Краят на империята
Шрифт:
Килгър се претърколи на пода и когато се изправи, в ръката му по някакъв магичен начин се бе озовал пистолет. Той коленичи, прицели се, натисна три пъти спусъка и върху гърдите на убиеца, изправен зад прозореца на балкона, разцъфнаха три кървави рози.
Някой или нещо падна на пода и Килгър прати още три АМ2 куршума към него. Дъските под тялото задимяха. Отвън долетя вик. Алекс сграбчи миниатюрния предавател, който беше единственият им резервен изход, пъхна го в уста, после взе Хотско на ръце. Прекоси с две гигантски крачки стаята, разби останките от вратата
Имаше седем метра до затревената площадка долу и докато падаше, Алекс се завъртя, присви крака и използва зяпналото нагоре униформено ченге като трамплин.
Ребрата на ченгето изпукаха и той се задави в гъргорещ вик. Килгър рухна на колене, омекотявайки удара от сблъсъка. После се изправи, без да губи време или да изпуска Хотско, все така стиснал пистолета в ръка, и се втурна към близките шубраци.
Един АМ2 куршум експлодира в земята зад него — Килгър веднага определи, че го гонят хора на Императора, — завъртя се и без да си прави труда да се прицелва, пусна четири куршума към стаята, която току-що бе освободил.
После отново затича, криволичейки, към храстите.
По времето, когато ударният отряд от ченгета от Сан Франциско и агенти на Вътрешна сигурност се възстанови, бялото петно, представляващо голия Алекс Килгър, без изчезнало зад храстите.
Екнаха тревожни сирени, замигаха светлини.
Но от Килгър нямаше и следа.
Алекс спря да тича след около два километра. Предполагаше, че се намира някъде в края на голямата джунгла, близо до извивката на полуострова, където скитореха освободени или избягали от зоопарка тигри.
„Какво пък — помисли си той, — ако имат мерак, тигрите могат да си рискуват главите с нас.“
— Не съм в настроение да си губя времето — промърмори той. — Имам други планове за вечерта.
Дори Хотско, израснала в среди, в които законът никога не е бил на почит, бе шашардисана от станалото — особено от свръхчовешката бързина, с която бяха напуснали района на нападението. Но се постара да го скрие най-вече за да не се изложи пред Алекс.
— Предполагам — подхвърли тя уж нехайно, — че Империята най-сетне ни е влязла в дирите.
— Аха — потвърди Алекс. — Имаха уилигънове. Оназ митничарка ни е изпортила. Не й запомних името. Дали пък не беше Кембъл?
Изглежда, въобще не обръщаше внимание на факта, че и двамата са голи и единственото им снаряжение в свят, който можеше да се окаже враждебен към тях, бяха пистолетът и предавателят.
— Сега какво? — попита Хотско.
— Имаме две възможности. Първата е да намерим онез двете моми в „Ловдавс и Меркинс“. Няма да им мигне окото, кат’ ни видят таквиз голи. И можем да продължим, откъдето ни прекъснаха. Пазиш ли им картичката?
— Оставих я в хотела — отвърна Хотско. Шокът й бе започнал да се уталожва и положението дори й се стори смешно. — В хотела. Искаш ли да се върна за нея?
Алекс помисли малко.
— Не — рече той. — Туй беше само първо хрумване. Втора възможност. Ще се спуснем до пристанището
— Да плуваме? Аз не мога да плувам.
— Няма проблем, моме. Стига ти само една ръка — да плашиш акулите. С другата ще се държиш за мен. Нали знайш, че съм шотландец. Едва ли ще са повече от два километра до тъдява. Нямам търпение да се върна обратно в играта. Отиваме ли?
Той се поклони официално, подаде й ръка и я поведе на юг, към рибарското селце.
Флотски адмирал Андърс, имперски главнокомандващ на тактическите операции, следеше прогностичните действия на петте стенни екрана и на шестнайсетте монитора, подредени на бюрото му. Лицето му беше безстрастно, точно каквото според него трябваше да е лицето на опитен командващ в мигове на важни решения.
Не знаеше какво да мисли, след като от разузнавателния отдел го информираха, че той е първият, на когото представят тези сведения. В края на краищата все още съществуваше възможността Императорът да не се е шегувал, когато преди известно време заяви, че веднага щом проблемът със Стен бъде решен, Андърс ще бъде понижен да командващ на две гребни лодки в езеро на някоя забравена от бога планета. Наистина не би искал да допуска втора грешка.
Реши в началото да подходи със скептицизъм. Тъй като бе подреден човек, това бе начинът да изрази съмненията си.
— Дайте ми — рече той — три причини, за да повярвам, че тази система — Истрн — ще е отправна точка за следващия рейд на предателя Стен. И защо, според вас, следващата му цел ще е Ал-Суфи?
Шефрис, заместничката на Андърс и шеф на Отдела за разузнаване, се зачуди дали трябва да предостави три или шест причини, имайки предвид, че той бе задал два отделни въпроса. И в двата случая бе ужасно разочарована от началника си. Имаше три пъти по три причини.
— Първо: Ал-Суфи е един от трите най-големи центрове за разпределение на АМ2 в Империята. Второ: Стен вече нанесе удар на едно подобно депо. Трето: революционери с ограничени възможности като Стен…
— Не пропускай да казваш предателя Стен — прекъсна я Андърс.
— Моля за извинение. Предатели като Стен, които нямат кой знае колко кораби и жива сила, предпочитат да се съсредоточават върху подобни цели. Особено ако чрез тях могат да нанесат максимален ущърб на врага — моля, отново да бъда извинена. Терминът е „цел-панацея“. С други думи…
— С други думи — продължи вместо нея Андърс, — след като постигна някакъв жалък успех при Дюсейбъл, смята да го повтори при Ал-Суфи.
— Благодаря ви, сър. Не бих могла да го резюмирам толкова добре. Четвърто: Битката при Ал-Суфи\Дюрер, известна само като Дюрер сред масите, е една от най-големите победи на Императора по време на Таанската война. Ето защо ми се струва напълно логично, че Стен ще се опита да опетни този успех. Пето: Тъй като Стен, изглежда, не е бил на служба при Императора по време на Битката при Ал-Суфи\Дюрер…