Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— В залата виждам Евда Нал — продължаваше Дар Ветер. — Тя ще ви потвърди, че романтиката е не само психология, но и физиология! Продължавам — новият звездолет «Лебед» трябва да се изпрати на Ахернар, към зелената звезда, понеже чак подир сто и седемдесет години нашата планета ще узнае резултата. Гром Орм е напълно прав, че изследването на сходни планети и създаването на база за движение в Космоса е наш дълг спрямо потомците.
— Запас от анамезон е готов само за два кораба — възрази секретарят Мир Ом. — Ще бъдат нужни десет години, за да се подготви още един кораб за полет, без да се нарушава икономиката. Ще напомня, че сега възстановяването на спътника ще отнеме
— Аз предвиждах това — отговори Дар Ветер — и предлагам, ако Съветът за икономиката счете за възможно, да се обърне към населението на планетата. Нека всеки отложи за една година увеселителните си излети и пътешествия, нека бъдат изключени телевизорите на нашите аквариуми в океанските глъбини, да се прекрати доставянето на скъпоценни камъни и редки растения от Венера и Марс, да се затворят заводите за дрехи и украшения. Съветът за икономиката ще определи по-добре от мен кое трябва временно да се спре, за да се хвърли икономисаната енергия за произвеждане на анамезон. Кой от нас ще откаже да съкрати потребностите си само за една година, за да се направи огромен подарък на нашите деца — две нови планети в живителните лъчи на зеленото, приятно за нашите земни очи слънце!
Дар Ветер простря ръце пред себе си — обръщаше се към цялата Земя. Знаеше, че милиарди очи го следят в екраните на телевизорите. После кимна с глава и изчезна, като остави празно синкаво блещукане. Там, в Аризонската пустиня, силен грохот периодично раздрусваше почвата — свидетелствуваше за това, че поредната товарна ракета е излетяла извън пределите на лазурния небосвод. Тук, в залата на Съвета, всички присъствуващи станаха и вдигнаха левите си ръце, което означаваше открито и пълно съгласие с изказалия се.
Председателят на Съвета се обърна към Евда Нал:
— Гостенко от Академията на тъгата и радостта, няма ли да споделите своето мнение, като разгледате въпроса в светлината на човешкото щастие?
Евда още веднъж се изкачи на трибуната.
— Човешката психика е устроена така, че не е приспособена за продължително възбуждане и многократно повтаряне на възбуждането — това е защита от бързо изхабяване на нервната система. Нашите далечни прадеди едва не погубили човечеството, понеже не се съобразявали с обстоятелството, че човек в своята физиологична основа често се нуждае от почивка. А пък ние, наплашени от това, по-рано твърде много пазехме психиката — не разбирахме, че основно средство за отмора от впечатленията е трудът. Необходимо е не само сменяване на професията, но и правилно редуване на труда и отдиха. Колкото по-тежък е трудът, толкова по-продължителен е отдихът. Колкото е по-трудно, толкова е по-радостно.
За щастието може да се говори като за сменяване на труда с почивка, на трудностите с удоволствия. Дълголетието на човека разшири границите на неговия свят и той се устреми в Космоса. Борба за новото — ето истинското щастие! Оттук — изпращането на звездолет за Ахернар ще даде на човечеството повече непосредствена радост, отколкото другите две експедиции, защото планетите на зеленото слънце ще подарят нов свят на нашите чувства, а изследванията на физическите явления в Космоса въпреки всичкото им значение се възприемат засега само с разума. Тъй като се бори за увеличаване сумата на човешкото щастие, Академията на тъгата и радостта вероятно би смятала за най-изгодна експедицията до Ахернар, обаче ако е възможно осъществяването и на трите, няма да има нищо по-хубаво от това!
Евда Нал получи за награда от развълнуваната зала лавина зелени светлини.
Изправи се Гром Орм.
— Въпросът и решението на Съвета вече се
Председателят закри заседанието, след като помоли да останат само членовете на Съвета. Трябваше срочно да се отправят запитвания до Съвета за икономиката, а също така до Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето. Те са нужни за уясняване възможните случайности през време на далечното пътуване до Ахернар.
Изморена, Чара тръгна бавно подир Евда. Тя се учудваше, че бузите на знаменитата лекарка бяха свежи, както всякога. На девойката се искаше час по-скоро да остане сама, та скришом да почувствува оправданието на Мвен Мас. Днешният ден бе забележителен! Наистина, не увенчаха Мвен Мас като герой, на което Чара се надяваше в най-съкровените си мечти. Задълго, ако не завинаги, го отстраниха от голяма и важна работа… Ала нима не го оставиха в обществото! Нима не е открит за тях двамата широкият и труден път на изследването, труда, любовта!
Евда Нал накара девойката да отидат в най-близкия Дом за хранене. Чара толкова дълго гледа таблицата за избор, че Евда реши да действува сама — съобщи в приемателния рупор на автомата шифрите на избраните ястия и индекса на масата. Едва-що бяха седнали край овалната двуместна маса — в центъра й се отвори люк и оттам се появи малък контейнер с поръчката. Евда Нал подаде на Чара бокал ободряваща напитка «Лио», която излъчваше опалов блясък, а тя с удоволствие изпи чаша прохладна вода и се задоволи с печено от кестени, орехи и банани с разбит каймак. Чара изяде някакво ястие от стрито месо на рапти — птици, заменили домашните кокошки и дивеча, и беше пусната да си ходи. Евда Нал гледаше след Чара, когато девойката със своето удивително дори за Епохата на Пръстена изящество слизаше тичешком по стълбата между статуите от черен метал и причудливо извитите подставки на фенерите.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ВЕСТИТЕЛИ ОТ КОСМОСА
Ерг Ноор следеше със затаен дъх манипулациите на изкусните лаборанти. Изобилието от уреди напомняше пост за управляване на звездолет, но просторът в голямата зала с широки синкави прозорци веднага прогонваше всякакви мисли за космически кораб.
В центъра на стаята върху металическа маса стоеше камера от дебели плочи руфолюцит — материал, прозрачен и за инфрачервените и видимите лъчи. Паяжина от тръбички и проводници уплиташе кафявия емайл на звездолетния воден резервоар, в който бяха затворени двете черни медузи от планетата на желязната звезда.
Еон Тал, изправен като при гимнастика, с ръка, безпомощно висяща на превръзка през рамото, отдалеч поглеждаше бавно въртящия се барабан на самопишещия уред. По челото на биолога над широките черни вежди избиха капчици пот.
Ерг Ноор облиза пресъхналите си устни.
— Нищо. Подир пет години пътуване там е останал само прах — дрезгаво каза астронавтът.
— Ако е така, голяма беда… за Низа и мен — допълни биологът. — Издирванията ще трябва да се правят слепешката, може би много години, за да се определи характерът на поражението.