Мисията на посланика
Шрифт:
Но защо Чари се опитваше да го успокои?
Той внезапно проумя какво намеква сачаканката. Тя смяташе, че между него и Тивара става нещо. Сърцето му замря. „Вярно, има нещо такова, но за съжаление е едностранно“. Още когато я срещна за пръв път, той я сметна за очарователна и привлекателна. В нощта, когато едва не го убиха, той си помисли, че тя е в леглото при него и тази мисъл му достави огромно удоволствие.
„Чари като че ли смята, че не е едностранно. Дали е права?“
Той стрелна Тивара с поглед. Тя отново беше станала и разтревожено гледаше в посоката, откъдето бяха пристигнали тримата. По пътеката
— Трябва да тръгваме веднага — каза тя. Погледът й премина по лицата на събралите се хора и се спря на Лоркин. — Магьосниците, които преследват лорд Лоркин, са се запътили насам и вече са шестима, включително киралиеца. Разделете се на три групи. Всяка ще поеме по различен маршрут. Тивара, Лоркин и Чари, вие идвате с мен.
Лоркин се изправи и бързо отиде до нея.
— Ако поговоря с посланик Денил, сигурно ще успея да го убедя да отмени търсенето.
Тя поклати глава.
— Него може и да го убедиш, но не и останалите, ако смятат, че този път наистина могат да ни хванат. С тях има един мъж — следотърсач — който може и да успее там, където останалите се провалиха — тя се усмихна мрачно. — Съжалявам. Оценявам предложението ти, но рискът е твърде голям.
Лоркин кимна. Около него хората бързо прибираха багажа си и заличаваха всички следи от присъствие. Една жена започна да замита земята, но Савара я спря.
— Няма смисъл да крием следите си. Целта е или да ги разделим, или да ги пратим в погрешната посока — тя огледа Лоркин от глава до пети. — Намери някой с горе-долу същите крака и си разменете обувките.
Скоро Изменниците бяха сформирали три групи. Савара им нареди да вървят до сутринта, без да прикриват следите си, а след това да се запътят към Убежището, взимайки обичайните предохранителни мерки. Всички се сбогуваха помежду си и потеглиха. Лоркин последва групата на Савара, която започна да изкачва стръмната част на долината. Съзнанието му се луташе между дилемата, дали подозренията му за Тивара са правилни, нетърпението да узнае какво е решението на Савара и притеснението, че Денил и сачаканците ще ги настигнат.
И ако това стане, какво ли щяха да направят сачаканците? Какво щяха да направят Изменниците? Щеше ли всичко да завърши с битка? Той не искаше да умират хора заради него. „Добре де, никой друг“ — поправи се той. Ако се стигне до битка, как щеше да постъпи той? Трябваше ли да избира между връщането при Денил, за да я предотврати и да остане при Изменниците, за да помогне на Тивара да избегне екзекуцията?
Твърде бавното извъртане на Сери не можа да го спаси от острието на ножа, който се притисна към ребрата му. Той чу доволното изхъмкване на Аний.
— Добре — каза той, прикривайки усмивката си, докато се отдръпваше от нея. — Вече му хвана цаката.
Тя се ухили и прехвърли дървения тренировъчен нож обратно в лявата си ръка.
— Макар че се целеше твърде високо — каза й той. — Предполагам, че е защото си свикнала да тренираш с Гол.
— И все пак те резнах —
— Да, но ножът ти можеше да срещне ребрата ми — Сери се потупа по долната част на гърдите, където се бе притиснал ножът. — Които не са едно от петте слаби места. Очи, гърло, корем, слабини, колене.
— Понякога е по-добре да строшиш коленете на нападателя си и да побегнеш, отколкото да се опиташ да го прободеш в сърцето — каза Гол. — Сърцето се достига трудно. Ребрата могат да изкривят замаха ти. Ако пропуснеш, той може да те подгони. А ако му строшиш коленете — не може. И сигурно няма да го очаква.
— Мушкането в червата също убива бавно — каза Сери. — Не е много забавно, но дава достатъчно време да се измъкнеш.
— И не трябва да убиваш, докато не ти наредят — додаде Гол. — Ще трябва да те тренирам и с по-ниски хора.
— И по-млади — каза Аний. Гол изсумтя и тя се обърна към него. — Стига де. И двамата не сте толкова бързи колкото едно време, а ако някой изпрати човек за теб, той няма да е някой стар оттеглил се убиец, който да ти даде шанс да се покажеш.
Гол се засмя.
— Права е.
На вратата се почука и тримата се обърнаха. Намираха се в една от стаите на горния етаж в пивницата, която Сери притежаваше под името Гриндър. Тук приемаше хората от неговата територия, които бяха помолили за среща. Работата не биваше да се занемарява и това означаваше понякога да намира време за тях. И както навсякъде, тук бе пълно с резервни изходи за бягство.
Сери кимна на Гол, който отиде и отвори входа. Едрият мъж се поколеба и отстъпи встрани. На прага стоеше нисък и дебел мъж, който от години работеше за Сери.
— Дойде куриер, който иска да говори с теб — каза той. — От Скелин.
Сери кимна.
— Доведи го.
Гол зае позиция вляво от Сери и скръсти ръце в характерната защитна поза. Аний присви очи, после заобиколи Сери и застана от лявата му страна. Той я погледна, тя се втренчи нагло в него, предизвиквайки го да й се опъне. Той потисна смеха си.
— Да съм казал, че урокът е приключил? — попита той, поглеждайки към Гол. Телохранителят му примигна, после се обърна към Аний. — Залавяйте се за работа — нареди Сери.
Двамата се оттеглиха до мястото, където се упражняваха. Гол каза нещо, на което Аний реагира с повдигане на раменете, след което зае бойна поза. „Добре — помисли си Сери. — Ако куриерът на Скелин докладва, че си имам нова телохранителка, няма да е зле да разкаже и за уменията й. Не мога да я крия вечно. Ако някой разбере, че укривам някого, веднага ще реши, че има причина за това и ще започне да задава въпроси“.
И въпреки това, когато фигурата се появи на прага, кожата му настръхна. Едно бе да знае, че любимите му хора се намират в опасност заради работата му, но съвсем друго бе да ги постави в рисково положение.
Куриерът на Скелин беше слаб и висок, с напрегнатата поза на бегач. Погледите им се срещнаха и той кимна учтиво. След това очите му се отместиха към Гол и Аний, която тъкмо се беше хвърлила в атака. Гол сръчно я парира, но момичето грациозно отскочи по-далеч от обхвата му. Точно както бе очаквал Сери, в очите на куриера проблесна интерес, това беше нещо повече от професионален интерес. Изведнъж Сери съжали, че бе накарал Гол и Аний да продължат с тренировките. Нужни му бяха огромни усилия, за да запаси спокойствие.