Корабът на чумата
Шрифт:
— Бихте могли да телефонирате на президента на параходната компания — продължи Ковач — и да му обясните, че групата, нападнала „Златна зора“, планира нещо подобно за „Златно небе“. Уредете ми да се кача на борда и да задържа кораба в морето, докато пуснем вируса. Тогава, дори ако открият нещо, няма да могат да предупредят никого.
— В подобен случай той ще настоява да прекрати пътешествието.
— Кажете му, че искаме услуга от него. На борда има петдесет „Отговорни“. Повечето нямат представа какво ще се случи, но ще ми помогнат да претърся кораба.
Северънс погледна Лайдъл Купър. Бившият изследовател дължеше младежкия си вид на безброй пластични операции, но огънят в очите му си беше чисто негов. Това бе пламъкът
— Том — каза Купър, — човечеството е на ръба на пропастта. Има прекалено много усти за хранене, а природните ресурси намаляват с все по-висока скорост. И двамата знаем, че това е единственият хуманен начин да предотвратим срива на пет хиляди години цивилизация. Открихме метода за действие още в основите на същата тази цивилизация. Той е правилен и справедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да успеем. Не ми се иска да се отклоняваме от плана, но смятам, че господин Ковач е прав. Някой някак си е узнал нещо. Съгласен съм, че звучи доста неясно, но не можем да си позволим да рискуваме сега. Прекалено близо сме до целта. Дни, а не седмици. Ако те имат хора на „Златно небе“, които търсят вируса, ще могат да съобщят на властите как ще бъде пуснат и цялата ни работа ще се окаже безрезултатна.
Северънс кимна.
— Да. Разбира се, прав си. Май проявих излишна надменност, когато реших, че сме прекалено добри, за да бъдем уязвими. Ще поговоря с параходната компания. Ще уредя качването ти на борда, Зелимир, заедно с необходимия персонал и оборудване. Ще се уверя, че капитанът ще ти сътрудничи. Запомни следното: при никакви обстоятелства вирусът не трябва да напуска кораба. Направи всичко възможно. Ясно ли е?
— Да, сър. Всичко възможно.
— Чувствате ли го? — попита Купър и двамата мъже го погледнаха въпросително. — Борим се с тъмните сили, които са отвъд нашето измерение. В продължение на хиляди години те са оформяли човека и са създали днешното същество, готово на самоунищожение. Докарали са човечеството до момента, в който е готово да се самоизяде. Но сега ние отвръщаме на удара и поемаме контрол над съдбата си. Чувствам го. Долавям учудването им, че не се прекланяме пред волята им, а започваме да градим собствения си път. Когато успеем, ще бъдем свободни. Ще процъфтим в нов свят, където вече не могат да ни докоснат. Ще разбием невидимите робски окови, в които хората страдат, макар да не го знаят. А ние наистина сме страдали. Те са ни направили неспособни да устоим на животинските си инстинкти и вижте докъде ни е довело това. Войни, глад, вечна нужда. Техният прикрит контрол в продължение на безброй поколения ни е довел дотук. Когато най-после осъзнах, че никое разумно общество не би избрало да живее по начина, по който ние живеем, едва тогава разбрах, че не ние контролираме всичко това, а сили извън нашата галактика. Те са влияели на мислите ни и са ни водили към Армагедон по причини, които не разбирам. Аз бях първият, който схвана това, а вие и хора като вас също разбраха, че светът нямаше да страда така, ако срещу нас не стояха външни сили. Но краят на машинациите им приближава. Няма да повлияят на това, което ни предстои, защото ще се погрижим всички да узнаят кои са те и какво са направили. Господа, просто не мога да ви обясня колко съм развълнуван. Предстои велик момент, а ние ще стоим рамо до рамо, за да му се наслаждаваме.
Ковач винаги бе изпитвал неудобство от извънземния фактор в учението на доктор Купър. Но разбираше увеличаващия се брой на населението и намаляващите ресурси, както и резултата от сблъсъка на двете, затова не каза нищо. За него бе достатъчно, че щеше да помогне на човечеството да се спаси от самото себе си. А в момента се интересуваше повече от залавянето на вероятните врагове на борда на „Златно небе“, отколкото от великото събуждане.
30.
Хуан
— Докато Макс все още предаваше, се свързах с няколко познати радиолюбители и ги помолих да се настроят на честотата на Макс. Настроихме часовниците, които регулират сателитите за глобално позициониране, така че да сме сто процента синхронизирани. Инструктирах ги при появата на всяка буква да запишат точното време, в което са я получили. Радиовълните се разпространяват с различни скорости през различни материали, затова бяха необходими някои уточнения. Тук се намеси Ерик. Изчисли разликите и получихме точното време срещу преценка на разстоянието. Успяхме да определим местоположението на предавателя.
Той натрака нещо по клавишите и на екрана се появи снимка на гол остров, направена от въздуха. Приличаше на капка, обградена със скали. На южния бряг се виждаше негостоприемен тесен плаж. По хълмовете нямаше почти никаква растителност с изключение на няколко петна трева и купчина криви дървета. Според мащаба, отбелязан в долния край на снимката, островът бе дълъг около тринадесет километра и широк около три.
— Това е остров Еос. Намира се на шест километра от брега на Турция в залива Мандалей. Гърците и турците са воювали за него няколко века, не мога да разбера защо, като гледам снимката. Интересен е в геоложко отношение, представлява парче скала във вулканична зона. Като цяло е необитаем. Снимката е отпреди четири години.
Като видя мястото, където бе задържан Макс, Хуан потръпна. Наложи му се да мобилизира цялата си воля, за да не нареди да подкарат „Орегон“ натам и да нападнат острова. Хали показа друга снимка.
— Тази е от миналата година.
В южната част на острова се виждаха багери, огромна дупка и бетонна сграда, свързана с плажа с дълъг кей. Към работната площадка се виеше път.
— Работата е извършена от италианска строителна компания и заплатена чрез банкова сметка в Швейцария. Не се съмняваме кой е собственикът на сметката. Легендата за пред турските власти е, че там се строи най-голямата филмова площадка в света.
Появи се нова снимка.
— Тази показва същото място след няколко месеца. Както виждате, строежът в рова много е напреднал.
Ерик добави:
— Използвахме тежкото оборудване, за да определим мащаба. Очевидно площта на сградата е почти шест хиляди квадратни метра. А в този момент са издигнати три нива.
Хали поднови разказа си.
— Осем месеца след началото на строежа от фалшивата филмова компания заявили, че са изхарчили всичко и слагат край на проекта. Съгласно договора с властите, трябвало да върнат острова в първоначалното му състояние. И ето какво направили.
Той показа на монитора трета снимка. Не се виждаха следи от огромните изкопи. Мястото изглеждаше така, сякаш никога никой не е стъпвал на брега. Изкопът бе заравнен. Повърхността приличаше на естествен камък. Бяха останали само кеят и асфалтовият път, който привидно не водеше никъде.
— Тази снимка е от официалния екологичен доклад на турското правителство — продължи Хали. — Можем да предположим, че някой е бил подкупен, а докладът е бил подправен, за да сочи, че Еос се е върнал към естественото си състояние.
— Къде е антената за ИНЧ? — попита Хуан.
— Заровена е в подземния бункер — отговори Ерик. — Макс бе съвсем точен, когато каза, че трябва да я унищожим с ядрено оръжие. Бих искал да се консултирам по въпроса с Марк, но направих бърза компютърна симулация. Ако са наливали бетон в продължение на пет или шест месеца, а после са струпали боклуците отгоре, прецених, че ще са нужни близо два килотона, за да счупим ореха.
— Защо не бомба за разрушаване на бункери? — попита Хуан.