия стол на масата, идва ви отдясно? Идете и разлейте върху него тази чаша. Трябва ми мястото му. Побързайте.

Стягайки се вътрешно, Ан приближи посочената маса.

— Питието ви, сър?

— Благодаря, но не съм…

Тя залитна с подноса и чашата падна в скута му. Мъжът скочи.

— О, за бога…

— Страшно съжалявам, сър!

— Новият ми смокинг!

— Съжалявам! Толкова съжалявам!

Мъжът измъкна носна кърпичка от вътрешния си джоб и започна да трие следите от ледените кубчета и течността. Пендъргаст се плъзна, готов да заеме мястото му.

— Толкова съжалявам! — повтори Ан.

— Забравете! — Той се обърна към крупието. — Вадете ме от играта, тръгвам си.

Загреба чиповете си и напусна бесен, което даде възможност на Пендъргаст бързо да заеме мястото му. Крупието разбърка, остави тестето долу и подаде картата за цепене на Пендъргаст. Пендъргаст я мушна в тестето, крупието цепи и напълни подковата, пъхайки картата за край на играта необикновено дълбоко.

Ан Мин се навърташе наоколо и се питаше какви ли още налудничави поръчки ще й възложи Пендъргаст.

Алойзиъс Пендъргаст огледа масата широко ухилен.

— Как я караме тази вечер? Върви ли? — Китаецът на трети стол — неговата мишена — не потвърди. Двете жени на средна възраст между тях, които изглеждаха като сестри, кимнаха за поздрав предпазливо.

— Раздавате ли хубави карти тази вечер? — попита той крупието.

— Правя каквото мога — отговори дребната жена спокойно.

Пендъргаст хвърли поглед през залата и забеляза, че дамата в хавайска роба, която се преструваше, че говори по клетъчния си телефон, сега наблюдава тяхната маса. Отлично.

— Чувствам се късметлия. — Пендъргаст сложи чип за десет хиляди паунда в кръга за залагане, след което пусна друг отпред, залагайки за крупието.

Двете жени зяпаха залога му известно време, след което вдигнаха своите по-скромни — от по хиляда паунда — мизи. Китаецът побутна

един чип в кръга за залозите — също хилядарка.

Крупието раздаде картите.

Пендъргаст остана на две осмици. Двете жени играха, а неговата мишена изтегли дванайсетица и банкрутира като изтегли и вале. Крупието изтегли двайсет от три карти и обра всичките им пари.

Келнерката се върна с ново питие и Пендъргаст отпи солидна глътка.

— Проклет късмет — рече той, остави питието на една подложка и обяви следващия си залог.

Бяха изиграни още няколко ръце, след което Пендъргаст пропусна да заложи.

— Залогът ви, сър?

— Този път съм пас — каза Пендъргаст. Завъртя се и се обърна към Ан Мин: — Донесете ми още джин и тоник — изломоти той. — Нека да е сух.

Коктейлната келнерка забърза към бара.

Китаецът заложи отново, този път пет хиляди. Изражението върху умореното му лице на мъж на средна възраст не се бе променило изобщо. Този път той остана на петнайсет, докато крупието събра шест и банкрутира.

Играта се придвижваше все по-навътре в подковата. С ъгълчето на окото си Пендъргаст видя, че друг от набелязаните играчи, наблюдаван от младия рус мъж, печелеше на съседната маса. Трикът се състоеше в това китаецът да бъде принуден да губи по повече, за да компенсира. Фалшивата карта, която Пендъргаст бе проследил по време на разбъркването, не беше далеч и това обещаваше фойерверки.

Наблюдателката в хавайската роба очевидно също беше проследила разбъркването на картите. Сега, когато играта се приближаваше към появата на фалшификата, текущата сума на Пендъргаст беше вече плюс единайсет. Набелязаният плъзна купчина чипове към кръга за залагане: петдесет хиляди.

Надигнаха се сподавени възгласи.

— По дяволите, щом той го прави, ще го направя и аз — каза Пендъргаст и хвърли на масата своите петдесет. Смигна на играча и вдигна чашата си: — За нас, приятел!

Всяка от жените заложи по хиляда и картите бяха раздадени.

Пендъргаст остана на осемнайсет.

Набелязаният играч тегли, пожела да играе на дванайсет, когато крупието имаше пет — нарушение в обичайната стратегия, — след което изтегли осмица.

От тълпата се изтръгна едно „О-о-о-о!“

Жените изтеглиха серия малки карти, едната от тях банкрутира. После крупието допълни собствената си ръка: три, пет, шест, пет: деветнайсет — печалба за набелязания.

Бяха изиграни още няколко ръце, повечето от картите идваха ниско от подковата. Текущата сума в сметката на Пендъргаст продължаваше да се катери. Много от десетките и повечето аса оставаха все още нераздадени. Освен това те вече играеха с фалшивите карти, които той педантично бе проследил по време на разбъркването, използвайки острото си зрение и удивителната си памет. Това — и погледът, който беше хвърлил по време на размесването и сеченето — го ориентираше за точното разположение на седем от картите в подправената поредица и му даваше възможност да предугади с висок процент вероятност разположението на много от останалите. Идваше неговата голяма възможност, стига да успееше да подреди нещата както трябва. Всичко зависеше от контрола над потока на картите.