Краят на империята

Кол Алън

— Да, сър — кимна Четабахадур. — Гурките направиха каквото се очаква от тях, сър. Но ако се наложат нови съкращения… сър, бъдете сигурен, че сме готови.

Пойндекс се усмихна съчувствено.

— Колко великодушно. Но няма да е необходимо при сегашните обстоятелства. Виждате ли, беше ми наредено да разпусна вашето подразделение. Както вече казах, ужасно съжалявам. Но в тези времена всички трябва да правим жертви.

— Няма нужда да се извинявате, сър — отвърна Четабахадур без колебание. — Предайте на Императора, че гурките са готови за всякакви заповеди.

Но ако е нужно да се разпуснем… и да се завърнем в Непал… какво пък, ще го направим. Без да се оплакваме, сър. Уверете го в това.

Още една усмивка от страна на Пойндекс.

— О, ще го направя. Можете да разчитате на мен.

Майор субадарът се изправи и отдаде чест.

— В такъв случай, сър, ако това е всичко, разрешете да напусна, за да информирам моите войници.

Пойндекс отвърна с вял опит за козируване.

— Да… това е всичко… и много ви благодаря.

— Аз трябва да ви благодаря, сър — рече Четабахадур. Обърна се и напусна помещението.

Пойндекс се облегна назад във фотьойла, доволен, че неприятната задача е свършена. Но беше малко изненадан от лекотата, с която майорът прие новината.

Такава вярност.

Сляпа, невежа вярност.

Пойндекс се засмя. Включи комуникатора и нареди на войниците от Вътрешна сигурност да изпратят заминаващите гурки.

Отвън, малко по-нататък по коридора, Четабахадур едва сдържа внезапно обзелото го желание да подскочи във въздуха и да тракне с токове.

От доста време той и хората му се тревожеха от влошеното душевно равновесие на Императора. Действията му ги караха да изпитват отвращение. Не можеха да разберат как един войник, когото уважаваха — Йън Махони — е станал предател. И при никакви обстоятелства не биха повярвали, че Стен, някога техен командир, а и все още такъв, доколкото им бе известно, би преминал на другата страна, дори срещу чудовището, в което се бе превърнал Императорът.

Всички гурки искаха да напуснат служба. Единственото, което ги сдържаше, бе дадената клетва — и мисълта, че Императорът ще приеме постъпката им за тежко оскърбление.

Щеше да ги избие до крак.

Но, което бе по-лошо, бояха се за роднините си в далечен Непал. Никой от гурките не се съмняваше, че Императорът ще изтрие Непал от лицето на планетата за подобно предателство.

Но сега — о, каква радост само — небесата им се усмихнаха и гурките бяха свободни. Какво благодатно съобщение им бе донесъл този варварин Пойндекс.

Не че Четабахадур му беше простил за грубото поведение. Някой ден, разбира се, щеше да го убие.

Ако пък не сполучи, тогава синът му щеше да убие сина на Пойндекс.

Защото гурките имаха много дълга памет.

Пойндекс се забавляваше да гледа как жената на име Басийкър се унижава пред Вечния император.

— О, господарю, аз съм заслепена от великолепното ви присъствие. Краката ми треперят. Умът ми е обхванат от треска. Езикът ми надебелява и не мога да оформям думи, с които да възхвалявам величието ви.

Пойндекс прикри усмивката си. По негово

мнение езикът й се справяше отлично. Новата върховна жрица на Култа към Вечния император се беше проснала на пода на канцеларията на своето божество.

— Можеш да станеш — подхвърли Вечният император. Пойндекс беше изненадан колко сериозно беше изражението му.

Басийкър се изправи на колене, удари главата си няколко пъти в пода, сетне бавно се надигна. Пойндекс мярна блясъка на задоволството в очите на Императора и се поздрави за избора на заместничка. Басийкър бе запомнила уроците му и се бе справила далеч по-добре, отколкото очакваше.

— Седни, ако обичаш — покани я Императорът. — Ще желаеш ли нещо освежително?

Басийкър приседна в посоченото кресло, но застана на ръба, сякаш дори мисълта да се отпусне бе богохулство.

— Благодаря ви, господарю. Но позволете на тази скромна търсачка на истината да откаже на любезното ви предложение. Достатъчно ми е да поглъщам свещените еманации от вашето присъствие.

Пойндекс не се съмняваше, че единствената движеща сила в живота на тази жена бе личната й амбиция. Беше мършава и с набръчкана бледа кожа, на неопределена възраст, с грозновато лице, остри зъби и очи, ситни като мъниста. Прилича на плъх, помисли си Пойндекс.

— Както желаеш — махна великодушно с ръка Императорът.

Басийкър кимна и дръпна туниката под костеливите си колене.

Императорът посочи купчина документи на бюрото.

— Запознах се с предложението ти за реорганизации — рече той. — Впечатляваща работа.

— Благодаря ви, господарю — отвърна Басийкър. — Но едва ли бих се справила без вашето вдъхновение. Да си призная честно, заварих култа в истински хаос, наследен от моята предшественица — Зоран. Целта ни е да ви възвеличаваме… и да изучаваме постулатите ви за вашата божествена мисия. Но тези неща са били забравени напоследък.

— Виждам, че си добавила нова програма — рече Императорът. — Предложение да се построят центрове за поклонение във всички големи градове на Империята.

Бисийкър склони глава.

— Надявах се да получа одобрението ви.

Пойндекс вдигна поглед, за да сдържи смеха си. Очите му се спряха на една картина на Императора. Беше свръхромантичен, прекалено мускулест портрет на Негово Величество в героична поза. Рисунката беше спомен от Битката при Портите, която, ако се съдеше по портрета, Императорът бе спечелил собственоръчно. Пойндекс знаеше добре, че неговият господар никога не е участвал директно във въпросното сражение.

Това бе само една картина от цяла галерия, величаеща Императора. Останки от безвкусната колекция на Танц Суламора. Получили заповед да я съберат наново, агентите на Пойндекс бяха открили картините при боклуците на музея. Сега висяха в красиви рамки по стените на имперската канцелария. Ефектът беше, меко казано, смущаващ. Всички тези свети императорски очи, които са втренчени в него. Все едно да халюцинира от развалена наркотична бира.

Той насочи вниманието си към разговора. Мъничките очи на Басийкър сияеха по-ярко.