Мусон
Шрифт:
Дориан се изправи на крака. Лявата му ръка се полюляваше край тялото, безчувствена и неизползваема. Надвеси се над Ясмини.
— Молех се да дойдеш! — промълви тя. — Не вярвах, че е възможно, а сега вече е много късно. Куш сложи едни ужасни неща вътре в мен.
— Знам какво е сторил — отвърна Дориан. — Не говори и не мърдай!
Куш изписка тъничко, но Дориан не го и погледна, докато падаше ничком и немощно пририта в собствените си разбъркани черва.
Дориан вкара острието на кривата сабя между глезените на Ясмини и сряза ремъците. Направи същото и
— Не прави опит да сядаш! Всяко движение може да скъса пакетчетата.
С едно докосване на острата като бръснач сабя прекъсна ремъците на китките, а после пусна сабята и разтърка скованата си лява ръка. С облекчение усети мравчици по цялото й протежение чак до върха на пръстите, а силата бавно започна да я изпълва. Прокара ръка под плещите на Ясмини и внимателно я изправи на крака.
— Клекни! — нареди той, — но съвсем бавно. Не прави резки движения. — Той й помагаше. — Сега разтвори колене и се напъни леко, все едно си върху кофата. Клекна до нея и обхвана раменете й с ръка. — Най-напред слабо, а после по-силно.
Тя си пое дълбоко дъх и напъна с потъмняло от прилив на кръв лице. Чу се пуфтящ звук и едното пакетче изскочи от тялото й с такава сила, че се удари в пода и разпиля червения прах по плочите му. Лютивата миризма се смеси с вонята от червата на Куш и изпълни дробовете им.
— Добре, Яси! — Той я прегърна по-крепко. — Можеш ли да направиш същото и с другото?
— Ще се опитам. — Отново си пое дъх и напрегна тяло. След малко издиша шумно и поклати глава. — Не мърда. Няма да мога.
— Бен Абрам ни чака в края на Прохода на ангела. Ще те заведа при него. Той знае какво да направи.
Внимателно я изправи на крака.
— Не се опитвай да ходиш! И най-слабото движение може да разкъса хартията. Прегърни ме бавно през врата! Дръж се хубаво!
Прокара здравата си ръка под коленете и я вдигна с лекота. Докато отиваше към вратата, Куш цивреше неразбрано:
— Помогни ми! Не ме оставяй тука! Умирам!
Дориан не го и погледна.
Заобиколи отворения гроб, в който лежаха двамата убити евнуха. Вървеше бързо, уплашен да не срещне друг от тях, защото бе оставил сабята в къщурката, а с ранената ръка не можеше да си служи пълноценно. Още повече се страхуваше, да не раздруса или да притисне Ясмини. Трябваше да опълчи благоразумието срещу желанието да затича, докато шепнеше успокоително в ухото на Ясмини:
— Всичко ще се оправи, мъничката ми! Бен Абрам ще те отърве от това нещо! Всичко ще свърши съвсем скоро!
Прекоси поляната с равна походка, за да не пострада скъпоценният му товар и изкачи стъпалата към площадката до гробницата на светията едно по едно. Спусна я през отвора в тунела и когато слезе при нея, впи тревожен поглед в очите й, уплашен да не би движението да е предизвикало нещо чудовищно в нежните дебри на нейната женственост.
— Как си? — попита той. Тя кимна и направи опит да се усмихне. — Вече сме близо. Бен Абрам ни чака. — Отново я пое и сгънат почти надве, тръгна през тунела.
Видя светлината пред себе си и без да иска, направи по-голяма крачка.
Ясмини ахна при удара и сърцето на Дориан се сви.
— Какво има, мила?
— Вътре пари — прошепна тя. — О, Аллах, гори!
Той изтича последните няколко ярда и излетя в огряната от слънце чиния на развалините.
— Бен Абрам! — извика Дориан. — В името Божие, къде си?
— Тук съм, синко. — Бен Абрам излезе изпод сянката, където ги бе чакал и забърза насреща с чантата си в ръка.
— Започна, стари татко! Побързай!
Положиха я на земята и Дориан разказа несвързано, как Ясмини се е освободила от едното пакетче.
— Второто обаче е вътре и започна да действа.
— Дръж й коленете ето така — каза Бен Абрам, а после се обърна към Ясмини: — Ще те заболи. Тези инструменти използвам при раждане. — Инструментите блестяха в ръцете му.
Ясмини затвори очи.
— Оставям се на волята Божия! — промълви тя и впи нокти в ръката на Дориан, когато Бен Абрам започна работата си.
Болката се отрази върху хубавото й лице, а устните се изкривиха и сгърчиха. Издаде тих мяукащ звук и Дориан прошепна безсилно:
— Обичам те, цвете на моето сърце!
— Обичам те, Доуи — въздъхна тя, — но в мене гори пожар.
— Сега ще режа — предупреди я Бен Абрам.
След миг Ясмини изпищя и цялото й тяло се вдърви. Дориан погледна надолу и видя кръв по ръцете на лекаря, когато взе някакъв сребърен инструмент с форма на двойна лъжица. След минута седна назад на петите си с хванат между лъжиците кървав, прогизнал и разкъсан парцал.
— Извадих го! — каза той. — Но част от съдържанието му се е разсипала вътре. Трябва бързо да я смъкнем при водата.
Дориан я вдигна, забравил ранената си ръка и болката от счупените ребра. Затича, притиснал голото тяло до гърдите си. Бен Абрам куцукаше подире им, като все повече изоставаше от тичащия с дълги крачки Дориан. Прекоси пясъка и щом стигна океана, натопи Ясмини в студената зелена вода. Бен Абрам нагази след тях с бронзов иригатор в ръце. Дориан държеше долната част от тялото на Ясмини под повърхността, докато Бен Абрам последователно пълнеше уреда с морска вода и го изпразваше с натиск в нея. Мина почти половин час, докато той реши, че е достатъчно и позволи на Дориан да я изнесе на брега.
Ясмини трепереше от сътресение и болка. Той я зави с дългия си шал и двамата я положиха на сянка под дърветата. Бен Абрам извади голям съд с мехлем от чантата си и намаза наранените места. След малко треперенето заглъхна и тя им каза:
— Болката отминава. Все още гори, но не така силно.
— Успях да извадя по-голямата част от отровата с лъжиците. Мисля, че остатъкът бе промит, преди да направи голяма беля. Трябваше да те срежа, за да стигна пакетчето, но това не е опасна рана и аз сега ще я зашия. От мехлема раните ще зараснат по-бързо. — Той се усмихна окуражително и приготви игла и конец. — Извади късмет. Трябва да си благодарна на Тахи и Ал Салил.