Натюрморт с гарвани
Шрифт:
— Господин Брийн, доколкото разбрах, вие сте видели последен Уили Стот жив.
— Така е, така е — потвърди Джими. — Горкият човек! Всичко стана заради колата му. Не ми е приятно да го казвам, но парите, с които трябваше да ремонтира тази своя бракма, той харчеше при Суийд. Онази трошка се повреждаше непрестанно…
Кори погледна към Арт Ридър, който стоеше вече зад Джими, а отвратителната усмивка отново бе цъфнала на лицето му.
— Джими — прекъсна го Ридър, — струйникът трябва да влезе докрай,
— Да, господин Ридър — каза Джими.
— Нагоре, ей така. Нагоре и да влезе докрай. — Той на няколко пъти мушка и вади шланга от пуйката, за да демонстрира, след което го върна на Джими. — Следваш ли мисълта ми? — След това се обърна към Пендъргаст: — Тук съм започнал, господин Пендъргаст, в Зоната на изкормянето. И стигнах до върха. Искам нещата да се правят както трябва.
Нотка на гордост прозвуча в гласа, който Кори намираше за отвратителен.
— Разбира се, господин Ридър — отвърна Джими.
— Та казахте, че… — Пендъргаст не сваляше очи от Джими.
— Точно така. Миналия месец колата на Джими пак се повреди и аз трябваше да го карам до работа. Обзалагам се, че и в този случай се е повредила и той се е опитал да стигне пешком до Суийд. И е бил убит. Господи! Поисках да ме преместят още на сутринта, когато го намериха. Нали така, господин Ридър?
— Така направи.
— По-скоро аз ще изсмуквам вътрешностите на пуйките, отколкото да го правят на мен. — Устните на Джими се разтеглиха във влажна усмивка.
— Не ще и дума — рече Пендъргаст. — Разкажете ми за бившата си работа.
— Бях нощен пазач. От полунощ до седем сутринта, когато идва групата преди първа смяна.
— А какво прави тази група?
— Проверява дали машинарията работи, тъй че когато пристигне първият камион, птиците да бъдат веднага обработени. Не можем да ги оставим в спрял нагорещен камион, за да се поправи нещо. Тогава ще имаме един камион, пълен с мъртви пуйки.
— Това често ли се случва?
Кори забеляза, че Джими Брийн хвърли нервно поглед към Ридър.
— Почти никога — отвърна бързо Ридър.
— Когато пътувахте към предприятието онази вечер — продължи Пендъргаст, — забелязахте ли нещо или някого на пътя?
— Защо мислите, че поисках да мина в дневна смяна? Тогава си помислих, че някой е изпуснал кравата си в царевичната нива. Нещо голямо и приведено…
— Къде по-точно го забелязахте?
— По средата на пътя. На около две мили от кланицата и на две мили от града. Вляво от пътя. Сякаш дебнеше. Стрелна се в царевичака, когато фаровете ми го осветиха след завоя. Скри се бързо на четири крака. Не бях много сигурен обаче. Би могло да бъде сянка. Но ако е така, това бе много голямасянка.
Пендъргаст
— Имате ли някакви въпроси?
Очите на Кори се разшириха от страх. Въпроси ли? Усети, че Ридър я гледа, очите му бяха червени и присвити.
— Разбира се. Да. Имам.
Последва пауза.
— Ако това е бил убиецът, какво е правел, какво е чакал там? Искам да кажа, че той не би могъл да очакваколата на Стот да се повреди, нали така? Може би се е интересувал от кланицата?
Настъпи мълчание и тя видя, че Пендъргаст се усмихва, макар и едва доловимо.
— Ами, не знам, по дяволите — отвърна Джими след малко. — Добър въпрос.
— Джими, внимавай, по дяволите — изведнъж се намеси Ридър. — Изпусна онази пуйка да мине покрай теб.
Той се втурна напред и сграбчи пуйката, която бавно отминаваше. С едно движение бръкна в нея и я изкорми с ръка, хвърли вътрешностите във вакуумния контейнер, където те бяха погълнати веднага с ужасяващо клокочене. Ридър се обърна, изтръска кръвта от пръстите си с рязко друсване на китката. Усмихна се широко.
— По мое време нямаше вакуумни шлангове — рече той. — Не бива да се страхуваш да си пооцапаш малко ръцете в тази работа, Джими.
— Да, господин Ридър.
Потупа Джими по гърба, оставяйки върху него голям кафяв отпечатък.
— Продължавай.
— Мисля, че ние приключихме тук — обяви Пендъргаст.
Ридър изглежда изпита облекчение. Протегна ръка.
— Радвам се, че ви бяхме от полза.
Пендъргаст се поклони официално, обърна се и закрачи.
Двадесет и пета глава
Кори Суонсън стоеше до банкета на пътя с ръце на кръста и гледаше как Пендъргаст измъква частите на странна на вид машина от багажника на колата й и започва да ги сглобява. Когато отиде да го вземе от къщата на старата Краус, той стоеше вече на пътя с кутията с метални части в краката си. Тогава не й обясни какъв бе планът му и изглежда нямаше намерението да го стори и сега.
— Вие наистина обичате да държите хората на тъмно, нали? — рече тя.
Пендъргаст зави и последната част на мястото й, огледа машината и я включи. Чу се леко, засилващо се бръмчене.
— Моля?
— Знаете много добре за какво става дума. Никога не казвате нищо. Като например, какво ще правите с това нещо.
Пендъргаст изключи машината.
— Намирам, че нищо в живота не е по-уморително от обясненията.
Кори не можеше да не се засмее на тези думи. Колко верни бяха те; от майка й до директора на училището и онзи тъпанар — шерифа, чуваше все едно и също: „Ще трябва да обясниш това и това“.