Мъглявината Андромеда

Ефремов Иван Антонович

— Невъзможна мисъл — продължаваше Ерг Ноор, — ами това е…

— «Парус»! — възкликна Низа, забравила микрофона, и видя, че всички се обърнаха към нея.

Групата разузнавачи проникна в главното помещение на кораба — библиотеката-лаборатория, и след това по-близо до носа, в централния пост за управляване. Като креташе с нахлузената върху му скелетообразна конструкция, залиташе и се удряше в стените, началникът на експедицията се добра до главното разпределително табло. Осветлението на звездолета се оказа включено, ала ток нямаше. В мрака на помещенията продължаваха да блещукат само фосфоресциращите указатели и знаци. Ерг Ноор намери аварийния контакт и тогава, за учудване на всички, пламна слаба светлина, която им се стори ослепителна. В телефоните на шлемовете зазвуча гласът на Пур Хис. Той се осведоми за хода на разглеждането. Отвърна му геоложката, докато началникът стоеше изумен на прага на централния

пост. Низа проследи с очи погледа му и видя горе, между предните екрани, надпис — на земен език и с шифъра на Великия пръстен — «Парус». Отдолу под черта идваха галактическите сигнали на Земята и координатите на Слънчевата система.

Изчезналият преди осемдесет години звездолет се намери в непознатата по-рано система на черното слънце, която така дълго беше смятана само за тъмен облак.

Огледът на помещенията в звездолета не помогна да се разбере къде са се дянали хората. Кислородните резервоари не бяха изчерпани, запасите от вода и храна можеше да стигнат още за няколко години, обаче никъде нямаше нито следи, нито останки от екипажа на «Парус».

Странни тъмни наслойки се виждаха тук-там в коридорите, централния пост и библиотеката. На пода в библиотеката имаше някакво петно — то се изкорубваше във вид на многослойна ципа, като следа от гъста засъхнала течност. В кърмовия машинен пост, пред отворената врата на задната преграда, висяха скъсани проводници, а масивните стойки на охладителите бяха силно изкривени. Тъй като всичко друго в кораба беше съвсем непокътнато, тези повреди, за които е нужна голяма сила на удара, останаха непонятни. Изследователите капнаха от умора, ала не намериха нищо, което би могло да обясни изчезването и несъмнената гибел на екипажа на «Парус».

В това време дойде друго, извънредно важно откритие — запасите от анамезон и планетарни йонни заряди, запазили се на работа за предаване съобщение на Земята. Затова пък предната планета и пътуването до Земята.

Изпратеното на «Тантра» съобщение прогони чувството на обреченост, завладяло хората след пленяването на кораба им от желязната звезда. Отпадна необходимостта от продължителна кораба, осигуряваха излитането на «Тантра» от негостоприем… стоеше огромен труд за прехвърляне контейнерите с анамезон. Нелеката сама по себе си задача — тук, на планетата, с почти утроена земна тежест, се превръщаше в дело, което изискваше висока техническа изобретателност. Но хората от Епохата на Пръстена не се бояха от трудните умствени задачи, а им се радваха. (В последния пасаж има някои неясноти в текста, по неизвестни причини, затова са дадени така, както е в книгата.).

Биологът извади от магнитофона в централния пост незавършената ролка на дневника за полета. Ерг Ноор и геологът отвориха херметически заключения главен огнеупорен шкаф, където се съхраняваха резултатите от експедицията на «Парус». Хората помъкнаха значителен товар — множество рула на фотонно-магнитни филми, дневници, астрономически наблюдения и изчисления. Членовете на експедицията не можеха дори за кратък срок да оставят скъпоценната находка — та нали и те бяха изследователи!

Едва живи от умора, разузнавачите се срещнаха със своите изгарящи от нетърпение другари в библиотеката на «Тантра». Тук, в привичната обстановка, край удобната маса под ярката светлина, гробната чернота на околния мрак и мъртвият напуснат звездолет избледняха като кошмарно видение. Но върху всекиго тежеше непреставащото нито за секунда привличане на страшната планета. При всяко движение ту един, ту друг от изследователите се мръщеше от болка. Без голяма практика беше много трудно да се координира собственото тяло с движението на лостовете на стоманения «скелет». Поради това ходенето се придружаваше от тласъци и жестоко разтърсване. Дори от краткия поход хората се върнаха доста изтощени. Геоложката Бина Лед, изглежда, бе получила леко мозъчно сътресение, но и тя, тежко облегнала се на масата и стиснала слепите си очи, отказа да напусне, преди да чуе и последната лента от корабния дневник. Низа очакваше нещо невероятно от тоя запис, престоял осемдесет години в мъртвия кораб на зловещата планета. Представяше си дрезгави викове за помощ, страдалчески вопли, трагични прощални думи. Девойката потръпна, когато от апарата се разнесе звучен и студен глас. Даже Ерг Ноор, много добър познавач на всичко, което се отнасяше за междузвездните полети, не познаваше никого от екипажа на «Парус». Комплектуван изключително от младежи, тоя звездолет се отправил в своя безкрайно смел рейс към Вега, без да предаде, както бе прието, в Съвета за астронавтика филм на хората от екипажа.

Неизвестният глас излагаше събитията, които се случили седем месеца, след като било изпратено последното съобщение на Земята. Четвърт век преди това, при пресичане пояса от космически

лед в края на системата на Вега, «Парус» се поврежда. Дупката, пробита в кърмовата част, успяват да запушат и продължават пътуването. Но тя нарушава точното регулиране на защитното поле на моторите. След двадесет години борба наложило се двигателите да бъдат спрени. Още пет години «Парус» летял по инерция, докато не се отклонил встрани поради естествената неточност на курса. Тогава изпращат първото съобщение. Канели се да изпратят второ, когато попадат в системата на желязната звезда. По-нататък се получава, както и с «Тантра», само че с тая разлика, че корабът без двигатели, веднъж забавил движението си, вече съвсем не бил в състояние да отлети. Той не сполучил да стане спътник на планетата, понеже ускорителните планетарни мотори в кърмата се повреждат също до негодност, както и анамезонните. «Парус» благополучно каца на ниското плато близо до морето. Екипажът се заема да изпълнява трите стоящи пред него задачи: ремонтиране на двигателите, изпращане зов за помощ на Земята и изучаване на неизвестната планета. Още преди да успеят да сглобят ракетната кула, хората почват загадъчно да изчезват. Онези, които са изпратени да ги търсят, също не се връщат. Изследването на планетата се прекратява. Вече всички заедно напускат кораба и се залавят със строежа на кулата-предавател. Почивките след работа, невероятно уморени поради силата на тежестта, те прекарват в плътно затворения кораб. (неясноти в текста). Тъй като бързат да отправят ракетата, даже не предприемат изучаване на чуждия звездолет, който, изглежда, доста отдавна се е намирал тук, недалеч от «Парус».

— «Този диск!» — блесна в ума на Низа. Очите й се срещнаха с очите на началника и той, разбрал нейните мисли, кимна утвърдително с глава. От четиринадесетте души от екипажа на «Парус» живи остават осем. По-нататък в дневника идваше приблизително тридневно прекъсване, след което съобщението се предаваше от висок глас на млада жена:

«Днес, дванадесето число от седми месец на триста двадесет и трета година на Пръстена, ние, всичките оцелели, завършихме подготовката на ракетата-предавател. Утре по това време…»

Кей Бер инстинктивно погледна часовниковите деления покрай размотаващата се лента — пет часа сутринта по времето на «Парус», но кой знае колко е по тази планета…

«Ще отправим сигурно изчислено… — гласът секна, после пак се чу, по-глух и слаб, както ако говорещата се отвърне от приемника. — Включвам! Още!…»

Уредът млъкна, но лентата продължаваше да се размотава. Слушащите размениха тревожни погледи.

— Нещо се случи!… — подхвана Ингрид Дитра.

От магнитофона полетяха бързи, сподавени думи: «Спасиха се двама… Лайк скочи… Но тя не достигна… асансьора… не можаха да затворят вратата, само втората! Механикът Сах Ктон запълзя към двигателите… ще ги унищожим с планетарните… те, освен ярост и ужас, нищо! Да, нищо…»

Лентата известно време се въртеше беззвучно, после същият глас заговори отново.

«Изглежда, Ктон не успя. Сама съм, но измислих. Преди да започна… — Гласът укрепна и зазвуча с убедителна сила: — Братя, ако намерите «Парус», предупреждавам ви, не напускайте кораба никога!»

Говорещата силно въздъхна и каза тихо, като че ли на себе си:

«Трябва да узная за Ктон. Щом се върна, ще обясня по-подробно…»

Щракване — и лентата продължаваше да се размотава още около двадесет минути до края на ролката. Ала напразно очакваха внимателните уши — непознатата нищо не обясни, а вероятно не се е и върнала.

Ерг Ноор изключи апарата и се обърна към своите другари:

— Нашите загинали сестри и братя ни спасяват! Нима не чувствувате десницата на силния земен човек? На кораба се оказа анамезон. Сега получихме предупреждение за смъртната опасност, която ни дебне тук! Не зная какво представлява тя, но навярно е чуждият живот. Ако това са космически сили, те не само ще убият хората, но ще повредят и кораба! След като получихме такава помощ, би било срамно за нас сега, ако не се спасим и отнесем на Земята откритията на «Парус» и своите. Нека трудът на загиналите и полувековната им борба с Космоса не пропаднат без полза!

— А как мислите да се запасим с гориво, без да напускаме кораба? — попита Кей Бер.

— Защо без да излизаме от кораба? Знаете, че това е невъзможно и ще ни се наложи да работим отвън. Обаче ние сме предупредени и ще вземем мерки…

— Досещам се — каза биологът Еон Тал, — бараж около мястото на работата.

— Не само около мястото на работата, но и покрай целия път между корабите! — добави Пур Хис.

— Разбира се! Тъй като не знаем какво ни заплашва, баража ще направим двоен — с излъчване и ток. Ще опънем проводници, по целия път ще създадем светлинен коридор. Зад «Парус» стои неизползуваната ракета — в нея има достатъчно енергия за през цялото време на работата.