Мисията на посланика
Шрифт:
— Разбира се. Да не би да смяташ, че изведнъж ми се е приискало отново да бъда посланик или да живея в Сачака?
Тайенд се изправи и закрачи из стаята.
— Сега разбирам всичко — той се спря. — За какъв срок се дава този пост?
— Две години, но ако е необходимо, мога да се върна и по-рано. Както и да посещавам родината.
Тайенд отново закрачи из стаята, потупвайки с пръст брадичката си. Внезапно се намръщи.
— Кой ще ти бъде помощник?
— Лорд Лоркин прояви интерес.
Раменете на Тайенд се отпуснаха.
— Какво облекчение. Той не те е съблазнил,
— Откъде си толкова сигурен?
— О, синът на Сония има доста добра репутация сред дамите — откакто работата с онова момиче се развали. Може би все пак е преувеличена, както обикновено. Но не са малко онези, които биха предпочели да го разберат от първа ръка.
Денил усети как го жегва любопитство.
— Така ли? И защо не са?
— Очевидно младежът подбира.
Денил се облегна назад.
— Това означава ли, че в Сачака ще трябва да го държа под око?
Ученият го погледна лукаво.
— Аз бих могъл да го наглеждам. Така ще можеш спокойно да се занимаваш с проучванията си.
— Не, Тайенд!
По лицето на учения преминаха гняв и раздразнение, той си пое дълбоко дъх и рязко го изпусна.
— По-добре размисли — каза той. — И знай, че ако не го направиш, аз ще… — той се поколеба, после изпъна рамене. — Когато след две години се върнеш в Киралия, може да не ме намериш тук.
Денил погледна любовника си, без да знае как да реагира. Сърцето му се бе свило при заплахата, но нещо го накара да замълчи. Може би причината бе, че Тайенд не се бе опитал да го спре. Просто искаше да се впусне в поредното приключение.
Ученият го погледна с широко отворени очи. После поклати глава, обърна се и бързо излезе от стаята.
Глава 5
Приготовления
Когато протегна ръка да докосне стената, Сери почувства прилив на странна привързаност. Някога старата ограда на града бе символ на разделението между бедни и богати — бариера, отвъд която можеха да преминават само Крадците и приятелите им, когато зимното Прочистване прогони всички бездомни скитници и обитателите на препълнените бараки извън града.
Сега тя не означаваше нищо за имардинците, освен неясен спомен за миналото. Стената представляваше част от сграда, собственост на Сери — просторен склад, където вносителите можеха да съхраняват стоките си, законни или контрабандни. В сградата имаше няколко входа към някогашната подземна мрежа от проходи, известна като Пътят на Крадците, но те се използваха рядко. Сери ги държеше само като евентуални пътища за бягство, но напоследък Пътят не можеше да гарантира безопасна евакуация.
Сери се отдалечи от стената и седна. Бе решил, че добре обзаведеното жилище на втория етаж на склада е подходящо за живеене. Завръщането в старото му убежище бе немислимо. И без болезнени спомени, то очевидно не бе безопасно. Не че някое от останалите му леговища бе по-добре защитено, но все пак съществуваше вероятността местоположението им да не е известно на убиеца.
Ала Сери нямаше намерение да се крие. Всеки път когато излезнеше в града, дали в квартала му или не, някой можеше да го нападне. Което го накара да се замисли дали не е сбъркал в предположението
„Не. Дори да са изчакали да си тръгна, преди да избият семейството ми, същинската им цел съм аз. Селия и момчетата нямаха врагове“.
При мисълта за тях гърдите го пристегнаха и за миг дъхът му спря. Но той успя по някакъв начин да улови тази задушаваща мъка и да я превърне в нещо друго — дълбока нарастваща ярост. Ако убиецът (или убийците) или човекът, който ги беше изпратил, възнамеряваше да нарани Сери, значи бяха успели. И щяха да си платят за това! И в този ред на мисли бе по-важното да разбере кой е убил семейството му и защо, а не как са открили убежището и са проникнали в него.
Той въздъхна дълбоко няколко пъти. Гол бе предположил, че Ловецът на Крадци може да ги е убил, но Сери отхвърли тази мисъл. Легендарният убиец не преследваше семействата. Той избиваше само Крадците.
Разнесе се тих звън, който мъжът веднага разпозна. Стана и се приближи до тръбата, която стърчеше от стената и притисна ухо към нея. Гласът, който отекна вътре, бе променен, но разпознаваем. Сери обиколи стаята, дърпайки ръчки и завъртайки дръжки, докато една част не се завъртя и Гол не влезе в помещението.
— Как мина? — попита Сери, връщайки се при стола си. Гол седна срещу него и потри ръце.
— Вече тръгнаха слухове. Не знам дали някой от нашите се е разприказвал или убиецът се е похвалил — Сери кимна. Някои обичаха да разказват за прочутите си жертви, сякаш за да демонстрират умствения си капацитет. — Съмнява ме, че Аний ще каже нещо — додаде Гол.
— Би могла, ако се наложи. По обичайните маршрути ли мина?
Гол кимна.
— Как вървят нещата?
Облегнат на стола си, Сери изслуша разказа на своя телохранител и приятел, относно преживяното от деня. Беше му ужасно трудно да се съсредоточи върху думите на мъжа, но Сери направи всичко възможно. За негово огромно облекчение делата в квартала се движеха в обичайното русло. Гол не бе открил никакви доказателства, че някой се е възползвал от объркването на Сери.
— И така — каза Гол. — Какво ще правиш сега?
Сери сви рамене.
— Нищо. Очевидно някой очаква да реагирам по някакъв начин, но няма да му доставя това удоволствие. Ще продължа да работя по обичайния начин.
Гол се намръщи, отвори уста, но я затвори, без да каже нищо. Сери успя да разтегли устни в невесела усмивка.
— О, не си мисли, че не съм вбесен от убийството на семейството ми, Гол! Ще си отмъстя. Но успелият да нахълта в убежището ми е бил умен и предпазлив. Ще ми е нужно доста време да разбера кой е и защо го е направил.
— Щом докопаме убиеца, лесно ще разберем кой му е платил — увери го Гол.
— Ще видим. Имам чувството, че ще ни е нужно повече от това.
Гол кимна, после се намръщи.
— Има ли още нещо? — попита Сери.
Едрият мъж прехапа устната си и въздъхна.
— Ами… нали знаеш, че според Хер някой е използвал магия, за да се промъкне в убежището ти?
— Да — Сери се намръщи.
— Дерн го подкрепя. Казва, че няма никакви следи от взлом. При направата на ключалките е сложил малко маджун, така че той знае най-добре.