Мусон

Смит Уилбур

Кракът на Том се подхлъзна в кървавата локва и пиратът мигновено се възползва от залитането му, за да се метне като стрела, протегнал ръка към хълбока му. Том отплесна ятагана и принуди нападателят да отстъпи. Вече познаваше противника си. Беше бърз и пъргав, а възрастта не бе намалила силата на ръката му.

Плъзна се към здравата му ръка, подмами го с мигновено разкриване и когато Ал Ауф се подведе и нападна, Том удари ятагана отдолу нагоре, вплете го в собственото си оръжие и силно натисна. Сега се изправиха лице в лице, гърдите им почти допрени, а остриетата кръстосани на височината на очите. Том напъна

с цялата мощ на младите си, широки рамене и Ал Ауф отстъпи крачка. Том усещаше как силите напускат корсаря, изтичайки през раната на другата му ръка. Том отново натисна, но Ал Ауф не бе отслабнал толкова, колкото показваше. Той рязко се извъртя и Том политна, лишен от съпротива пред напора си. Ал Ауф отново приклекна. Том трябваше да го очаква — достатъчно добре бе опознал вече бойните прийоми на противника си. Като по някакво чудо, с котешка пъргавина успя да изхвърли встрани долната част на тялото си и върхът на ятагана драсна хълбока му. Той раздра плата на бричовете и сряза плитка рана в еластичния като каучук мускул на крака.

Раната не беше тежка, а Ал Ауф се бе разкрил цял в устрема на удара си. Том бързо насочи сабята си към него и пиратът едва успя да вдигне гарда. Том го увлече в дълга серия. Двете остриета святкаха във въздуха, стържеха така остро, че опъваха нервите им като струни, ръкохватките вибрираха в дланите им.

Най-накрая Том успя да превърне схватката в чисто състезание по физическа сила и издръжливост. Ал Ауф не можеше да прекъсне серията. Това би значело да отвори гарда си, а нямаше съмнение, че ударът на Том ще последва със скоростта на мълния. Беше класическа дълга серия, на която го бе научил Аболи.

— С тоя трик баща ти уби Шрьодер — му беше казал той. — А тоя холандец бе най-добрия фехтувач, когото съм виждал да размахва сабя. След баща ти, искам да кажа.

Том мобилизира цялата сила на китката си и пиратът отстъпи. Двете остриета продължаваха да описват дъги, а върху кафявото чело започна да избива пот. Тя се стичаше по набръчканото от усилие лице, към очите и брадата му. Победоносен възторг обзе Том. Кръвта продължаваше да тече от китката на противника, а цялото му лице се сгърчи в ужасяваща гримаса на отчаяние. Отчаяние и смърт.

Внезапно Том промени ъгъла на китката и върхът на сабята застина на инч от очите на пирата. Той се предаде. Въпреки волята му, дългите кафяви пръсти се разтвориха и ръкохватката на ятагана им се изплъзна. Том го подхвана със сабята си и с рязко движение на китката го запрати към противоположната стена, където оръжието издрънча и падна на плочника.

Ал Ауф направи опит да се шмугне към вратата, но като усети сабята опряна на гърлото си, се подчини на нейния натиск и облегна гръб о стената. Том бе силно задъхан и му трябваше малко време, за да проговори.

— Има един-единствен начин да спасиш живота си — промълви той с неравен глас. Очите на пирата се присвиха, когато чу неверника да говори така добре собствения му език. — Ще ми предадеш франкското момче, което си затворил.

Ал Ауф го погледна втренчено. Вдигнал бе ранената ръка до гърдите си и се мъчеше да спре кръвта, като я стискаше със здравата.

— Отговаряй! — викна Том и натисна по-силно върха на сабята в гърлото на корсаря. — Говори, свинско чедо! Дай ми момчето и ще те оставя жив!

Арабинът потръпна под натиска на

острието.

— Не знам за такова момче…

— Много добре знаеш. Онова с червената коса — прекъсна го Том.

Ал Ауф изви устни в подигравателна усмивка.

— За какво ти е Ал Амхара, Червения? — попита той и в погледа му светна страшна омраза. — Да не ти е любовник?

Сабята потрепери в ръката на Том.

— Ал Амхара ми е брат.

— Много си закъснял тогава — злорадо изрече Ал Ауф. — Той е вече на място, където не можеш го намери!

Том усети как някакви стоманени клещи стягат гърдите му. Започна да се задушава. Дориан бе мъртъв.

— Лъжеш. — Непоносима болка му пречеше да намира нужните арабски думи. — Знам, че е тук! Видях го със собствените си очи. Ще го открия!

— Не е на острова. Търси колкото си щеш. — Ал Ауф се смееше с див неестествен глас.

Том престана да натиска върха на сабята. Вторачи се в тъмните очи на арабина и в главата му нахлу безреден рояк мисли.

— Не! — не искаше да повярва Том. — Скрил си го някъде. Лъжеш! — Но нещо в поведението на Ал Ауф показваше, че говори истината. Разбра, че са загубили малкия Дори и постепенно празнотата, оставена от него в сърцето му, започна да се пълни с черна безнадеждност.

Свали сабята от гърлото на Ал Ауф и се извърна. Тръгна към вратата, решен да прерови всяка педя земя по острова, макар и само за да не стои на едно място.

Ал Ауф беше така смаян, че за миг остана замръзнал на мястото си. После пусна ранената ръка и плъзна другата към дръжката на извития нож, затъкнат в златоткания пояс. Лъскавото криво острие издаде слаб стържещ звук при изваждането от канията.

Том не бе позволил на страданието да го завладее дотам, че да не чуе зловещия звук. Обърна се рязко и видя хвърлилия се напред Ал Ауф, вдигнал високо над главата си кривия нож, с намерение да го забие в гърба му. Пред такова коварство, отчаянието на Том се превърна в бесен гняв. Той вдигна сабя, за да спре атаката и я опря в гръдната кост на нападателя. Отплеснатото острие се хлъзна покрай едно ребро, прониза сърцето и белия дроб и потръпна в ръката на Том, опряло в гръбначния стълб.

Ал Ауф замръзна и ножът падна от ръката му. Задрънча по плочника, а омразата в черните очи на корсаря угасна. Том вдигна обут в ботуш крак към гърдите му и го ритна назад, като в същото време изтегли окървавеното острие на сабята си.

Ал Ауф падна на колене и главата му клюмна напред, но гневът на Том още не се бе уталожил. Той вдигна високо сабята и я стовари с цялата сила на раменете, ръката и китката си така, че острието изсвистя и падна върху врата на пирата. Главата се отдели от бликналия врат, тупна меко на пода и се търкулна в краката на Том.

Той се взря в лицето на Ал Ауф. Тъмните очи бяха широко отворени и страшни. Устните се отвориха, сякаш щеше да проговори, но след това клепачите трепнаха, блясъкът си отиде от очите, те помътняха, а долната челюст увисна.

— Добра работа! — обади се Аболи от прага. Влезе в стаята и свали арабската роба. Просна дрехата на пода и вдигна за косите отрязаната глава.

Под погледа на Том, уви главата на Ал Ауф в нея. Никакви чувства не тревожеха душата му, докато гледаше кръвта да капе от гънките на вързопа. Аболи се изправи и метна на рамо отвратителния си товар.