Корабът на чумата
Шрифт:
Елегантното такси спря до стълбата. Морето бе спокойно, а шофьорката — изключително опитна, така че не си направи труда да нагласи гумените брони. Хуан потупа крака на Линк и едрият мъж се събуди.
— Моли се да се върна на същото място в съня си — ухили се Линк, като се прозя широко. — Тъкмо се бях заиграл с Анджелина Джоли.
Хуан му подаде ръка, за да му помогне да се изправи.
— Толкова съм уморен, че никога вече няма да мога да мисля за секс.
Взеха саковете си, благодариха на младата жена и се заизкачваха по стълбата. Докато стигнат
Доктор Хъксли ги очакваше на палубата заедно с Еди Сенг и Ерик Стоун. Усмихваше се на Хуан щастливо и почти подскачаше от радост. Еди и Стоуни също се хилеха. За момент Хуан си помисли, че имаха новини от Макс, но щяха да му ги съобщят, когато им се бе обадил от летището в Манила.
Джулия обви ръце около врата му и извика въодушевено:
— Хуан Родригес Кабрило, ти си шибан гений!
— Не че не съм съгласен, но напомни ми с какво съм се проявил този път.
— Ерик откри в интернет база данни за клинописа въз основа на проучвания в университет в Англия. Успя да преведе надписите на плочите, снимани с телефона ти.
Кабрило им бе изпратил снимките от летището в Манила.
— Компютърът ги преведе — поправи я Ерик скромно. — Аз не говоря и дума санскритски.
— Все пак е вирус — въодушевено продължи Джулия. — От това, което успях да отгатна, става дума за форма на грип, но науката не е виждала нещо подобно досега. Има елемент на кръвоизливи като ебола и марбург. Най-доброто е, че според мен Джанике Дал има естествен имунитет, защото, когато вирусът е избухнал за първи път, корабът се е намирал там, където е родена. Вярвам, че тя е потомка на тогавашния му екипаж.
Хуан се замая от потока думи.
— За какво говориш? Кораб? Какъв кораб?
— Ноевия ковчег, разбира се.
Кабрило примигна тъпо, после вдигна ръце като боксьор, който се предаваше.
— Ще се наложи да започнеш от самото начало. Но първо имам нужда от душ, питие и малко храна. Дай ми двадесет минути и после ще се видим в Конферентната зала. Кажи на Морис, че искам портокалов сок, половин грейпфрут, яйца „Бенедикт“, препечени филии и от онези картофи, които подправя с пелин.
Беше почти време за вечеря, но тялото му копнееше за закуска. Той се завъртя да тръгне, но погледна Джулия през рамо.
— Ноевия ковчег?
Тя кимна като малко момиченце, което си умираше да сподели тайната си.
— Трябва да чуя това — ухили се Хуан.
След половин час Хуан бе омел закуската си и стомахът му бе доволен. Приливът на енергия го съживи достатъчно, за да изслуша доклада на Джулия. Първо спря поглед върху Еди, който бе направил превода.
— Добре. Давай отначало.
— Няма да те отегчавам с подробности по увеличаването на снимките или издирването на информация за клинописа. Надписите, които откри, са изключително стари.
Кабрило си спомни, че си бе помислил същото, и махна на Ерик да продължи.
— Възложих задачата на компютъра. Цели пет часа нагласях програмите, за да започнат да дават разумни резултати. Алгоритмите бяха доста сериозни
— Историята на Ноевия ковчег?
— Може и да не знаеш това, но епичната история на Гилгамеш, разчетена от клинописи от английски аматьор през деветнадесети век, разказва за потоп хиляда години, преди той да се появи в еврейските текстове. Много култури по света имат легенди за потопа. Антрополозите вярват, че тъй като човешката цивилизация се е развила в крайбрежните райони и до големи реки, заплахата от страшни наводнения е била използвана от крале и жреци, за да държат хората в подчинение — започна Ерик, като нагласи очилата си.
— Според мен вълните цунами са в основата на много от тези истории. Без писменост историите били предавани от уста на уста и обикновено украсявани, така че след едно-две поколения не ставало дума само за гигантска вълна, помела селата, а за световен потоп. Всъщност…
Кабрило го прекъсна.
— Запази лекцията за по-късно. Засега ми разкажи онова, което откри.
— О, разбира се. Съжалявам. Историята започва с наводнение, но не с внезапно надигане на вода или силен дъжд. Надписите по плочите разказват как водата в морето, до което живеели, се надигала с около тридесет сантиметра на ден. Близките селца се изнесли в по-високи земи. Нашите хора повярвали, че приливът никога няма да спре, и решили, че единственият начин да оцелеят е да построят огромна лодка. По никакъв начин не е била толкова голяма, колкото Ноевия ковчег, описан в библията. Просто не са разполагали с подобна технология.
— Значи не говорим за Ной?
— Не, макар че сходствата са зашеметяващи, а и е възможно хората, които са описали случката, да са дали основата на ръкописа за Гилгамеш и библейската история.
— За кои времена говорим?
— Пет хиляди и петстотин години преди Христа.
— Това звучи доста точно.
— Да, защото има физически доказателства за потоп точно както е описан на плочите. Случил се е, когато земната дига до днешния Босфор се сринала и наводнила това, което дотогава било вътрешно море, двеста метра по-ниско от Средиземно море. Сега наричаме този район Черно море. Морските археолози потвърждават, че по древните му брегове живеели хора. Била нужна цяла година, за да се напълни морският басейн, и те преценяват, че в сравнение с водопадите, получили се в Босфора, Ниагара би изглеждал като нежно поточе.
Кабрило се впечатли.
— Нямах представа.
— Това бе потвърдено едва през последните няколко години. Говореше се много, че в тази катастрофа е произходът на историята за библейския потоп, но учените и теолозите не са съгласни с хипотезата.
— Изглежда, че спорът още не е приключил, като се има предвид какво открихме — прекъсна го Хуан, когато внезапно се сети нещо. — Писмеността, която открихме, произхожда от Месопотамия и Шумер, а не от Черно море.