Корабът на чумата
Шрифт:
— Ще свърши работа, ако уцелим антената или електрическите генератори. Но да погледнем практически: смяташ ли, че ще успеем да се доберем до едното от тях?
Ерик имаше навика да не долавя нотките на сарказъм.
— Да се снабдим с две хиляди тона заряд, няма да е по-лесно — отвърна Хуан и незабавно съжали за резкия си тон. — Извинявай.
Обикновено се стремеше да не си изкарва яда върху хората.
— Нападение в командоски стил изглежда единствения начин — обади се Еди, като пристъпи напред. — Можем да се спуснем
— Статистически шансът за успех е нула — отговори Ерик. — Логиката навежда на мисълта, че входът към бункера е здраво охраняван и лесно може да бъде запечатан. При първия намек за атака външните врати ще се спуснат, а в бункера ще издигнат последователни барикади.
— Значи ще намерим задна вратичка — предложи Хуан. — Трябва да има смукатели за вентилационната система, както и вентилатори за изгорелите газове от електростанцията.
— Смятам, че и двете са под ключ — каза Ерик и кимна на Хали, който върна първата снимка на екрана. — Вижте внимателно мястото на пътя, където работят.
Хали увеличи сектора, където застилаха асфалт. Точно пред машината грейдери оглаждаха пътя, а малко по-далеч багерите насилваха пръст в дълбок окоп.
— Копали са под пътя, за да заровят вентилационните тръби, а после са ги покрили с асфалт. Трябва да предположим, че смукателите и вентилационните тръби са охранявани отлично и в случай на нападение бункерът ще бъде запечатан. Можем да стигнем до тръбите, но след като влезем вътре, оставаме в капан.
Хуан погледна Еди, за да чуе мнението му за мрачната прогноза на Стоун. Сенг каза:
— Една грешка и ще се превърнем в мишени на стрелбище. А дори да проникнем вътре, ще се наложи да режем тръбите с горелки, без да знаем кой и какво ни чака.
— Добре, дай ми друга идея — каза Хуан.
— Съжалявам, председателю, но Ерик е прав. Без да знаем разположението на бункера, къде са охранителните системи, броя на пазачите и около сто други неща, не можем да влезем вътре.
— Преди две седмици откраднахме чифт ракетни торпеда от шибаната иранска армия. Трябва да има начин да измъкнем Макс оттам.
— Съжалявам за това, което ще кажа — започна Ерик с колеблив, но решителен глас, — но трябва да се съсредоточим върху унищожаването на предавателя, а не върху спасяването на Макс. Ако атаката на „Отговорните“ ще бъде осъществена чрез сигнал от ИНЧ, изпратен към пътнически параходи по целия свят, предотвратяването на това безумие трябва да е основната ни грижа.
Настъпи дълга тягостна тишина.
— Имаш ли предложение? — накрая попита Хуан.
— Всъщност да, сър. Нарича се „Юмрука на Сталин“.
Кодовото име накара Хуан да подскочи.
— Откъде знаеш за него?
— Четох преписа на разговора между Иван Кериков и Ал Асим.
Преписите се намираха в компютъра на Хуан, но той не бе имал време да ги прегледа, камо ли да ги прочете внимателно.
— Кериков спомена, че имал достъп до нещо, наречено „Юмрука на Сталин“. Порових се малко. Запознат ли си с това чудо?
— Защо смяташ, че ще сработи? — ухилено попита Хуан.
— Момчета, имате ли нещо против да ни обясните за какво става дума? — извика Линк.
Ерик затрака по компютъра и им показа художествена рисунка на сателит, какъвто не бяха виждали досега: дълъг цилиндър, около който имаше пет метални кутии, дълги над десет метра. И без сърпа и чука беше ясно, че изделието е руско. Самата рисунка бе в типичния съветски стил, едновременно помпозен и аматьорски.
Ерик заговори:
— Истинското му име било „Октомврийско небе“, но всички го знаели с прякора „Юмрука на Сталин“. Изпратен е в орбита през 1989 година, един от най-топлите периоди на Студената война, в пряко нарушение на около десетина договора.
— Всичко това е чудесно — изсумтя Линк. — Но какво, по дяволите, е?
— „Юмрука на Сталин“ е ОБР, орбитална балистична ракета. Оръжие. Нашите военни също са си поиграли с тази идея, като я наричали „Жезъла на Господ“. Теорията е невероятно проста. В онези тръби има волфрамови прътове, тежащи по деветстотин килограма всеки. Летят с орбитална скорост от тридесет хиляди километра в час, умножена по масата им, и нанасят удар с кинетичната енергия на атомна бомба. Но няма радиоактивен прах, а времето на защитната реакция е намалено наполовина, защото при нея няма издигане както при обикновените балистични ракети. Можеш да видиш пламтящ предмет в небето за миг и това е. Няма предупреждение, нито начин да избягаш.
— Съветското правителство го е разработило като оръжие за първоначална атака. Идеята била да ударят няколко големи града на Запад, разположени по същата надлъжна ос, като симулират метеоритен дъжд. Няма радиоактивно разпадане, а волфрамът се изпарява при удара, така че никой не би могъл да докаже какво се е случило. Дори възложили на астрономите да подготвят фалшифицирани снимки на метеорите непосредствено преди навлизането в атмосферата. Докато противникът се съвземе от загубата, руснаците смятали да минат границата и да завладеят Европа.
— Откъде знаеш, че не е проработил? — обърна се Ерик към Хуан.
— Една от първите ми мисии за агенцията беше да проникна в космодрума в Байконур, където подготвяха „Юмрука на Сталин“ за изпращане в орбита, и да го обезвредя. Настроих го така, че сателитът да не получава сигнал от земята заради магнитното й поле. Може да реагира само ако получи заповед горе, от атмосферата.
— Защо просто не го взриви?
— Не исках да убивам. Двама космонавти излетяха с него, за да включат ръчно соларните панели. Минаха три дни, преди да открият, че птичето е с подрязани криле.