Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Слаби са — каза Регин. Сония знаеше, че той няма предвид ашаките, които бяха забелязали киралийските магьосници и не изглеждаха особено притеснени.
„Сигурно имат достатъчно сила, за да решат, че могат да не ни обърнат внимание. Сигурно смятат, че никой от нас не владее черната магия, защото сме киралийци“.
— Смятате ли да предприемете нещо? — попита Регин. — Защото аз не мога да стоя и да гледам как убиват тези двамата. Не и след като Изменниците така или иначе са победили.
— Ще ми се да можех. — Тя го погледна. — Но това би било намеса.
— Сигурен
— Действията ми могат да бъдат приети като действия на Гилдията и Обединените земи.
— Добре. Защото не искам да бъда част от Гилдия, която не е помогнала в такава ситуация. Освен това не е нужно да убивате ашаките. Просто ги подплашете.
Двамата ашаки се бяха разделили и се приближаваха от две страни към Изменниците. Жената погледна към Сония и Регин, а очите й бяха пълни със страх.
„Регин е прав. Изменниците и Гилдията могат да разгледат последствията по-късно“. Тя посегна към силата си и изпрати два удара срещу ашаките. Мъжете залитнаха, но се съвзеха и се обърнаха към нея. Изменниците се възползваха от възможността, за да избягат зад ъгъла към следващата главна улица.
Ашаките се спогледаха и единият тръгна към Сония и Регин.
Другият се поколеба, но го последва.
— Не ми изглеждат изплашени — отбеляза Сония.
Регин се засмя.
— Не знаят коя сте вие.
Покрай нея проблеснаха удари и тя подсили щита си. Зидарите не бяха особено силни — очевидно просто я изпробваха. Тя отговори с дъжд от огнени удари, за да ги сплаши. Мъжете спряха и тя дочу мърморене.
Тогава иззад ъгъла отново се появиха Изменниците. Следвани от много други. Ашаките залитнаха напред, нападнати откъм гърба. Те се обърнаха и видяха как нарочените им жертви вдигат ръце и насочват нещо към тях, след което отново погледнаха към Сония и Регин.
„В капан са — помисли си Сония. — Но това вече е битка на Изменниците“. Тя наблюдаваше как Изменниците изтощиха ашаките, докато щитовете им не паднаха, и потрепна, когато двамата паднаха под финалния удар. Регин изсумтя изненадано, но когато Сония го погледна, той сви рамене.
— Не взимат пленници, нали?
Тя поклати глава, припомняйки си самоубийството на сачаканския крал. Изменниците минаха покрай мъртвите ашаки и се приближиха към Сония и Регин, водени от една от новодошлите.
— Ти си Черната магьосница Сония, нали? — попита жената.
— Да. А това е лорд Регин.
— Аз съм Говорителката Лана. Не трябваше да мърдате от мястото, където ви бяхме оставили. — Тя направи заповеднически жест. — Елате с мен.
Жената се обърна и се отдалечи. Сония погледна към Регин и забеляза изненада и раздразнение в погледа му. Подтискайки усмивката си, тя тръгна след Говорителката Лана, а останалите Изменници заеха позиции от двете им страни, ескортирайки ги до центъра на града.
При звука на приближаващите се стъпки по коридора, Тайенд погледна към Денил. Вече от час двамата седяха от двете страни на стола на Ачати в Господарската стая, потънали в мълчание.
— Време е да поемеш задълженията си — въздъхна
Денил поклати глава.
— Не. Това ще съсипе кариерите и на двама ни. Изменниците… макар да ми се искаше да го бяха пощадили, те не го познаваха. Не знаеха, че той заслужаваше пощада. Как биха могли да знаят? Той беше съветник на краля, който представляваше всичко онова, което те ненавиждаха. И… — Той въздъхна. — Въпреки всичко искам да остана в Арвис. Не завинаги, но…
Откъм коридора се появи Мерия.
Тя изглеждаше различно и Денил не можа веднага да определи каква е промяната. „Изглежда по-възрастна. Не остаряла, а помъдряла. Сурова. Напомня ми за лейди Винара. Хм. Споделянето на отговорността определено й подхожда“.
Но беше време той отново да застане начело.
— Лейди Мерия — каза той, като се изправи и подаде ръка. — Благодаря ви за помощта.
Тя се поколеба, после бръкна в джоба си и извади пръстена. Когато Денил го взе, магьосницата го изгледа преценяващо. Дали за да провери дали е готов да поеме посланическия си пост? Той прикри усмивката си.
— Крал Амакира е мъртъв, както и останалите ашаки — каза му тя. — Той се самоуби, останалите принудиха Изменниците да ги убият, като атакуваха кралицата. Сония и Регин идват насам, за да се срещнат с вас. Оусън каза, че трябва да се съберем и да поискаме аудиенция при кралицата.
— А Изменниците какво правят?
— Обхождат съседните къщи. Вече намериха и убиха един ашаки, който се беше скрил по време на битката.
Тайенд си пое рязко дъх.
— Робите на Ачати.
Сърцето на Денил прескочи един удар.
— Ще ги убият.
— Дали? — попита Мерия. — Може и да не го направят.
— Не бива да рискуваме. Трябва да ги предупредим. — Тайенд направи няколко крачки към коридора.
Мерия се намръщи.
— Ако са можели да се измъкнат, досега да са го направили.
Тайенд погледна към Денил.
— Но ако не са…
— Трябва да ги вземем с нас — каза Денил. — Ако се съгласят. Вече са свободни мъже.
— Ще ги наемете за прислужници? — попита Мерия и се намръщи. — Когато нямат кой знае какъв избор. Това не е по-различно от робството.
Денил поклати глава.
— По-добро е от смъртта. Но според мен… ние просто ще им предложим да ги вземем с нас. Останалото зависи от тях.
— Първо трябва да ги намерим — напомни му Тайенд. — Ако са тук, значи се крият. И може би не разполагаме с много време.
— Тогава да се разделим — предложи Денил. — Ти остани с Мерия, която ще те защитава. Ако не ви виждат, могат да ви помислят за Изменници и да ви нападнат. Аз ще проверя на горния етаж, вие останете тук.
Денил тръгна към стълбите. До като оглеждаше къщата на Ачати, той откри части от нея, които не бе вйждал преди. Всичко бе боядисано в познатите убити, земни цветове, които Ачати предпочиташе пред искрящо белите стени от сачаканската традиция. Денил се почувства така, сякаш бе обграден от присъствието на Ачати и сърцето го заболя.