Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Дар Ветер се сепна, нервната реакция го беше направила многословен. Разточителността при говорене в Ерата на Великия пръстен се смяташе за един от най-позорните недостатъци на човека. Завеждащият външните станции млъкна, без да е завършил фразата си.
— Да, да! — разсеяно се обади Мвен Мас.
Юний Ант долови нотка на вглъбеност в гласа му и съсредоточи вниманието си върху него. Веда Конг тихо прокара пръст по китката на Дар Ветер и кимна с глава към африканеца.
«Може би е твърде впечатлителен?» — блесна в ума на Дар Ветер и той вторачено погледна приемника си.
Но Мвен Мас, почувствувал скритото недоумение на своите събеседници, се изправи и стана предишният
Мвен Мас и Дар Ветер трябваше да останат.
Веда Конг пошепна на Дар Ветер, че никога не ще забрави тая нощ.
— Пред самата себе си изглеждах така жалка! — заключи тя, като се усмихваше не в унисон с тия тъжни думи.
Дар Ветер разбра нейната мисъл и отрицателно поклати глава.
— А пък аз съм уверен, че ако аленокожата жена видеше вас, Веда, тя щеше да се гордее със своята сестра. Наистина нашата Земя не е по-лоша от техния свят! — Лицето на Дар Ветер светна от любов.
— Ала това е във вашите очи, мили приятелю — усмихна се Веда. — Вие попитайте Мвен Мас!… Тя закачливо притули очи с длан и се скри в извивката на стената.
Когато Мвен Мас най-после остана сам, настъпваше утрото. В хладния неподвижен въздух се разливаше пепелява светлина, морето и небосводът придобиваха еднаква кристална прозрачност: сребриста при морето, с розов оттенък при небосвода.
Мвен Мас дълго стоя на балкона на обсерваторията, загледан в познатите контури на зданията.
Върху ниско плато малко встрани се издигаше гигантска алуминиева арка, по която се очертаваха девет паралелни реда алуминиеви ивици, разделени от междините на опаловокремави и сребристобели пластични стъкла — зданието на Съвета за астронавтика. Пред него стоеше паметник на първите хора, излезли в просторите на Космоса. Склон на извънредно стръмна планина в облаци и вихри завършваше със звездолет старинен тип — рибообразна ракета, насочила своя заострен нос към още недостъпната висота. Върволица от хора, подкрепящи се взаимно, с неимоверни усилия се катереха нагоре, като обвиваха спирално подножието на паметника — летци от ракетни кораби, физици, астрономи, биолози, смели писатели-фантасти… Зазоряването вече аленееше по корпуса на древния звездолет и върху леките прозрачни контури на зданията, а Мвен Мас все още измерваше балкона с широки крачки. Нито веднъж досега той не беше изпитвал такова силно и дълбоко вълнение. Възпитан в духа на общите правила на Ерата от Великия пръстен, той премина сурово физическо закаляване и с успех извърши своите подвизи на Херкулес. Така в памет на прекрасните митове от древна Елада се наричаха трудните дела, които се изпълняваха от всеки младеж в края на училищния период. Ако юношата се справеше с подвизите, смятаха го за достоен да пристъпи към най-високото стъпало на образованието.
Мвен Мас уреди водоснабдяването на рудник в Западен Тибет, възстанови араукариева гора на платото Нахебта в Южна Америка и изтребваше акули, появили се отново край бреговете на Австралия. Жизнената му закалка и забележителните му способности позволиха да издържи през многото години упорито учение и да се подготви за тежка и отговорна дейност. Днес, още в първия час на новата му работа, стана среща с близък на Земята свят и в душата му се зароди нещо непознато досега. С тревога Мвен Мас чувствуваше, че в него е зеела някаква бездна, над която той е ходил през всичките години на своя живот, без да подозира
И това, че от чудния свят го отделяше огромното разстояние двеста и деветдесет светлинни години, недостъпно за възможностите на земната техника, не отслабваше, а само усилваше горещата му мечта.
В душата на Мвен Мас израсна нещо, което сега живееше самостоятелно и не се подчиняваше на контрола на волята и спокойния разум. Потънал почти отшелнически в занятия, африканецът още никога не беше обичал и не беше изпитвал нищо, подобно на тревогата и небивалата радост, възбудена в душата му от днешната среща пряко необятните поля на пространството и времето.
ГЛАВА ТРЕТА
В ПЛЕН НА ТЪМНИНАТА
В показателите на анамезонното гориво черните дебели стрелки стояха върху нулите на оранжевите стълбчета. Курсът на звездолета засега не се отклоняваше от желязната звезда, понеже скоростта беше още много голяма. Корабът все повече се приближаваше към страшното, невидимо за човешките очи светило.
Като трепереше от напрежение и слабост, Ерг Ноор с помощта на астронавигатора седна до сметачната машина. Планетарните двигатели, изключени от робота-пилот, утихнаха.
— Ингрид, какво представлява желязната звезда? — тихо попита Кей Бер, който през всичкото това време беше стоял неподвижно зад гърба на астронома.
— Невидима звезда от спектралния клас Т, изгаснала, но нито е застинала окончателно, нито се нажежава отново. Тя свети с дълговълнови трептения от топлинната част на спектъра — с черна за нас инфрачервена светлина, и става видима само чрез електронен инвертор. [*19] Кукумявката, която вижда топлинните инфрачервени лъчи, би могла да я открие.
19
Електронен инвертор — увеличава изображенията хиляди пъти чрез превръщането им в електрони с по-нататъшно усилване.
— А защо е желязна?
— В спектъра на всички звезди, които са проучени досега, има много желязо. Очевидно то е много и в състава на светилото. Затова, ако звездата е доста голяма, нейната маса и гравитационното й поле са огромни. Страхувам се, че ние ще се срещнем именно с такава…
— Какво ще правим сега?
— Не зная. Виждаш сам — нямаме гориво. Но ние продължаваме да летим право срещу звездата. Скоростта на «Тантра» трябва да се забави до една хилядна от абсолютното, при която е възможно достатъчно ъглово отклонение. Ако не стигне и планетарното гориво, звездолетът постепенно ще се приближава към звездата, докато не падне. — Ингрид нервно тръсна глава и Бер ласкаво я помилва по голата, с настръхнала кожа ръка.
Началникът на експедицията мина при командното табло и съсредоточи вниманието си върху уредите. Мълчаха всички — не смееха да дишат, мълчеше и току-що събудилата се Низа, инстинктивно разбрала цялата опасност на положението. Горивото можеше да стигне само за забавяне на кораба, обаче с голямата загуба на скорост все по-трудно ставаше на звездолета да се изтръгне без мотори от силното притегляне на желязната звезда. Ако «Тантра» не се беше приближила толкова много и Лин беше съобразил навреме… Впрочем какво е утешението от тия празни «ако»?