Краят на империята

Кол Алън

Императорът изпръхтя.

— Не ставай глупав. Схемата бе започнала да буксува. Нуждаеше се от освежаване. Освен това правото на божествено управление е отколешно в нашата история.

— Наистина ли вярваш, че си бог?

Императорът сви рамене.

— Може и да съм. А може и да не съм. Но последният път, когато проверих, безсмъртието съвпадаше с дефиницията.

— Боговете не излизат от вани — рече Стен.

— О, така ли? Дали пък не съм бил подведен? Ти сигурно имаш по-голям опит от срещи с богове? — Императорът сръбна отново

от чашата. — Няма да доживееш, за да видиш продължението — рече. — Но наистина обещавам да подобря нещата. Дано това ти даде малко спокойствие.

— Да подобриш спрямо кое? — изръмжа Стен. — Та ти си само нова бръчка на едно старо лице. Твърде много деца поведох към гроба в името на това лице. И за какво? За двайсет или трийсет века лъжи? Ти се смяташ за уникален. Най-великият император на най-великата империя в цялата история. Но от моя гледна точка, на обикновен смъртен човек, ти не си по-добър от всеки друг тиранин.

— Много вдъхновяващ разговор — поклати глава Вечният император. — От доста време не бях водил такъв. Ще ми се нещата да се бяха развили по друг начин. Наистина. — Той вдигна пистолета, в ума на Стен зазвучаха тревожни сигнали. Почакай. Ами мозъчното сканиране? Трябваше да му дадат още време.

— Реших — заговори Императорът, — че ще е твърде рисковано да те извеждам от това помещение. Така че, за да съм напълно сигурен, ще трябва да направя една от жертвите, които споменах… и да те убия.

Пръстът върху спусъка се сви.

И в този момент прозвуча нов глас:

— Нареждам на двете органични същества на борда на кораба да останат неподвижно.

Стен зяпна. Какво беше това, по дяволите? Забеляза объркване и на лицето на Императора. Но пистолетът остана насочен към него.

— Анализът на намеренията и плановете на двете същества бе завършен току-що — продължи гласът. Говореше командният център на кораба.

Построената от Императора машина за преценка.

— Нареждането на Първия организъм да се допусне натрапник на борда е оценено като грешка. Чуждият организъм е враг и ще бъде унищожен.

Дявол го взел, помисли си Стен!

— Но грешката е по вина на Първия организъм — отново заговори корабът. — И той също трябва да бъде унищожен.

Стен забеляза, че Императорът едва не подскочи от изненада. Пистолетът се насочи надолу.

Това бе шансът, който Стен чакаше.

Той се хвърли към Императора.

40.

Стен се хвърли ниско, опря рамо на пода, преметна се и в този момент Императорът стреля. Облицованият с АМ2 куршум остави неравна дупка в металния под. Стен изрита Вечния император и го отхвърли назад. Императорът омекоти падането си с ръка, като продължаваше да търси целта. Стен кръстоса крака в ножица и пистолетът отхвърча настрани. Императорът се претърколи два пъти и скочи, кръстосвайки инстинктивно ръцете си, за да отбие удара с нож. Блокът улови ръката на Стен, той изгуби равновесие и отскочи назад.

Стен се хвърли отново…

и Императорът се метна по гръб през масата. Преобърна се във въздуха и падна на крака.

Финт… замахване…

Ножът на Стен облиза рамото на Императора и… първата кръв беше пролята.

Императорът се дръпна, стиснал в ръка отломък от строшената маса. Беше назъбен и дълъг поне четирийсет сантиметра. Държеше го ниско, до десния си хълбок. Стен отклони за миг поглед от лицето на Императора и машинално отбеляза, че хватката му говори за опит в боя с ножове.

Двамата кръжаха един около друг с почти безшумни стъпки. Стен постепенно осъзна, че го направляват в определена посока, и почти веднага разкри целта на Императора. Пистолетът. Императорът замахна към него с нож и Стен се дръпна назад… встрани от удара… успя да отвърне, не уцели и възстанови равновесие.

Очите на Императора светнаха, издавайки намерение за следваща атака, и ръката на Стен не беше там, където се намираше допреди миг. Бавен си, помисли си Стен. Отдавна не ти се е налагало да се биеш.

Но същото важеше и за него самия.

Стен рискува с дързък прийом — прехвърли ножа от едната ръка в другата и в този момент Императорът премина в атака. Стен едва не изпусна ножа, наклони се назад и изруга тихо под нос, проклинайки се, задето си бе позволил да подцени противника. Замахна, направи финт към китката на Императора, завъртя се, замахна отново, острието му се заби в тъканта на дрехата, другата му ръка се стрелна към мястото, където трябваше да е пистолетът, напипа го, вдигна го и в този момент Императорът се хвърли напред и ножът му се забоде в рамото на Стен. Мускулите се свиха спазматично при удара, пистолетът изхвърча от ръката му и се изтърколи встрани.

После мрак.

И нечий спокоен глас:

— Определих, че организмът нашественик е по-опасен за изпълнение на моите функции, отколкото създаденият на място. Премахването му ще бъде приоритетно.

Божичко, как болеше само! Стен стисна кристалното острие на своя нож със зъби и измъкна ножа на Императора от рамото си. Вълни от болка. Кръв по пръстите му. Опипа раната. Кървеше ли? Слабо. Опасна ли е. И да е, сега не бе моментът да мисли за това. Болката?

Стен зашепна мантрата, която бе запаметил преди много години, още във времето, когато се обучаваше за гвардията и тялото му забрави болката. Просна се на пода. Затършува бавно с пръсти наоколо, търсейки пистолета. Не можеше да е далече.

Тропот в другия край на помещението.

Пукот от лазерен изстрел. Попадението беше високо. Горе и вляво.

Пръстите на Стен напипаха нещо.

Дръжката на пистолета.

По дяволите! Значи императорът имаше резервен пистолет.

— Стойте на място — обяви гласът. — Локализирах организма нашественик. Пригответе се за огън.

Блеснаха ярки светлини и Стен стреля два пъти. Експлозия, мрак, ответна стрелба на Императора и куршумът му се заби там, където Стен бе лежал допреди миг.