Мъглявината Андромеда
Шрифт:
Главата на Бина Лед се чукна в масата. Като преодоляваха тежестта, лекарката и вторият астроном се придвижиха към безчувствената си другарка.
— Нищо! — обяви Лума Ласви. — Сътресение и свръхнапрежение. Помогнете ми да занесем Бина до леглото!
И тая проста работа можеше да трае твърде дълго, ако механикът Тарон не се досети за автоматичната талижка. С нейна помощ и осемте разузнавачи бяха откарани по леглата им — време беше за почивка, иначе свръхнапрежението на неприспособения към новите условия организъм щеше да се превърне в болест. В трудния за експедицията момент всеки човек стана незаменим.
Скоро след това две автоматични талижки за универсални превозвания и пътни работи, скачени заедно, почнаха да изравняват пространството между звездолетите. Мощни кабели се проточиха
28
Силикобор — сплав от карбидите на бора и силиция — много твърд и прозрачен материал (фантастично).
Хората постепенно свикнаха с работата в стоманените «скелети», малко обръгнаха и на почти утроената сила на тежестта. Отслабнаха нетърпимите болки във всички кости, които възникнаха скоро след кацането.
Изминаха няколко земни дни. Тайнственото «нищо» не се появяваше. Температурата на околния въздух започна рязко да спада. Задуха ураганен вятър, който се усилваше с всеки час. Залязваше черното слънце — планетата се въртеше и континентът, на който стояха звездолетите, отиваше към «нощната» страна. Охлаждането благодарение на конвекционалните токове, топлоотдаването на океана и дебелата атмосферна шуба не беше рязко, но все пак към средата на планетната «нощ» настъпи силен мраз. Работата продължаваше с включени нагреватели на скафандрите. Първия контейнер успяха да спуснат от «Парус» и да закарат до «Тантра», когато при «изгрев слънце» се разбушува нов ураган, много по-силен от оня по залез. Температурата бърже се покачи над нулата, струи плътен въздух носеха огромно количество влага, мълнии разтърсваха небето. Ураганът се усили дотолкова, че звездолетът започна да потреперва от напора на чудовищния вятър. Хората се заеха със закрепването на контейнера под кила на «Тантра». Застрашителният рев на урагана нарастваше, по платото се виеха опасни вихрушки, твърде подобни на земните торнадо. В ивицата светлина израсна огромен смерч от сняг и прах, който се опираше с фуниевидния си връх в петнистия и тъмен нисък небосвод. Под напора му проводниците на високоволтов ток се скъсаха, синкавите пламвания на късите съединения засвяткаха сред извиващите се на гривни жици. Жълтеникавата светлина на прожектора край «Парус» угасна, сякаш духната от вятъра.
Ерг Ноор нареди хората да прекратят работата и да се скрият в кораба.
— Но там остана наблюдателят! — извика геоложката Бина Лед, като посочваше едва забележимата светлинка на силикоборовата кула.
— Зная, там е Низа. Ей сега ще тръгна нататък — отговори началникът на експедицията.
— Токът е прекъснат и «нищото» встъпи в своите права — сериозно възрази Бина.
— Щом ураганът действува върху нас, той без съмнение действува върху това «нищо». Уверен съм, че докато бурята не отслабне, опасност няма. А аз тук съм толкова тежък, че не ще ме отнесе, ако се притисна до почвата и пропълзя. Отдавна вече ми се искаше да причакам «нищото» в кулата.
— Ще разрешите ли и на мен? — подскочи към началника
— Да вървим! Но само вие — никой друг! За вас това е нужно.
Двамата дълго пълзяха, като се вкопчваха за неравностите, пукнатините в камъните и се стараеха да не попаднат по пътя на вихрушките. Ураганът упорито се силеше да ги откъсне от почвата, да ги преобърне и търколи. Веднъж това му се удаде, обаче Ерг Ноор хвана търкалящия се Еон и се залови с ръце, скрити в ноктести ръкавици, за голям камък.
Низа отвори люка на своята кула и пълзачите един след друг се провряха в него. Тук беше топло и тихо, кулата стоеше здраво, сигурно закрепена — опасността от бури бе предвидена.
Червенокосата девойка и се мръщеше, и се радваше на идването на другарите си. Тя честно си призна, че щеше да й бъде неприятно да прекара денонощието сама с бурята на чуждата планета.
Ерг Ноор съобщи на «Тантра» за благополучното преминаване и прожекторът на кораба угасна. В предвечния мрак остана да блещука само слабата светлинка на кулата. Почвата трепереше от поривите на бурята, ударите на мълниите и шествието на страшните смерчове. Низа седеше на въртящия се стол, опряла гръб на реостата. Началникът и биологът се разположиха до краката й, върху кръгообразната издатина в основата на кулата. Дебели със своите скафандри, те заемаха почти всичкото място.
— Предлагам да поспим — тихо зазвуча в телефоните гласът на Ерг Ноор. — До черното разсъмване има цели дванадесет часа, чак тогава ураганът ще затихне и ще стане топло.
Другарите му охотно се съгласиха. Хората спяха, притиснати от утроената тежест, свили се в скафандрите, които бяха плътно обхванати от яките стоманени конструкции, в тясната кула, разтърсвана от бурята. Така големи са приспособимостта на човешкия организъм и скритите в него съпротивителни сили.
От време на време Низа се събуждаше, предаваше на дежурния в «Тантра» успокоителни сведения и дремеше отново. Ураганът забележимо отслабна, потреперванията на почвата спряха. Сега можеше да се появи «нищото» или по-точно «нещото». Наблюдателите от кулата взеха ТВ — таблетки за внимание, за да ободрят подтиснатата си нервна система.
— Не ми дава мира чуждият звездолет — призна Низа. — Така ми се иска да науча кои са «те», откъде са, как са попаднали тук…
— И на мен също — отвърна Ерг Ноор. — Още отдавна по Великия пръстен са се предавали разкази за железните звезди и техните планети-капани. Там, в по-населените части на Галактиката, където по-често са летели кораби, има планети, на които не един звездолет е загивал. Много старинни кораби са се залепвали за тия планети, много вълнуващи истории се разказват за тях — сега те са почти предания, легенди за трудното завоюване на Космоса. Може би тук има звездолети от още по-древни времена, макар че в тази рядко населена област срещата на три кораба е съвсем изключително явление. В околностите на нашето Слънце досега не беше известна нито една желязна звезда — ние открихме първата.
— Мислите ли да предприемете изследване на звездолета-диск? — попита биологът.
— Непременно! Как ученият може да изпусне такава възможност! Дисковите звездолети в съседните населени области са неизвестни. Този е някакъв далечен, може би странствувал в Галактиката хилядолетия подир гибелта на екипажа или пък след непоправима повреда. Може би много предавания по Пръстена ще ни станат по-ясни след получаването на материалите, които ще вземем от тоя кораб. Странна форма има той — дисковидна спирала с твърде изпъкнали ръбове по повърхността. Веднага щом свършим прехвърлянето на горивото от «Парус», ще се заемем с пришелеца — сега засега не можем да откъснем нито един човек.
— Та ние обследвахме «Парус» за няколко часа…
— Аз разглеждах диска със стереотелескопа. Той е затворен, никъде не се вижда никакво отверстие. Да се проникне в който и да е космически кораб, сигурно защитен от сили, много по-могъщи от всички земни стихии, е извънредно трудно. Опитайте да се вмъкнете в затворената «Тантра» през бронята от метал с преустроена вътрешна кристална структура, през горната боразонна покривка — това е задача, по-сложна от влизането в обсадена крепост. Още по-трудно е, когато корабът е съвсем чужд, с непознати принципи на устройство. Обаче ние ще се опитаме да го разгадаем.