Краят на империята

Кол Алън

Бяха строшени шест маси, две в главите на бори. Дванайсет воини бяха откарани в болница. Синд потъркваше насиненото си око и натъртената длан след един оживен диспут. Бяха заявени пет многообещаващи дуела. Седем воини бяха изхвърлени през прозореца на снега, където да изтрезнеят.

А борите едва започваха — това бе първото голямо обсъждане от няколко години насам и щеше да мине поне седмица, преди да приключи, стига да не се свърши стрегът и да останат воини, които да дискутират.

Поне със стрег Ото разполагаше достатъчно.

Старейшините на няколко пъти безуспешно

се бяха опитвали да насочат „диалога“ към него. Ото изчакваше Ив’р да приключи с разпалената тирада, готова да прерасне в ръкопашен бой с всеки потенциален опонент, обсъждаща несравнимите качества на обикновения бор спрямо имперския гвардеец, независимо от численото преимущество на противника. Ив’р, стар приятел на Ото от далечни времена, забеляза начина, по който той ровичка из брадата си, и веднага се досети какво е готов да стори. Ето защо скочи от масата и призова присъстващите към ред.

За целта се наложи да хвърли в несвяст още един бор, който тъкмо описваше с цяло гърло късобрадието на Ив’ровата майка, и едва след това си позволи да седне. Настъпи неочаквана тишина.

Ото заговори. Живеем в опасни времена, каза той. Империята подхвана кървави дела, а нейният предводител е безбрад разбойник. Борите трябва да отвърнат на тази заплаха по нов начин или да се подготвят за унищожение. Ото им припомни как бяха преследвали до пълно изтребване своя древен враг, стрегите, говори им за пророчествата на таламейнците, за джанските мечоносци и за времената, преди Стен да се появи на Вълчите светове. Сега — каза той — е дошло време да се избира. И изборът може да е само един.

— Оставям на вас да решите — провикна се той и гласът му ечеше чак до тавана. — Но за мен пътят е един. Защото другият означава отново да побегнем по леда от стрегите.

Това постави нещата в съвсем ясна светлина. Борите щяха да се обявят в подкрепа на Стен.

Ив’р се провикна над всеобщата глъчка:

— Тогава нека посочим водач. Нека най-великият от всички воини ни предвожда в тази битка.

Пълен хаос. Имаше такива, които бяха съгласни, други, които не бяха, страхувайки се от тирания — макар че избирането на военновременен водач бе стара борска традиция. Най-гръмогласни естествено бяха тези, които вярваха, че са единствените достойни кандидати за поста.

Ив’р започна да припява:

— Ото! Ото! Ото!

Постепенно и други подхванаха припева.

Гласът на Ото достигна до свръхзвуков тътнеж — и накара другите да млъкнат.

— Не!

Това предизвика поредната мъртвешка тишина.

— Стар съм — поде той.

Викове на съгласие и несъгласие. Ото не им обръщаше внимание.

— Готов съм да помагам, но не забравяйте, че аз съм в тъмната зима на своя живот, а битката може да продължи години. Готов съм да взема участие в предстоящия конфликт, но само като редови воин. Най-много като водач на подразделение. Вече ви казах, че трябва да отвърнем по нов начин на тази заплаха. Трябва ни някой, който може да гледа далеч извън просторите на съзвездието, да вижда кое е най-доброто и да внушава мислите си на старейшините.

Ото се покатери на масата, надигна рога със стрег,

изля по-голямата част от съдържанието на гърдите си, изпръхтя и забоде пръст към масата.

— Тя.

Имаше предвид, разбира се, Синд.

Настъпи продължителна тишина, последвана от още по-голяма глъчка.

Синд — след като се възстанови от изненадата — се опита да възрази. Каза, че е човек. Че е още млада, че не е готова за подобна чест. Че е…

Каквото и да каза — остана нечуто в шумотевицата. И дискусията продължи.

Призори противоречията най-сетне бяха уредени. Спечелиха тези, които бяха все още в съзнание и познаваха добре качествата на Синд, както и бяха заинтригувани от възможностите на един човек да предвожда борите. Залата приличаше на бойно поле след края на битката.

Синд щеше да е техният глас.

Тя отиде да събуди Стен, чудейки се как ли ще приеме вестта.

Стен, разбира се, беше доволен. Първо, защото борите бяха решили да го подкрепят, и второ, че бяха избрали един толкова талантлив и способен водач. Освен това му се стори смешно, че има за партньор в леглото вожд на бори. Макар че побърза да я посъветва да се опита да си отгледа брада.

Алекс Килгър също не спа тази нощ. Малко преди зазоряване той се озова отвън, в една от бойниците на крепостта. Един от часовоите го забеляза и понечи да вдигне тревога, но го позна и го остави на мислите му.

Бурята бе утихнала и в небето блещукаха студени звезди.

Килгър вдигна глава и очите му проникнаха отвъд Вълчите светове, далече в междузвездния космос, към онази неразличима оттук галактика, където се намираше неговото слънце и родната му планета.

Единбург, където той бе лорд Килгър от Килгър, със замъци, поземлени владения и фабрики. Свят със силна гравитация, на който се раждаха и умираха сурови мъже и жени.

Свят, за който Алекс, кой знае защо, неочаквано си помисли, че може би никога вече няма да види.

„И кво толкоз — рече си той. — Когато се хващаш на имперската служба, ясно е, че тя ще те докара до гроба, както стана с брат Кенет. Или, най-малкото, ще те направи инвалид. Тъй, тъй. Като брат Малкълм? Единственото, дето ще те мъчи, е ако не доживееш да видиш с очите си гроба на императора. И нима би предпочел да си умреш в леглото, сгърчен от старост?“ Той потрепери при тази мисъл, макар да не му беше студено.

Сетне се обърна и влезе вътре.

„Ако ще се мре тоз път — мина му накрая, — тъй да е. А междувременно ще трябва да се свърши с таз война.“

11.

На Дюсейбъл оставаше една И-година до четиригодишните избори. Борбата се водеше за канцеларията на тайрен и за две трети от местата в Съвета на солоните.

Навсякъде из тази голяма, гъсто населена планета — индустриален и политически център на системата Кайренес — приближаващите избори бяха обект на разпалени дискусии. Дори голямата новина за преследването на имперския предател Стен бе заровена под лавината от спекулации и предположения в медиите.