Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Ще управляваме робота само Кей Бер и аз в скафандрите с висша защита — разпореди се по телефона началникът на експедицията. — Останалите, в леките биологически скафандри, отдръпнете се по-далечко!…
Началникът се запъна. Нещо мина през неговото съзнание, предизвика необяснима тъга в сърцето му, накара коленете да се подгънат. Гордата воля на човека отслабна, замени се с тъпа покорност. Целият в лепкава пот, Ерг Ноор безволно пристъпи към черната порта. Викът на Низа, отекнал в неговия телефон, му върна съзнанието. Той се спря, но тъмната сила, възникнала в психиката му, отново го подгони напред.
Заедно с началника, също така бавно, като се спираха и очевидно се бореха със себе си, тръгнаха Кей Бер и Еон Тал — тези, които стояха до границата на светлинния кръг. Там, в портата на мрака, в кълба от мъгла изплува някакво животно,
Ерг Ноор вървеше по-бързо от другите, приближи се на сто крачки от непонятния предмет и падна. Преди вцепенените хора да могат да съобразят, че началникът е в опасност, черният кръст се издигна над кръга от опънати проводници. Той се наведе напред като стебло на растение — явно възнамеряваше да се извие през защитното поле и да достигне Ерг Ноор.
Низа в изстъпление, което й придаде сила на атлет, подскочи към робота и завъртя ръчките на тила му. Бавно и като че ли неуверено роботът започна да вдига резачката. Тогава девойката, отчаяна от своето неумение да управлява сложната машина, скочи напред, като прикриваше с тяло любимия си. От трите края на кръста излетяха като мълнии някакви змиеобразни светли струи. Девойката падна върху Ерг Ноор, широко разперила ръце. Но за щастие роботът бе вече обърнал уширението на резачката със скритото вътре острие към центъра на черния кръст. Той конвулсивно се изви, сякаш падаше по гръб, и изчезна в непрогледната тъмнина при скалите. Ерг Ноор и двамата му другари веднага се съвзеха, вдигнаха девойката и отстъпиха зад края на спиралодиска. Опомнилите се техни спътници вече търкаляха оръдие, импровизирано от планетарния двигател. С неизпитано по-рано чувство на жестока ярост Ерг Ноор насочи съкрушителната струя на излъчването към скалата-порта, като особено грижливо помиташе равнината и се стараеше да не пропусне нито един квадратен метър от почвата. Еон Тал застана на колене пред неподвижната Низа, викаше я тихо по телефона и се мъчеше да огледа подробностите на лицето й под силикола на шлема. Девойката лежеше неподвижно, със затворени очи. Признаци на дишане биологът не можа нито да чуе по телефона, нито да долови през скафандъра.
— Чудовището е убило Низа! — горестно извика Еон Тал, щом зърна приближилия се Ерг Ноор.
През тясната ивичка за гледане на шлема за висока защита не можеше добре да се видят очите на началника.
— Незабавно я отнесете на «Тантра», при Лума! — в гласа на Ерг Ноор повече откогато и да било звучеха металически нотки. — Помогнете й да вникне в характера на поражението… Ние шестимата ще останем и ще доведем изследването докрай. Нека геологът ви придружи и събира късове от всички възможни скали по пътя от диска до «Тантра» — не можем да се бавим повече на тази планета. Изследването тук трябва да се провежда в танкове с висша защита, а ние само ще погубим експедицията. Вземете третата талижка и побързайте!
Ерг Ноор се обърна и без да се оглежда, тръгна към звездолета-диск. «Оръдието» преместиха напред. Застаналият зад него инженер-механик включваше огнената река през всеки десет минути, като очертаваше целия полукръг чак до края на диска. Роботът поднесе резачката към гребена на спиралния вал, който тук, до потъналия в почвата край на диска, идваше на височината на гърдите му.
Силното бучене проникна дори през дебелината на скафандрите за висша защита. По избрания участък от малахитовия слой закривуличиха малки пукнатини. Парчета от тая твърда маса отлитаха и звънко удряха по металическото тяло на робота. Страничните движения на резачката отделиха цяла плоча от слой и оголиха зърнеста повърхност с ярколазурен цвят, приятен дори в светлината на прожектора. Като набеляза квадрат, достатъчен, за да пропусне човек в скафандър, Кей Бер застави робота с енергичен натиск да направи дълбок разрез в небесносиния метал, без да пробие цялата му дебелина. Роботът прокара втора линия под ъгъл към първата и започна да движи острието на резачката напред-назад, като увеличаваше напрежението. Разрезът навлезе в метала повече от метър. Когато механическият помощник начерта третата
— Предпазливо! Всички назад! Падайте! — закрещя в микрофона Ерг Ноор, като изключи робота и отскочи.
Много дебелото парче метал изведнъж се обърна като капак на консервна кутия. Струя невъобразимо ярък многоцветен пламък излетя из отверстието по допирателната към спиралната издатина. Само това спаси злополучните изследователи, както и туй, че небесносиният метал моментално се завари и пак затвори прорязаното отверстие. От могъщия робот остана буца стопен метал, от който жално стърчеха късите металически крака. Ерг Ноор и Кей Бер оцеляха само благодарение на предпазливо нахлузените скафандри. Експлозията ги отхвърли далече от странния звездолет, размята останалите, преобърна «оръдието» и скъса високоволтовите кабели.
Като се свестиха след разтърсването, хората разбраха, че са останали беззащитни. За щастие те лежеха в светлината на оцелелия прожектор. Никой не беше пострадал, ала Ерг Ноор реши, че това им стига. Изследователите изоставиха ненужните инструменти, кабелите и прожектора, качиха се на неповредената талижка и бързо отстъпиха към своя звездолет.
Щастливото стечение на обстоятелствата при невнимателното отваряне на чуждия звездолет съвсем не зависеше от предпазливостта на началника. Втори опит навярно ще завърши много по-плачевно… А в какво ли състояние е Низа, милата астронавигаторка?… Ерг Ноор се надяваше, че скафандърът е отслабил смъртоносната сила на черния кръст. Та нали допирът до черната медуза не уби биолога! Но тук, далеч от могъщите земни медицински институти, ще могат ли те да се справят с въздействието на неизвестното оръжие?…
В преходната камера Кей Бер се приближи до началника и посочи задната страна на лявото му рамо. Ерг Ноор обърна гръб към огледалата, поставени в преходните камери, за да се оглеждат задължително връщащите се от чуждата планета. Тънкият лист на цирконо-титановата броня, покриваща рамото, се беше разпрал. От разкъсаното място стърчеше парче небесносин метал, впило се в изолационната уплътнителна подложка, но не пробило вътрешния слой на скафандъра. Трудно се удаде да се изтръгне металният отломък. С цената на голяма опасност и в края на краищата случайно тоя образец от загадъчния метал на спиралодисковия звездолет ще бъде отнесен на Земята.
Най-сетне Ерг Ноор, освободен от скафандъра, можа да влезе — по-точно, да се промъкне под смазващото привличане на страшната планета — в своя кораб.
Цялата експедиция го очакваше с огромно нетърпение. Катастрофата при диска беше наблюдавана в стереовизофоните и нямаше смисъл да се пита за резултатите от опита.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
РЕКАТА НА ВРЕМЕТО
Веда Конг и Дар Ветер стояха посред кръглата малка площадка на винтолета, който бавно плуваше над необятните степи. Лек ветрец правеше вълни по цъфтящите гъсти треви. Далече наляво се виждаше стадо чернобял добитък — потомци на животните, създадени чрез кръстосване на якове, крави и биволи.
Ниски хълмове, тихи реки с широки долини — простор и покой лъхаше от този устойчив участък от земната кора, който някога се е наричал Западносибирска низина.
Дар Ветер мечтателно гледаше земята, в старо време покрита от безкрайни мрачни блата и редки хилави гори. Той мислено виждаше картината на древния майстор, оставила в съзнанието му още в детските години неизлечимо впечатление.
Над завоя на огромна река, образувала висок нос, стоеше сива от старост дървена църква, сиротно обърната към простора на отвъдречните поля и ливади. Тънкият кръст върху купола се чернееше под върволици от ниски тежки облаци. Над малкото гробище зад църквата купчинка брези и върби свеждаха под вятъра раздърпаните си върхове. Отпуснатите клони почти докосваха полуизгнилите кръстове, съборени от времето и бурите, сред свежата мокра трева. Зад реката като исполински сивовиолетови кълба се трупаха облаци, осезаемо плътни. Широката река излъчваше безжизнен метален блясък. Същият хладен блясък лежеше навред. Далечините и близкият план бяха мокри от досадния есенен дъжд на студените и неуютни северни ширини. И цялата гама от сивкаво-сиво-зелени цветове на пейзажа говореше обширните пространства неплодородна земя, където човекът живее трудно, мръзне и гладува, където така силно се чувствува неговата самота, характерна за отдавнашните времена на хорската безразсъдност.