Краят на империята
Шрифт:
Очите му измерваха машинално разстоянието между него и Императора. Малко по-далеч от желаното, но все пак в рамките на приемливото.
Не знаеше само защо е още жив. Но беше решен да запази това положение.
— Сигурно си даваш сметка — продължи Императорът, — че ще трябва да ми съобщиш кой още е в течение на всичко това. И разположението на твоите сили.
Стен повдигна рамене, но не отговори.
— Няма да прибягвам до мъчения — обясни Императорът. — От уважение към предишните ни взаимоотношения.
— Поздравления — проговори Стен. — Изглежда си помислил за всичко.
Императорът се ухили.
— Вече няма „Ваше Величество“, така ли? И сме на „ти“? Какво стана с почитта към някогашния господар?
— Навик, който не беше трудно да забравя, когато си отиде уважението — отвърна Стен.
— Да не изпадаме в дребнави обиди — рече Императорът.
— Това не беше обида — рече Стен. — А факт. Честно признание.
Императорът изпръхтя презрително.
— Няма да повярваш — заговори той, — но донякъде ми липсваше. Не можеш да си представиш колко скучни и некомпетентни са хората около мен.
— Чух нещо такова — кимна Стен. — Особено онзи тип — как му беше името, — дето командва момчетата с униформи на щурмоваци.
— Пойндекс — отвърна Императорът. — Името му е Пойндекс. Между другото, благодаря, че ме отърва от него. Тъкмо се чудех как да го сторя.
— Няма защо — отвърна Стен. — Ще трябва да похваля Килгър.
— Сигурно си мислиш как да отложиш неизбежното — погледна го Императорът. — Да забавиш малко, докато ти се открие удобна възможност.
Стен не отговори.
— Ако тази мисъл те забавлява… продължавай. Между другото… няма ли да ме похвалиш за постигнатото тук? — Той махна със свободната си ръка наоколо. — Навярно си даваш сметка, че това са години на неуморно планиране и труд.
— Много е хубаво — съгласи се Стен. — Жалко за метеорното попадение.
Императорът се намръщи.
— Шанс едно на милион — рече той, но в гласа му се почувства неувереност.
— Това ли обърка нещата? — попита Стен.
— Не съвсем — рече Императорът. — Имаше доста трудности, признавам. Но пък и немалко постижения.
— Доволен си от себе си, нали? — попита Стен.
— Разбира се. Отървах се… от известни слабости.
— Като бомбата в корема?
Императорът не можа да сдържи учудването си, но после се разсмя.
— Значи и за това знаеш?
— Не беше трудно. Благодарностите са отново за Килгър. — Стен се втренчи в Императора. — Както не беше трудно да се досетим за останалото. Разбира се, Махони доста ни помогна. Йън бе разкрил почти всичко.
— Липсва ми — призна Императорът с нисък
— Предполагам, че доста хора ти липсват — подхвърли насмешливо Стен.
— Да — призна Императорът и го изненада. — Така е. Особено Махони. Той беше мой приятел. — Погледна Стен със странно изражение. — И навремето… смятах, че ти също си мой приятел.
Стен се разсмя суховато.
— Така ли постъпваш с приятелите си? Поставяш ги в списъка на осъдените на смърт и после ги избиваш един по един?
Императорът въздъхна.
— Не можеш да си представиш колко е трудно да си на моето място. Правилата са различни.
— Да, зная — кимна Стен. — Голямата перспектива. Поглед от високо. Странното е, че навремето вярвах в това. Или поне не го подлагах на съмнение.
— Наистина няма друг начин да се управлява — рече Императорът. — Вършех го за доброто на всички. Имаше и страдания, признавам. Но животът е низ от страдания. Ако погледнеш в перспектива — за период от няколко хиляди години, ще видиш, че ползата е повече от вредата.
Той отново посегна към чашата и отпи.
— Не можеш да си представиш какво беше, когато… започвах.
— Преди да откриеш АМ2? — попита Стен.
— Да. Преди това. Какви глупаци управляваха тогава. Ако не бях аз, цивилизацията още щеше да се състои от няколко слънца и планетни системи.
— Сигурно е така — сви рамене Стен.
Императорът го изгледа втренчено.
— Смяташ ме за луд, нали? Хайде, кажи го. Няма да се обидя.
— Не смятам — зная го — отвърна дръзко Стен.
— Може би бях… някога — рече Императорът. — Но вече не съм. Не и откакто метеор удари кораба. Веднага след като… го разбрах… узнах и още нещо… нещо важно. Аз съм различен. Аз съм по-усъвършенстван!
— По-усъвършенстван от стария модел? — попита Стен, припомнил си ваните и хирургическите инструменти.
— Предполагам, че може и така да се каже — съгласи се Императорът. — Веригата беше прекъсната. Беше време да се започне отначало, с нови идеи. Да се изгради нов ред. Разбира се, трябваше да бъдат направени жертви. Нищо не става без жертви.
— Стига жертвата да не си ти — подметна Стен.
— Наистина ли го мислиш? Нима не вярваш, че аз също съм… страдал?
— Човекът, който натиска спусъка, никога не страда толкова, колкото този, който е от другата страна.
— Прекалено си циничен — разсмя се Императорът. — Твърде дълго си бил край мен, но фактите са си факти. Моят предшественик… беше тръгнал в лоша посока. Например изпусна таанците от властта си. Защо за Бога… даде такава власт на тези глупаци? Правилата на капитализма налагат периодично раздрусване на дървото.
— Магнатите в бизнеса никога не са се провъзгласявали за богове — посочи Стен.