Мусон
Шрифт:
— И моята ли, татко? — изцвърча Дориан.
— На двама ви. Там ще ви заведе съдбата. — Двете момчета мълчаха, загубили дар слово пред неочаквания изблик на бащата.
Тримата останаха в коша, докато слънцето стигна зенита.
— Днес няма нужда да правим измервания — засмя се Хал. — Можем да оставим това на Нед Тайлър и Алф Уилсън. Ние и така си знаем, къде се намираме, нали?
Слънцето тръгна надолу по небосвода, а „Серафим“ усърдно следваше курса си срещу югоизточния вятър, напредвайки бавно, така че масоподобната планина се надигаше с тържествено величие,
— И ние сме участвали в изграждането на този форт — посочи им ги Хал. — Аболи и Дениъл, и Нед Тайлър, и аз.
— Разкажи ни! — помоли Дориан.
— Чували сте го сто пъти — възрази Хал.
— Няма значение, татко, нека го чуем още веднъж — присъедини се към молбата Том.
И така, седнали в коша на върха на главната мачта, те отново слушаха разказа на баща си, как преди двадесет и пет години целият екипаж на дядовия им кораб бил пленен от холандците и докаран в окови на Добра Надежда. Сър Френсис Кортни бил подложен на мъчения, за да каже къде е скрито съкровището на пленените от него холандски галеони. Когато не проронил и дума въпреки мъченията, понесъл търпеливо най-ужасни и нечовешки изпитания, холандците го изкарали на плаца и пред всички го екзекутирали.
Хал и останалите били осъдени на каторжен труд по издигане стените на крепостта, където се мъчили цели три години, докато успеят да избягат.
— Значи това е планината, в която е погребан дядо Френсис? — попита Том. — Знаеш ли, къде е гробът му, татко?
— Аболи знае. Той го свали от ешафода през нощта и под звездна светлина го занесъл на тайно място в планината.
Том помълча малко, замислен за празния саркофаг в параклиса на хълма над Хай Уийлд и надписа на него. Досещаше се за плановете на баща си, но сега не бе време да повдига въпроса. Щеше да изчака.
„Серафим“ се изравни с малък скалист остров, който охраняваше устието на залива под надвисналата планина. Гъсти плантации йодни водорасли пълнеха водите около него, а скалистия му бряг гъмжеше от лъскави тюлени. Наричаха го остров Робен — това бе холандската дума за тюлен.
— А сега трябва да сляза долу, за да наблюдавам закотвянето — каза им Хал.
— Кой ще стигне пръв! — викна Дориан и се хвърли към въжетата. Том му даде малка преднина и полетя след него. Петите им се мятаха около въжетата, докато падаха като круши към палубата. Том бързо настигна братчето си, но стисна въжето, намали скоростта си и го остави да тупне с пети, миг преди него.
— Печеля! Печеля! — развика се победоносно момчето.
Том разроши лъскавата му, меденочервена коса.
— Не се фукай! — каза му той и го бутна настрана. После погледна към групичката на носа. Мастър и мисис Бийти бяха там с всичките си дъщери. И Гай при тях. Всички бяха оживени и възбудени, сочеха различни характерни точки на този прочут африкански нос.
— Белият облак, който постоянно виси над платото, се нарича „Покривката“ — осведомяваше останалите Гай. — А онзи малък хълм южно от селището е „Лъвската
— Гай, защо не се качиш на главната мачта? — предложи Том незлобливо. — От там се вижда много по-добре.
Гай му хвърли студен поглед.
— Благодаря, но и тук се чувствам прекрасно. — Пристъпи по-близо до Керълайн и понечи да му обърне гръб.
— Няма от какво да те е страх — увери го Том. — Съвсем безопасно е.
Гай се нахвърли върху него:
— Страхливец ли ме наричаш? — В лицето му бе нахлула кръв, а гласът му трепереше от възмущение.
— Не съм казал такова нещо — засмя се Том и се обърна на пети, за да тръгне към руля, — но можеш да го приемеш, както решиш — допълни през рамо той.
Гай гледаше подире му и горчиво чувство на унижение го заля цял. Том бе поставил под съмнение смелостта му и после ей така, просто го бе зарязал, пред цялото семейство Бийти и пред Керълайн. Нещо щракна в съзнанието му и преди да разбере какво прави, той се втурна през палубата.
— Пази се, Том! — изкрещя Дориан, но предупреждението закъсня. Том бе започнал да се обръща, за да посрещне Гай, но той се стовари отгоре му с цялото си нараснало от инерцията тегло, докато противникът стоеше на един крак и полуизвърнат. Ударът запрати Том в лафета на едно оръдие и изкара въздуха от дробовете му.
Гай се метна на гърба му и сключи мъртва хватка с едната ръка около шията. Всички момчета бяха тренирали борба под ръководството на Големия Дениъл и макар Гай да бе непохватен и бавен в този спорт, той познаваше всички захвати и хвърляния. Сега се стараеше да използва докрай смъртоносната хватка. Опрял бе коляно в гърба на Том и дърпайки с дясната ръка сключената около шията на противника лява, искаше да прекъсне дишането му, а напрежението върху гръбнака можеше всеки миг да го пречупи. Том се гърчеше и отчаяно се мъчеше да разкъса хватката с пръсти, но въздухът не му стигаше и той постепенно губеше сили.
Екипажът бързо дотърча за представлението, надавайки високи викове, тропайки с крака и аплодирайки всеки своя любимец. После над общия шум се разнесе рев:
— Задно прехвърляне, Клебе!
Том реагира светкавично. Вместо да се противи на хватката, която го дърпаше назад, той промени посоката на усилието си и направи задно прехвърляне. Гай изведнъж бе блъснат силно назад и нямаше какво друго да стори, освен да освободи шията на Том и да се подпре на палубата, защото иначе щеше да строши ребрата си под тежестта му.
Том се извъртя във въздуха като котка и бе с лице към близнака си, преди да паднат на палубата. Стовари се върху Гай с колене и лакти върху корема и гърдите му.
Гай изписка като момиче и протегна ръце към смазания си корем, но брат му го бе яхнал и не му позволяваше да мръдне. Сви юмрук и го вдигна, за да удари с все сила Гай в лицето.
— Том, недей!
Беше гласът на баща им и Том замръзна. Пелената на гнева бавно се вдигна от погледа му. Отпусна юмрук и се изправи. Погледна презрително Гай и му каза: