Моят първи ден

Вежинов Павел

— Слушай, Лен, такава риба ще ти извъртя, че ще си оближеш пръстите.

Но дори

и тая заплаха вече не беше в състояние да развали прекрасното ми настроение. Седнах на брега и се загледах в реката. Лек ветрец мина по клоните на дърветата, изшумуля тихо и угасна. Струваше ми се, че часове бих могъл да седя така, изпълнен с някакво тихо вътрешно блаженство.

— Какво е това животно, Мишел?

— Кое, това ли?… Не, не е животно, а

насекомо… Наричат го водно конче.

— Колко красиви неща има на Земята, Мишел… Много ми се иска да ги видят моите „дрии“…

Той само се усмихна и започна да забива в земята окастрено чаталесто клонче.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2006-08-10 20:41:12