Мисията на посланика

Канаван Труди

— Така ли? И защо?

— Защото тук нямаше роет, докато той не се появи.

Сери се намръщи кисело.

— Ако не беше той, някой друг щеше да го внесе.

Тя се намръщи.

— Ти защо не го продаваш?

— Имам си принципи. Доста елементарни, но това може да се очаква. Аз съм Крадец.

— Има огромна разлика между онова, което правиш ти, и онова, което прави той.

— Ти нямаш представа какво правя аз.

— Така е — тя се намръщи. — И не бързам да разбера. Но… ти защо не продаваш роет?

Той сви рамене.

— Роетът прави хората ненадеждни. Загубят ли интерес към работата,

те спират да взимат заеми. Не могат ли да работят, спират да си плащат заемите. Ако се разорят, не могат да си купуват разни неща. А ако умрат, вече не стават за нищо. Роетът не е добър за търговията — освен ако стоката не е самият той. Ако беше като бола, веднага щях да се наредя на опашката да го продавам.

Аний кимна и въздъхна.

— Определено прави хората ненадеждни. Имаше… имах един приятел. Работехме заедно, щяхме да… правим разни неща заедно. Той ми помогна, когато ти ми каза, че трябва да се скрия. Но парите взеха да свършват много по-бързо от очакваното. Знаех, че приятелят ми взима роет, само за да се отпусне и да заспи. Когато запасите му свършиха, той излезе да вземе още. Отидох до съседа, да поговоря с жена му, така че не бях вкъщи, когато приятелят ми се е върнал. С двама главорези. Чух ги да разговарят. Моят тъй наречен „приятел“ възнамеряваше да ме продаде.

Сери изруга.

— Той знаеше ли, че се криеш?

— Да.

— Значи и главорезите са разбрали.

— Сигурно.

Сери погледна към Гол.

— Сигурно са искали да продадат Аний на някой, който да може да я използва срещу теб — каза едрият мъж. — Приятелят й се е интересувал единствено от бързите пари.

— Значи в града има двама главорези, които знаят твърде много — рече Сери и се обърна към Аний. — Искаш ли бившият ти приятел да бъде убит?

Тя го погледна остро.

— Не.

Той се усмихна.

— Имаш ли нещо против да убия главорезите?

Очите й се разшириха, но тя бързо ги присви.

— Не.

— Добре, защото щях да ги убия, независимо дали ти харесва или не. Но ми се ще да съм сигурен, че съм убил правилните хора, а това ще стане по-лесно, ако ми ги посочиш.

Тя кимна с глава. Те свиха в една по-широка улица, която беше пълна с превозни средства, хора и шум. Той снижи глас.

— Просто за твоя информация, причината за днешната ни среща беше да намерим човека, от когото се криеш.

Аний спря да оглежда улицата и се втренчи в него.

— Предполагам, че това е добра причина да разговаряш с Краля на роета. Мога ли да гледам, докато убиваш убиеца?

— Не.

— Защо?

— Защото няма да я убия. Съмнява ме, че ще успея, дори да опитам.

— Жена ли е? Защо да не я убиеш? — тя го погледна смутено.

Той се засмя.

— Не се тревожи. Ще ти обясня, когато му дойде времето.

„Обзалагам се, че на Регин му се иска да е тук“ — помисли си Сония, докато водеха младата лечителка към площадката в Заседателната зала. Жената не работеше в болницата, затова черната магьосница не я познаваше много добре. Аейди Винара й беше обяснила, че лечителката произхожда от не чак толкова влиятелен Дом — най-младата дъщеря бе изпратена в Гилдията за престиж и за да изцелява безплатно семейството.

Лечителката бе чута да казва как

е правила магия за някакъв контрабандист и когато научиха за това, Висшите магове я призоваха на Изслушване. Според слуховете контрабандистът й беше братовчед. За пръв път някой беше обвинен в нарушаване на новия закон, който забраняваше на магьосниците да работят за престъпници.

„Ще ми бъде интересно да видя как Висшите магове ще се справят с това. Регин ще очаква с нетърпение решението им. Предчувствам, че ще ме посети довечера, за да разбере подробностите“.

Тя осъзна, че мисълта за това въобще не я притесняваше. Макар да не можеше да се отпусне напълно в негово присъствие, той като че ли изглеждаше наистина загрижен за новия закон и за това как ще се отрази на благоденствието на магьосниците. И, естествено, той много искаше да залови отстъпничката. Но не мрънкаше непрекъснато за това, както биха направили някои магьосници и никога не досаждаше.

„Защото е мъж, който предпочита да действа, вместо да се оплаква от нещо“.

Тя застина на място от изненада. Нима току-що бе открила в характера на Регин нещо, достойно за възхищение? Едва ли.

Все още нямаше новини за отстъпничката. Повечето нощи Сония работеше все в онази болница в Северния квартал, защото знаеше, че така куриерът на Сери щеше да я намери по-лесно. Но откакто я бе посетил лично, за да й съобщи, че ще приеме помощта на друг Крадец, той не бе изпращал нито едно съобщение.

Разпоредителят Оусън се обърна към Висшите магове.

— Лейди Тали е обвинена в нарушаване на новия закон, който забранява на магьосниците да работят за престъпници или да печелят от престъпна дейност — каза им той. — Сега трябва да решим дали това е истина и ако е така, как трябва да бъде наказана — той се обърна и погледна към двамата магьосници, които стояха встрани. — Лорд Джоуън ще говори като свидетел.

Единият от двамата — възрастен лечител, пристъпи напред. Той се мръщеше и по начина, по който се опитваше да не поглежда към лейди Тали, ставаше ясно, че му е неудобно да говори против нея.

— Моля, кажете ни какво сте чули — каза Оусън.

Мъжът кимна.

— Преди няколко вечери, докато взимах някои лекове и билки от склада, чух гласове в задната част на помещението. Един от гласовете принадлежеше на лейди Тали. Чухя да казва, доста ясно, че в някои от сандъците има незаконни неща. Това привлече вниманието ми и аз се спрях да послушам. Тя продължи да говори, че не иска да узнава какво има вътре. След това ги премести, изцели някакъв мъж и се прибра у дома — той се намръщи още повече. — А онзи глупак си мислеше, че нещо толкова голямо и тежко може да бъде преместено от един човек.

— Какво направихте след това? — попита Оусън.

Лицето на Джоуън се изкриви в гримаса.

— Излязох от стаята и отидох да работя. Трябваше ми време да обмисля как да постъпя. Няколко часа по-късно реших да отида при лейди Винара и да й разкажа какво съм чул.

— Това ли е всичко, което сте чули?

— Да.

— Значи това е всичко засега — докато мъжът се връщаше на мястото си, Оусън се обърна към младата лечителка. — Лейди Тали, моля, излезте напред.

Тя се подчини. Устните й бяха толкова здраво стиснати, че оформяха тънка линия, а между веждите й се бе образувала дълбока бръчка.