Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Пур Хис и Ингрид установиха наличието на две планети. От приближаване към външната се наложи да се откажат — огромна, студена, загърната в плътна, вероятно отровна атмосфера, тя заплашваше с гибел. Ако се избира видът смърт, май по-добре би било да изгориш край повърхността на желязната звезда, вместо да потънеш в мрака на амонячните изпарения, като забиеш кораба в хилядокилометровия леден пласт. Също такива страшни и исполински планети имаше и в Слънчевата система — Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
«Тантра» неотклонно се приближаваше към звездата. След деветнадесет денонощия се изясни какви са размерите на вътрешната планета — тя беше по-голяма от Земята. Разположена
Чуждият, развивал се в условията на други планети, по други еволюционни пътища живот в общата за Космоса форма на белтъчините беше извънредно вреден за земните обитатели. Защитните приспособления на организмите срещу токсините, срещу бактериите — причинители на болести, създадени в течение на милиони векове на нашата планета, бяха безпомощни против чуждите форми на живот. В еднаква степен животът от другите планети се излагаше на опасност на нашата Земя.
Основната дейност на животните: убиват, за да се хранят, и като се хранят, убиват — при съприкосновение на различни светове се проявяваше с гнетяща жестокост. Невероятни болести, мълниеносни епидемии, чудовищно размножили се вредители, ужасни осакатявания придружаваха първите изследователи на обитаеми, но безлюдни планети. Пък и населените с мислещи хора светове предприемаха множество опити и дълга предварителна подготовка, преди да влязат в пряка звездолетна връзка. На нашата Земя, отдалечена от централните, с изобилие на живот сгъстени зони в Галактиката, още не е имало гости от планети на други звезди, представители на други цивилизации. Съветът за астронавтика едва неотдавна завърши подготовката за посрещане на приятели от близките звезди на Змиеносец, Лебед, Голямата мечка и Райска птица.
Ерг Ноор, загрижен от възможния досег с неизвестен живот, се разпореди да бъдат извадени от далечните складове средства за биологическа защита.
Най-после «Тантра» уеднакви своята орбитална скорост със скоростта на вътрешната планета на желязната звезда и започна да се върти около нея. Неясна, тъмносива, с отражение на огромната кървавокафява звезда, повърхността на планетата — по-точно на атмосферата й — ставаше видима само в електронния инвертор. Всички без изключение членове на експедицията бяха заети при уредите.
— Температурата на повърхността на слоевете в осветената част е триста и двадесет градуса по Келвин! [*24]
— Завъртане около оста — приблизително двадесет денонощия!
— Локаторите показват наличност на вода и суша.
— Дебелина на атмосферата — хиляда и седемстотин километра.
— Уточнена маса — четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната.
Съобщенията постъпваха непрекъснато и характерът на планетата ставаше все по-ясен.
24
Температура К — температура по абсолютната скала в градуси на Келвин, където 0°K = –273°C.
Ерг Ноор правеше сводка от получаваните цифри, като събираше по този начин материал за изчисляване орбиталния режим. Четиридесет и три цяло и две десети пъти по-голяма от земната маса — планетата беше огромна. Силата на нейната гравитация ще притисне кораба към почвата. В
Началникът на експедицията си спомни страшните разкази — полулегенди, полудействителни истории — за старите звездолети, които по разни причини са попадали на грамадни планети. Тогава корабите с малки скорости, със слабо гориво често загивали. Рев на мотори и конвулсивно потръпване на кораба, който, като не е имал сили да се изтръгне, сякаш се е залепвал за повърхността на планетата. Звездолетът оставал цял, но пращели костите на хората — неописуем ужас, който се долавял от воплите в последните, прощални съобщения…
Екипажът на «Тантра» не беше заплашен от такава участ, докато обикалят около планетата. Обаче ако се наложи да се кацне върху нейната повърхност, само извънредно силни хора ще могат да влачат тежестта на живото си тегло в това бъдещо тяхно убежище. Убежище, отредено им за десетки години живот… Ще могат ли те да оцелеят в такива условия? Под гнета на притискащата тежест, във вечния мрак на инфрачервеното черно слънце, в плътната атмосфера? Но във всеки случай — това не е гибел, това е надежда за спасение и избор няма!
«Тантра» описваше своята орбита близко до границата на атмосферата. Сътрудниците на експедицията не можеха да изпуснат случая да изследват непознатата досега планета, която се намираше сравнително недалеч от Земята. Осветената — по-точно нагрятата — страна на планетата се различаваше от засенчената не само по значително по-високата температура, но и по грамадните струпвания на електричество, които пречеха дори на мощните локатори, чиито показания се изменяха до неузнаваемост. Ерг Ноор реши да провежда изучаването на планетата чрез бомбени станции. Изхвърлиха физическа станция [*25] и автоматът съобщи за поразителен факт — наличност на свободен кислород в неоново-азотната атмосфера, за водни пари и температура дванадесет градуса над нулата. Тези условия, общо взето, бяха сходни със земните. Само налягането на мощния атмосферен пласт превишаваше нормалното налягане на Земята едно цяло и четири десети пъти и силата на тежестта повече от два и половина пъти надхвърляше земната.
25
Физическа станция — робот, определящ физическите условия на повърхността на планетата (фантастично).
— Тук може да се живее! — леко се усмихна биологът, като предаваше на началника съобщението на станцията.
— Ако на такава мрачна и тежка планета можем да живеем ние, навярно тук вече живеят някакви същества — дребни и опасни!
Към петнадесетата обиколка на звездолета подготвиха станция-бомба с мощен телепредавател. Обаче втората физическа станция, изхвърлена в сянката, когато планетата се завъртя на сто и двадесет градуса, изчезна, без да прати сигнали.
— Попаднала е в океана — прехапала устни от досада, констатира геоложката Бина Лед.
— Ще се наложи да проучим планетата с главния локатор, преди да хвърлим робот-телевизор! Имаме само два!
Като изпускаше сноп насочено радиоизлъчване, «Тантра» се въртеше над планетата и опипваше смътните контури на материците и моретата. При екватора се очертаваше огромна равнина, която се врязваше в океан или разделяше два океана. Звездолетът описваше с лъча си зигзаги — в една ивица, широка близо двеста километра. Внезапно в екрана на локатора пламна ярка точка. Изсвирване, шибнало напрегнатите нерви, потвърди, че това не е халюцинация.