Краят на империята
Шрифт:
Всеки един — от простия каналджия до индустриалния барон — проверяваше накъде духат политическите ветрове. Родители обсъждаха на масата перспективите на тайрен Уолш и солон Кенна. Момчета и момичета разнасяха пликове с подкупи на ченгетата. Местни босове пресмятаха гласовете, които са обещали. Корумпирани чиновници прелистваха регистрите на починалите. Дори децата бяха наети в тази невъобразима надпревара.
Политиката, както често казваше Вечният император, е голям бизнес. На Дюсейбъл тя бе единственият бизнес.
Протекцията е оста,
Накратко Дюсейбъл беше най-корумпираната планета в цялата Империя. Но по свой начин системата работеше. Всеки гражданин, сполучил да подкрепи правилния състезателен кон, си осигуряваше шанса за щастлив живот. Само неудачниците заговорничеха и се опитваха да свалят „алчните чакали“.
Когато Императорът осъществи своето забавено и причудливо завръщане от гроба, тъкмо изборите на Дюсейбъл му бяха осигурили първата голяма крачка към трона. И оттогава той неведнъж им бе изплащал дължимото.
Така например Уолш и Кенна държаха сегашното си изтъкнато положение на политическата хитрост на Императора. Той бе откраднал изборите от тайрен Йелад — престъпен бос с три десетилетия опит в изборните измами.
Но Императорът бе страстен почитател на този древен закон на политиката: „Този, който е бил с мен преди Чикаго…“ И никога не забравяше да върне услугата с щедра ръка.
На този фон солон Кенна бе уверен в успеха си. Държеше се така, сякаш големият ден е след седмица, а не след година. А и съветниците му все повтаряха, че изборите са им вързани в кърпа. Те посочваха, че на Дюсейбъл никога не е имало подобен просперитет. Орбитите пред големия космопорт бяха задръстени от кораби. Заводите работеха на двайсет и четири часови смени. БНИР (Брутният Национален Индекс на Рушветите) бе достигнал рекордни нива.
АМ2 бе не само в изобилие и евтина, но Вечният император бе подарил на системата чисто ново депо — за да обслужва два съседни сектора на Империята.
Ала Кенна не бързаше да се успокоява. Като президент на Съвета на солоните и предводител на силите, подкрепящи тайрен Уолш, той имаше много да губи в случай на погрешна преценка. Всъщност можеше да изгуби всичко. Кенна нямаше намерение да повтаря най-грубата грешка на тайрен Йелад — свръхувереност.
Когато дойде време за първата голяма реч, той се подготви внимателно.
Като начало подбра приятелски настроена публика — кайренското подразделение на големия корабен профсъюз, известно с инициалите СДТ. Съюзът бе една от главните бази на Кенна още от времето, когато бе новобранец в Съвета на солоните. Винаги можеше да разчита на работниците от корабостроителниците, било за да гласуват за него, или да обявят неочаквана стачка, или дори като силни ръце при схватка с някой съперник.
Второ, зарови дълбоко пръсти
Накрая той си позволи един лек натиск върху Императора, за да му подсигури нужните аргументи за речта. И Вечният император, както съобщи със задоволство Кенна на своите съюзници, докато се качваше на сцената, за да се обърне към членовете на СДТ, се отзова с повече, отколкото можеше да се надява.
Възторжените възгласи, с които бе посрещнат Кенна, бяха достатъчно мощни да погълнат сирените на приближаващия лайнер. Той остана неподвижен известно време под тези могъщи звукови вълни, които го заливаха. Опита се да ги прекъсне, като размаха ръка. Сетне ръката му се отпусна… безпомощна пред ентусиазма на тълпата. И когато камерата го показа в едър план, Кенна вече бе изписал на лицето си онази скромна усмивка, над която работеше неуморно през последните няколко десетилетия.
Още три пъти се опитва да спре аплодисментите. И трите пъти трябваше да се прегъне пред волята на масите и да приеме възторга им. На четвъртия опит Кенна направи едва забележим знак с ръка, уловен от разпоредниците, които предадоха заповедта към своите подчинени. Този път овациите утихнаха и настъпи мълчание.
— Имам един въпрос към вас, преди да започнем — поде Кенна с глас, който кънтеше от високоговорителите. — Днес по-добре ли сте, отколкото преди четири години?
Този път шумът бе още по-силен. Един от техниците наблюдаваше как стрелката на измервателя на популярност достига максималната си степен и остава опряна в рамката близо минута. Той сръчка съседа си, чиито очи се затваряха сънено. Това бе почти нов рекорд.
После организаторите отново усмириха тълпата и Кенна продължи:
— С огромно удоволствие и смирение се изправям отново пред вас, за да искам вашата подкрепа — поде той. — Може би моите изтъкнати опоненти ме смятат за глупак, задето предпочитам да си имам работа с добри, честни, трудолюбиви същества като вас… — Той направи пауза, за да позволи на гнева на тълпата да се съсредоточи върху израза „изтъкнати опоненти“. Ръмженето се надигна според предвиденото. — Но аз им казвам — закъде е Дюсейбъл без работническата класа?
— За никъде, разбира се! — провикна се някой с писклив глас.
Кенна изписа на лицето си своята най-дружелюбна усмивка.
— Благодаря ти, сестро — рече той и из тълпата се разнесе смях.
Усмивката бе заменена от друг изпитан прийом на Кенна — драматично смръщени вежди.
— Вятърът се мени, приятели мои, и никой, съвсем никой не го усеща по-добре от хората на труда. И от всички трудещи се на Дюсейбъл членовете на СДТ профсъюза са несъмненият авангард в осъществяването на тези промени.