Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Ала неизбежно и неотклонно новото устройство на живота се разпространило по цялата Земя и най-различните народи и раси станали единно, дружно и мъдро семейство.
Така започнала Ерата на обединяването на света — ЕОС, която се състояла от вековете на Съюза на на страните, Разните езици, Борбата за енергия и Общия език.
Общественото развитие непрекъснато се ускорявало и всяка нова епоха минавала по-бърже от предишната. Властта на човека над природата започнала да расте с гигантски крачки.
В древните утопични фантазии за прекрасното бъдеще хората мечтаели за постепенно освобождаване на човека от труда. Писатели обещавали, че с краткотраен труд — два-три часа за общото благо — човечеството ще може да си осигури всичко необходимо, а в останалото време ще се отдава на блажено безделие.
Тези представи възникнали поради отвращението към тежкия, принудителен труд в древността.
Не
Изнамирането на възможности за уплътняване електричеството, което доведе до създаване акумулатори с огромен капацитет и компактни, но мощни електромотори, беше извънредно значителна техническа революция на новото време. Още по-рано хората се научиха да свързват от полупроводници твърде сложни мрежи за слаби токове и да създават самоуправляващи се кибернетични машини. Техниката стана много фина, ювелирна, високо изкуство, и същевременно подчини мощности от космически мащаб.
Но изискването да се даде на всекиго всичко породи необходимостта съществено да се опрости ежедневието на човека. Човекът престана да бъде роб на вещите, а разработването на стандарти направи възможно да се създават всякакви предмети и машини от сравнително малко основни конструктивни елементи, така както цялото огромно разнообразие на живите организми се строи от незначителни разлики в клетките; клетката — от белтъчини, белтъчините — от протеини и т.н. Само вследствие прекратяването на невероятното разхищение на храна през миналите векове се осигури храна за милиарди хора.
Всички сили на обществото, които са се изразходвали в древността за създаване на военни машини, издръжка на незаети с полезен труд огромни армии, политическа пропаганда и показен блясък, бяха хвърлени за устройване на живота и развитие на научните знания.
По знак на Веда Конг Дар Ветер натисна едно копче и до прекрасната специалистка по история изникна голям глобус.
— Ние започнахме — продължаваше Веда — с пълно разпределяне на обитаемите и промишлените зони на планетата…
Кафявите ивици върху глобуса покрай тридесетте градуса географска ширина в Северното и Южното полукълбо означаваха непрекъсната редица от градски населени пунктове, съсредоточени край бреговете на топлите морета, в зоната с мек климат без зима. Човечеството престана да изразходва колосална енергия за отопляване на жилищата в зимните периоди, за изработване на дебели дрехи. Най-гъсто бяха заселени областите край люлката на човешката култура — Средиземното море. Субтропическият пояс се разшири тройно след разтопяването на полярните шапки.
На север от северния обитаем пояс се простира гигантска зона от ливади и степи, където пасат безчислени стада домашни животни.
На юг (в Северното полукълбо) и на север (в Южното) е имало пояси от сухи, горещи пустини. Сега те са превърнати в градини. Тук преди са се разстилали полетата на термоелектрическите централи, които събирали слънчевата енергия.
В зоната на тропиците е съсредоточено производството на растителни храни и дървесина, хиляди пъти по-изгодно, отколкото в студените климатични зони. Още отдавна, след откриването на изкуственото получаване на въглехидратите — захарите — от слънчева светлина и въглероден двуокис, ние престанахме да отглеждаме захарни растения. Евтиното промишлено произвеждане на пълноценни питателни белтъчини още не ни е по силите, затова култивираме богати на белтъчно вещество културни растения и гъби на суша и колосални пространства водорасли в океаните. Относно простия начин за изкуствено произвеждане на хранителни мазнини бяхме информирани от Великия
Една от главните радости на човека — стремежът към пътешествия, към придвижване от място на място — е наследена от нашите прадеди — скитници ловци, събирачи на оскъдна храна. Сега цялата планета е обвита от Спиралната линия, която съединява с исполински мостове през проливите всички континенти. — Веда прокара пръст по сребристата нишка и завъртя глобуса. — По Спиралната линия непрекъснато се движат електрически влакове. Стотици хиляди хора могат много бърже да се пренесат от обитаемата зона в степната, полската, планинската, където няма постоянни градове, а само временни лагери за майсторите в животновъдството, полевъдството, горската и минната промишленост. Пълното автоматизиране на всички заводи и енергоцентрали направи ненужно строителството при тях на градове или големи селища — там се намират само къщи за малцината дежурни: наблюдатели, механици и монтьори.
Планомерното организиране на живота най-сетне прекрати убийственото увеличаване на скоростта — създаването на все по-бързи и по-бързи транспортни машини. По Спиралната линия влаковете изминават двеста километра в час. Само в случай на някакво нещастие се използуват скоростни кораби, които прелитат хиляди километри в час.
Преди няколко стотици години хората успели да подобрят значително облика на нашата планета. Още във Века на разцеплението е била открита вътрешноатомната енергия. Също тогава хората се научили да освобождават някаква си нищожна част от нея и да я превръщат в топлинно взривяване, чиито убийствени свойства били използувани за военно оръжие. Натрупали се големи запаси от ужасни бомби, които после, при настъпването на комунизма, учените се опитвали да употребят за произвеждане на енергия. Твърде голямата опасност от излъчване и влияние от негова страна върху живота била скоро разбрана и затворила в тесни граници старата ядрена енергетика. Почти едновременно с това астрономите открили чрез изучаване физиката на далечните звезди два нови начина за получаване на вътрешноатомна енергия — Ку и Ф, които са много по-действени и не оставят опасни продукти при разпадането.
Тези два метода се прилагат от нас и сега, макар че за звездолетните двигатели се използува още един вид ядрена енергия — анамезонният, станал известен при наблюдаване на големите звезди от Галактиката чрез Великия пръстен.
Веднага, щом бе измислен начинът за изхвърляне продуктите от разпадането на радиоактивните изотопи на урана, тория водорода, кобалта, лития извън пределите на земната атмосфера, се взе решение всички отдавна натрупани запаси от тия стари термоядрени материали да бъдат унищожени. Тогава във Века на преустройството бяха направени изкуствени слънца, «окачени» над полярните области. Ние чувствително намалихме ледените шапки, които са се образували на полюсите на Земята в четвъртичната епоха, и променихме климата на цялата планета. Водата в океаните се издигна със седем метра, в атмосферната циркулация рязко се скъсиха полярните фронтове и отслабнаха обръчите на пасатните ветрове, които изсушаваха пустинните зони на границата с тропиците. Почти се прекратиха и ураганните ветрове, изобщо всякакви бурни нарушения на времето.
До шестнадесетия паралел северно и южно от екватора достигнаха топлите степи, а ливадите и горите от умерения пояс пресякоха седемдесет градуса географска ширина.
Антарктическият континент, три четвърти от който бяха освободени от леда, се оказа рудна съкровищница на човечеството. Там непокътнати лежаха подземни богатства, по всички други континенти в значителна степен изчерпани след безразсъдното разпиляване на металите и повсеместните разрушителни войни от миналото. Именно през Антарктида се удаде да се затвори кръгът на Спиралната линия.
Още преди това основно изменение на климата бяха прокопани огромни канали и прорязани планинските хребети за уравновесяване циркулацията на водните и въздушните маси на планетата. Вечните диелектрически помпи помогнаха за водоснабдяването даже на високопланинските пустини в Азия.
Възможностите за произвеждане на хранителни продукти нараснаха многократно, нови земи станаха удобни за живеене. Хората започнаха да използуват топлите вътрешни морета за отглеждане на богати с белтъчно вещество водорасли.