Мусон
Шрифт:
— Ей ти, хубавото момче — викна той. — Или не си момче? — Жертвата имаше сърцевидно лице с гладка златиста кожа и дръпнати ориенталски очи. Тя отговори на предизвикателството с порой изискани ругатни на някакъв странен звънтящ език и се задърпа в ръчищата на Аболи. Той свали със смях шапката на човека и изпод нея се изсипа гъста черна грива. Аболи го вдигна засмян с една ръка, докато с другата ловко смъкна бричовете му до коленете.
Екипажът нададе одобрителен вик, когато отдолу се показаха заоблен жълт задник, добре оформени бедра, а между тях тъмният и космат, триъгълен белег на женствеността.
Аболи приближи релинга и я хвърли в морето с такава лекота, сякаш бе сламена играчка. Приятелките й я измъкнаха от водата. Тя заизстисква бричовете си и обсипа с ругатни развеселените моряци на палубата.
Хал се извърна, за да скрие усмивката си и тръгна към мастър Бийти, заобиколен от семейството си при основата на голямата мачта. Всички гледаха към брега и оживено обсъждаха тази непозната земя. Хал вдигна шапка към дамите и мисис Бийти разцъфна от удоволствие. За разлика от нея, Керълайн сведе поглед. Тя се срамуваше от него след оная нощ в погреба. Хал се обърна към мастър Бийти.
— Ще останем на котва тук много дни, може би дори седмици. Трябва да изчакам пристигането на „Йомен“, а имам и още много работа за свършване. Сигурен съм, че ще искате да отведете семейството си на брега, да дадете възможност на дамите да излязат от теснотията на каютите и да се поразходят истински. Знам, че в града могат да се намерят много прилични квартири.
— Каква чудесна идея, сър! — отвърна въодушевено Бийти. — Сигурен съм, че тези трудности не значат нищо за Вас, сър Хал, но за нас, земните жители, теснотията на борда започва да става непоносима.
Хал кимна.
— Ще изпратя младия Гай на брега с Вас. Сигурен съм, че ще искате секретарят Ви да е под ръка. — Хал със задоволство установи, че се е справил с двете си неотложни задачи: най-напред да отдели Том от Гай, а после — Керълайн от Том. И двете комбинации бяха взривоопасни. — Ще наредя да ви откарат, веднага щом бъдат спуснати лодките, макар че тази вечер вече е късно. — Той погледна към залязващото слънце. — Може би ще е по-добре да си приготвите нещата сега и да слезете на сушата утре заран.
— Много сте любезен, капитане — поклони се Бийти.
— Ако Ви се отдаде възможност, може би ще бъдете така добър да направите посещение на добра воля при холандския губернатор — Ван дер Стел, Симон ван дер Стел. Аз ще съм претоварен с грижите около кораба, така че ще ми направите огромна услуга, ако го поздравите от мое и на Компанията име.
Бийти отново се поклони:
— С най-голямо удоволствие, сър Хал.
Минали бяха над двадесет години, откак Хал избяга, заедно с хората си, от крепостната тъмница и надали някой в града щеше да го познае, но той имаше висяща доживотна присъда. По време на бягството Хал, както и хората му, бяха принудени да избият в самоотбрана много народ сред охраната и потерята, и холандците биха могли да имат особено мнение по този въпрос. Ако го разпознаеха, можеше да се окаже изправен пред холандски трибунал, както и пред перспективата да излежи присъдата си или дори да плати за делата си на ешафода, както стана с баща му. Официалното посещение при губернатора на колонията не би било акт на разумно поведение. Много по-добре е да прати Бийти.
От друга
— Щом мръкне, слизаме на брега. Да приготвят лодка!
30.
Четири нощи не достигаха на луната да се изпълни. Планината се извисяваше над тях, мрачна и величествена, с посребрени хребети и урви, а лодката следваше лунната пътека към брега. Хал седеше в кърмовата част между Големия Дениъл и Аболи. И тримата бяха загърнати в плащове и нахлупили шапки. Под наметалата носеха пистолети и саби. Дванадесетте верни гребци, под командването на Алф Уилсън, също бяха въоръжени.
Една атлантическа вълна издигна лодката на пенливия си гребен и тя се вряза със съскане в крайбрежния пясък. Щом водата започна да се оттегля, гребците изскочиха от лодката и я изтеглиха навътре в плажа.
— Дръж хората под око, Алф! Да не вземат да хукнат по курви или да се напият — предупреди Хал. — Може да се наложи, да бързаме на връщане.
Забъхтиха из мекия пясък, докато намерят пътека, после бързо тръгнаха към скупчените под стените на крепостта сгради. Някои от тях блещукаха с прозорците си и когато ги приближиха, дочуха отвътре музика, песни и пиянска глъч.
— Не се е променило много от последното ни посещение — отбеляза Аболи.
— Търговията върви — съгласи се Големият Дениъл и сведе глава под горния праг на първата кръчма, в самия край на селището.
Светлината беше толкова оскъдна, а тютюневият дим така гъст, че минаха няколко секунди, преди очите им да привикнат. Помещението беше препълнено с тъмни фигури и воня на пот, лули и долнокачествен алкохол. Шумът бе оглушителен и докато стояха при входа, един моряк се олюля край тях. Домъкна се до края на дюните, падна на колене и повърна шумно и обилно.
Тримата си пробиха път през тълпата към отдалечения ъгъл на помещението, където имаше маса върху дървени стойки и пейка с проснат отгоре й друг пияница в несвяст. Големият Дениъл го вдигна, сякаш беше малко дете и внимателно го положи на пода. Аболи смете на куп празните чаши и чинии с недоизядена храна, а Хал седна на пейката с гръб към стената и заразглежда мъжете, натъпкани в кръчмата.
Повечето бяха моряци, макар да имаше и неколцина войника от крепостния гарнизон. Различаваха се по сините куртки и бели кръстосани на гърдите ленти. Хал нададе ухо към тях, но долови единствено пиянски брътвеж, необуздани хвалби, псувни и безумни смехове.
— Холандци — измърмори Аболи, като седна на пейката до Хал. Ослушаха се. Подгонени от нуждата, и тримата бяха научили езика по време на пленничеството си.
Група от петима моряка с грубиянски вид седеше на масата до тях. Те бяха по-малко пияни от останалите, но въпреки това говореха високо, за да си чуват приказката сред всеобщата врява. Хал ги послуша известно време, но не чу нищо интересно. Хотентотска прислужничка им донесе запенени халби бира.