Краят на империята
Шрифт:
— Страхотно — повтаряше той. — Тема значи. Но преди да продължите, искам да ви питам нещо.
— Давай, скъпи — подкани го Мар, докато белеше ловко един домат.
— Не мога да беля лук като Сен… — Той посочи малката вихрушка, която режеше люспите с чевръсти движения. — Не съм създаден за това. Но този фокус с доматите… Всеки път, когато аз ги беля, успявам да ги разкъсам. Губя страшно много материал.
— Бедничкият — подсмихна се Мар.
— Достатъчно е да ги натопиш във вряла вода — обясни Сен с тих глас.
— И
— Веднъж четох за този номер — призна Стен. — Но така и не успях да го опитам.
— Ама разбира се, скъпи — погледна го захилено Сен. — Разбира се, че не си успял.
Кухнята бе изпълнена с аромата на домати, чесън и пържен лук. Мар опита, добави пипер, разбърка, после кимна на Сен да налее малко пилешки бульон.
— Когато поднесем вечерята — обърна се Мар към Стен, — вероятно ще пробваш супата ни.
Стен погледна към димящата тенджера.
— Ами да. Ухае примамливо. И май е достатъчно.
Сен се разсмя.
— О, има предостатъчно, не бери грижа. Но тази супа е по специална рецепта. Гарантирано премахва първоначалното напрежение. Говоря за гостите, не за домакина. Домакинът трябва да се държи настрана от супата.
— Виждаш ли — поясни Мар, — след като я прецедим през ситото, ще добавим малко аромати и сметана. Само колкото да омекотим вкуса. А сетне… тъкмо преди да я поднесем… ще й сипем водка. Много водка! И… воала! Имаме унгарска доматена супа с водка! Доста е силничка.
— За развързване на езиците, така ли? — погледна ги Стен. — Вие двамата не сте ли мислили за кариера на водещи разпити в секция „Богомолка“?
— Аматьори — подсмихна се Сен.
— Никакво предизвикателство — добави Мар.
— След като се погрижим за настроението на делегацията на загиновите — говореше Сен, — ще трябва да поработим и върху тяхната храброст. — В момента овалваше късчета месо в брашно.
Мар събираше нарязания лук.
— Да ги подготвим за твърдо решение — добави той.
— Така да се каже — изкиска се Сен.
— Не говори такива неща — погледна го Мар.
— Ами не мога — оплака се Сен. — Просто умът ми е устроен по този начин. — Особено когато приготвяме планински миди.
Стен се намръщи, взе парченце месо и го подуши.
— Не ми мирише на мида.
— Защото това са телешки тестиси, скъпи — обясни Мар. — Отрязани от малките пишки, преди животните да пораснат достатъчно, за да почувстват загубата им.
— Ще им приготвим нещо по баски — рече Сен. — Представи си само — мускулести мъжаги с огромно либидо.
— Направо да ти се прииска да им изпържиш топките — кимна Мар.
Стен погледна към месото, което държеше.
— Съжалявам, момчета. Надявам се, не сте забравили, че пристигат тук, за да се присъединят към една добра
— А сега ще трябва да намерим и храна за умовете им — обяви Мар.
Стен оглеждаше със съмнение купчината пилешко месо, което бе разфасовал със сатъра.
— Мозъчна сила от пилешко? Сигурно се майтапите.
— Глупави животинки, вярно — призна Сен. — Но са толкова натрапчиви. Особено когато са пълнени и добре подправени. Виждаш ли как търпеливо очакват да бъдат мариновани?
— Като загиновите? — предположи Стен.
— Чудесно, Стен, скъпи. Започваш да схващаш идеята — одобри Мар. — В този момент би трябвало и нашите нови приятели да са готови да приемат предизвикателството на един съюз.
— Тази рецепта не е ли от Ямайка? — попита Стен — Един от старите земни острови. Място, където хората са пиели разводнен алкохол под тънки чадърчета на плажа.
Мар въздъхна.
— И това ли знаеш? Всъщност не ни ли свършват чистите тигани?
— Няма да се измъкнете толкова лесно този път — заяви спокойно Стен. — Оставам тук, докато видя как го правите.
— В кухнята — погледна го Мар — само на майстор готвача се позволява да бъде остроумен. Миячите на тигани и тенджери трябва да се смеят на шегите му и да възхваляват неговия гений. А през останалото време да търкат пода и посудата.
— И в никакъв случай не се правят на хитри — добави Сен.
— Обещавам повече да не се повтаря — сведе поглед Стен.
— Той наистина не е чак толкова умен — захили се Сен.
— Много добре — кимна Мар. — Тогава може да остане, но ако обещае да си държи езика зад зъбите.
— Хм — изсумтя Стен, стиснал устни.
— Всъщност с тази рецепта може да се справи дори мияч на чинии, при това от първия път — обяви Мар. — Само вкусът й изглежда сложен.
Той натисна едно копче и върху масата се показа смесител. Нарязаните съставки се изсипаха вътре и машината се завъртя.
— А сега подправките — обясни Мар. — Това е нещо като котва, използват се пет супени лъжици на всяко кило месо. Заедно с по една чаена лъжичка индийско орехче, канела, сол и пипер.
Той изсипа подправките в машината и отново натисна копчето. Докато тя се въртеше, започна да налива мазнина.
— Разтопено фъстъчено масло — поясни Мар. — Само колкото да се слепят съставките.
След не повече от минута ястието беше готово. Стен го гледаше с недоверие.
— Тази лепкава съставка — съобщи Мар — трябва да се намаже върху месото. И това е работа на мияча.
— Истина е — потвърди Сен. — Майстор-готвачът никога не се занимава с подобни неща.
Стен изпръхтя недоволно, но се зае да разнася равномерно марината върху пилешкото. Всъщност нямаше нищо против. Благоуханието бе невероятно. Устата му се изпълни със слюнка, докато си представяше какво ще се получи, след като пилешкото премине през скарата.