Краят на империята

Кол Алън

Синд сви рамене.

— Според теб защо са толкова популярни?

— Рюкор, ти какво смяташ? — попита Стен.

Рюкор се замисли, помръдвайки с мустачки.

— Логично. Психологически приемливо, както казва и Синд. Вярно е, че разполагаш с нужния опит. Колко пъти, докато си бил на посланическа мисия, си замествал цяло едно правителство? Зная, че не си правеше труда да очакваш одобрение от Императора за всяко твое решение.

„Така е — помисли си Стен. — И се справях доста добре, стига разни негодници да не заставаха на пътя ми, такива, които повече се интересуват от собствените си интереси, макар да не си дават сметка, че и те ще бъдат обслужени.“

Божичко. Без някой до него, с когото да

се съветва. Без секционен командир. Без генерал. Дори без Вечния император.

Шанс да поправи толкова много несправедливости, на които се бе натъквал през годините — някои от тях твърде големи, за да бъдат забравени. И ще разполага с достатъчно време, за да обучи помощници, да създаде дипломатически еквивалент на генералния щаб, който да осъществява политиката му.

След всички тези диктатори, които неясни закони на политиката изискваха да бъдат подкрепяни. След всички тези престъпления, които прагматизмът настояваше да бъдат игнорирани. След всички тези същества, които крадяха и убиваха за свой интерес, същества, с които Стен не бе успял да се срещне и да унищожи.

Какво пък.

Може и да се заеме. За известно време.

Няма да е зле отново да бъде в служба на вселената, нали? Особено след десетилетията на убийства и кръвопролития.

Освен това ще е пример за тези, които дойдат по-късно — че някой може да управлява за известно време и после, когато заместниците му наберат достатъчно опит, да се отдръпне встрани. Да предаде юздите.

— Кажи, че съм съгласен — рече Стен. — Съжалявам, май това е погрешният начин за формулиране. Предай, че след като димът над бойното поле се е разсеял, много светове са искали да управлявам като… Регент? Мениджър? Нещо от тоя род.

— Ще има и такива, които ще възразят — обяви с твърд глас Рюкор.

— Така е. Ако се съглася да остана няколко години на този пост, докато хората намерят друг начин да се управляват… ти ще бъдеш ли до мен?

Рюкор се завъртя във ваната и каза:

— Можеш да разчиташ на съветите ми, каквито ми е по силите да давам, докато ме има на този свят.

Стен кимна.

— Алекс?

Едрият мъж го изгледа продължително.

— Имаш думата ми, шефе — рече той накрая. — Не че старостта не чука на вратата ми. Но кат’ дойде време да се пенсионирам, ще ти кажа отдалеч.

Двама.

— Синд?

— Аз оставам — рече тя без колебание. — Стига наистина да те е грижа за хората. И да бъдеш Стен.

Трима.

Това беше.

Стен отново си припомни усмивката на лицето на мъртвия Император и по гърба му пробягаха ледени пръсти.

— Чудя се само — поде той — дали някой знае кога ще му дойде времето? Или — добави, опитвайки се да бъде искрен пред себе си, — дали всеки път, когато някому предлагат корона, той вярва, че е за всеобщото добро?

В помещението стана тихо, много тихо, като тишината на мразовитата нощ отвън.

— Не знам за това — обади се накрая Алекс. — Туй е философия, сиреч нещо, дет’ не е разрешено на шотландския боец, инак ще го изхвърлят от кръчмата и ще го оставят да пие и пикае с британците. Но знам една история. Ако щеш, наречи я притча. Имало едно време един мъж, дет’ много обичал да ловува. Та му казали значи, че най-страшният лов на Земята е ловът на мечки. Синд, нали знаеш какво е…

— Знам какво е мечка, Алекс. Много пъти си наричал така Ото. Продължавай — отвърна тя.

— Хубаво. Та значи, отива мъжът с пушка в гората и се оглежда. И скоро вижда мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът отива там, но за негова изненада от нея няма и следа. Туп-туп по рамото и кат’ се обръща, мечката зад гърба му. „Ако искаш да живейш — рекла му тя, — ще паднеш на колене и ще извършиш един отвратителен сексуален акт с моето тяло“. Мъжът офкал и пъшкал, но мечката имала големи зъби и ръмжала, та накрая се

принудил да падне на колене и… Кат’ свършил, се прибрал в лагера. Много ядосан. Почти готов да си тегли куршума. Но първо — рекъл си той — ще одера оназ мечка. На идната сутрин пак отива в гората и по някое време съзира мечката. Бум-бум-бум и мечката пада. Мъжът хуква нататък, уверен, че си е отмъстил, но… пак няма мечка. Туп-туп по рамото. Ето я мечката! Извисява се над него. И му вика: „Ако искаш да живееш, ще се съблечеш, ще се обърнеш с гръб към мен и аз ще осъществя един отвратителен сексуален акт с тялото ти!“ И пак хър и мър, ма к’во да прави, кат’ мечката е толкова силна. Та мъжът пада на колене и… После, кат’ са свършва значи, мъжът се връща в лагера. Чувства се по-отвратително, отколкото през целия си живот. Да си тегли куршума му се струва най-добрата участ от всички възможни. Но първо… мечката трябва да умре! Затуй още на идната сутрин става рано и беж в гората. Отново вижда мечката. И отново вдига пушката. И пак има бум-бум-бум. Мечката пак пада. Ловецът се втурва нататък. И пак от мечката няма и следа! Някой го тупа по рамото. Мъжът вече знае кой е т’ва и кат’ се обръща, вижда мечката. Тя го оглежда изотгоре и му вика: „Момко, ти май не си дошъл за лов, а?“

Стен втренчи поглед в лицето на Килгър, на което трепкаше добродушна усмивка.

— Ясно — рече той. После се обърна. — Рюкор, ако използваш данните от мозъчното ми сканиране, ще можеш ли да помогнеш на инженерите да сглобят картината на проект „Браво“? Упътване за производство на АМ2?

— Бих могла.

— Това е молбата ми. Ще повикаме някоя известна журналистка — може би онази Ранет, която създаваше проблеми на Императора — и ще я помолим да разпространи информацията. Искам да достигне до всички възможни медии. Второ: помолете Ото да извлече записите от полета на моя такткораб. Това ще е достатъчно, за да се дадат приблизителните координати на непоследователността и съкровището на Императора. Нека те също станат достояние на обществото. Нека всеки, който иска АМ2, да знае откъде може да си го набави.

Рюкор се завъртя с плисък във ваната.

— Интелектуално напълно го одобрявам — отвърна тя. — От моя лична гледна точка смятам, че е добре за имиджа на съществото Стен. Но имайки предвид ефекта върху масите…

— Не мога да мисля за тях — прекъсна я Стен. — Та аз едва успявам да се грижа за себе си. Всичко, което правя, е, че казвам… Ето. Ето къде е АМ2. Ето го ключът за царството. Всяко същество може да стане крал или кървав деспот. Нека те направят вселената такава, каквато им харесва. Рай или пустиня. Това не е за мен. Не искам да играя на бог. Нито сега, нито когато и да било.

За миг му се стори, че чува шепота на другите същества в помещението. На мъртвите и на живите. Дали това бе съгласие? Или разочарование?

Но те си бяха отишли. Завинаги.

Погледна към Алекс.

— Мислиш ли, че някой ще ми завижда за „Виктори“?

— Не смятам тъй, момко. И винаги ще има мъжкари кат’ Ото, дет’ ще са доволни да служат.

— Добре. Сега. Ще те попитам отново дали ще останеш с мен.

— Ще ми трябват няколко седмици, шефе. Искам да представя момите на мама. Или може би към месец. Ще ми отпуснеш ли толкова?

Стен кимна.

Алекс се ухили и отиде при вратата, където чакаше Рюкор.

— Ах, момко. Страхотно ще бъде, казвам ти. И няма да оставим нито една змия несмачкана в цялата галактика.

После с Рюкор излязоха.

— Остави ме за накрая — подхвърли Синд.

— Така е.

— Ще ме питаш ли?

— Разбира се. Имаш ли някакви важни планове за следващите няколко столетия?

Синд не отговори.

Вместо това го целуна.

Сетне го улови за ръката… и двамата се приближиха към вратата на балкона. Синд я отвори и излезе навън в ясната, мразовита нощ.