Краят на империята
Шрифт:
Стен се съсредоточи върху мястото, откъдето идваше светлината, и прати пет бързи изстрела в района. Претърколи се, завъртя се и отново стреля.
Не разбра дали Императорът е отвърнал на огъня, тъй като в този момент помещението се разтърси от оглушителен трясък и завиха всички аларми. Стори му се, че чува някакъв вик. Странният глас, за който смяташе, че е на кораба? Императорът? Не знаеше. Отнякъде бълваше дим, чуваше се пукот на разгарящи се пламъци. Наблизо се плъзна врата и Стен стреля нататък, после се хвърли в отвора.
Хукна след Императора, опитвайки
Не бързай, рече си. По-добре беше да му отпусне малко преднина, отколкото да се спъне в него.
— Кораб — рече той задъхано, чувствайки се като пълен глупак.
Гласът не отговори.
Стен пусна още два изстрела към най-близкия кратер в стената. Още аларми, трепкащи пламъци и съскане на пожарогасители.
— Кораб! Няма да ти причиня вреда — излъга Стен. — Можеш да продължиш с мисията си.
Равен глас:
— Не се приема. Всички организми, освен създаденият тук, са враждебни и трябва да бъдат унищожени. Заповед на основната програма.
Добре, опитай се да ме убиеш, помисли си Стен. Ако можеш.
Изстрел и в рамката на вратата до него се заби подсилен с АМ2 куршум.
Той прати два бързи изстрела надолу по коридора, колкото да подсили суматохата, и продължи нататък. Тъкмо се готвеше да ускори крачка, когато го споходи нова мисъл.
Спря, върна се обратно при полуразрушеното помещение и изстреля пет внимателно прицелени изстрела в дупката в стената. Блеснаха искри от метал, огънят се разгоря наново, алармите зазвучаха още по-истерично АУУУАУУУУУАУУУУУ…
Този нов звук му беше добре познат. Стандартна аларма за пробойна в стената и загуба на вътрешна атмосфера.
Тъпанчетата му изпукаха от промяната в налягането. Протегна ръка към шлема. Нахлузи го и тъкмо се приготви да спусне лицевото стъкло, когато налягането се върна към нормалното. Корабът беше затворил пробойната. След като му намери по такъв начин занимание поне за известно време, Стен се втурна по коридора след Императора.
Нямаше представа какво е предназначението на помещенията, в които надникваше. Някои бяха съвсем тесни, натъпкани с апаратура и инструменти. Други бяха просторни и сравнително празни.
Още в първото от тях корабът се опита да го убие. Маклийновите генератори внезапно се изключиха и Стен литна към тавана, а после гравитацията го смъкна главоломно надолу. Но той не дочака сблъсъка, претърколи се с пъргавината на котка и се изправи. Пусна два куршума право в пода. Не се безпокоеше, че ще му свършат амунициите — зарядната тръба съдържаше петстотин подсилени с тънък слой АМ2 патрона в тяхната облицовка от Империум X.
Ог изстрелите на пода зейна дупка и Стен надзърна през нея на долното ниво. Припомни си бързо тримерния
— Организмът нашественик е на палуба Голф — обяви гласът. — Продължава към медицинската станция.
По дяволите! Огледа се, сякаш се надяваше да зърне някоя камера, която да простреля. Нищо.
Лоша идея. Най-добре да се върне обратно. Хрумна му нещо. Застана точно под отвора и подведен от движението му, корабът внезапно промени посоката на гравитацията, пращайки го „нагоре“. Стен продължи да се издига, носейки се към следващата палуба, и пътьом метна една граната. Чу металическо изщракване, после гръм. Малко след това гравитацията се върна към нормалната и Стен се приземи на пода.
Зачака, но гласът не каза нищо за завръщането му. Дали гранатата го бе объркала? Малко вероятно.
Сега какво? Императорът можеше да е навсякъде на този огромен кораб-полигон. Навярно държеше тук и свой космически кораб, с който да пътува обратно.
Това бе неговата къща и той знаеше как да я защитава.
Следователно:
Връщане към първоначалния план. Само дето не би искал сега да преустановиш доставките на АМ2.
Центърът за управление беше… Стен се ориентира… една палуба нагоре. И малко назад. Добре, ще се промъкне там, но ще внимава да не попадне в открити пространства, където корабът отново може да си играе на „горе и долу“. Ако това беше най-лошото, което можеше да го сполети, не бе кой знае колко страшно. Стен се зачуди защо ли не бяха построили някакви въоръжени роботи или нещо от тоя род — но после си даде сметка, че за кораба би било самоубийство да стреля по собственото си „тяло“. Ала въпреки това не можеше да е сигурен дали този последен бастион не разполага и с други средства за защита.
Само след няколко секунди корабът предприе първата си истинска атака.
Коридорът беше дълъг. На равни интервали от двете страни имаше затворени врати. Стен предполагаше, че някъде в дъното ще стигне стълба, водеща към мостика. Чу звук, като от едновременно затваряне на стотина ключалки. И тогава забеляза, че далечната стена на коридора се приближава към него. Както и тази зад него, установи той, когато погледна през рамо. Натисна вратата, наистина беше заключена. Следващата също. Стен се подпря на коляно, стисна оръжието с две ръце и прати четири куршума в четирите ъгъла на приближаващата се стена.
Взрив, дим, огън… но нищо повече. „Менгемето“ продължаваше да се затваря.
Империум X. Използван като бронирано покритие. Защо не? Ако разполагаш с достатъчно материал…
Движещите се стени едва ли бяха предназначени за самозащита — по-скоро за да изолират изгубили херметичност отсеци.
Значи корабът импровизираше в използването на своите ресурси, превръщайки ги в оръжия.
Стен стреля в близката врата, когато стената бе само на няколко метра от него, и хлътна вътре. Помещението беше празно. Отвън, в коридора, стените спряха от двете страни на вратата.