Натюрморт с гарвани
Шрифт:
— Сигурна ли сте, че искате да чуете една лекция за изследванията на криминалното поведение?
— Далеч по-интересно е от тригонометрията.
— Серийното убиване, досущ като другите типове човешко поведение, е подвластно на определени модели. ФБР класифицира серийните убийци в две категории: „организирани“ и „неорганизирани“. Организираните престъпници са интелигентни, социално и сексуално опитни. Те внимателно планират убийствата; жертвата е грижливо подбран непознат; поведението е под контрол преди, по време и след убийството. Местопрестъплението
— Неорганизираният убиец, от друга страна, убива спонтанно. Често е неадекватен в социално и сексуално отношение, трудно мисли, има нисък коефициент на интелигентност. Местопрестъплението обикновено е пълна бъркотия, дори плод на случайността. Трупът е оставен на местопрестъплението; не се правят опити да бъде скрит. Често убиецът живее наблизо и познава жертвата си. Нападението много често е т.нар. „светкавична“ атака — буйна и неочаквана, с твърде малко предварително планиране.
Продължиха да крачат напред.
— По всичко личи, че нашият убиец е от „организирания“ тип — каза Кори.
— Но всъщност не е — Пендъргаст се спря и я погледна. — Това е твърде мъчителна тема, госпожице Суонсън.
— Мога да я понеса.
Той я погледна за миг и след това рече, сякаш на себе си:
— Вярвам, че бихте могли.
Машината изпищя и Пендъргаст клекна: разрови и разкри малка, ръждясала играчка кола. Тя забеляза как той едва-едва се усмихна.
— А, морис майнър. Имах колекция от „Корги“, когато бях дете.
— И къде е тя сега?
По лицето на Пендъргаст пробяга сянка и Кори не настоя да повтори въпроса си.
— На пръв поглед нашият убиец изглежда попада в „организирания“ тип. Но има някои големи отклонения. Първо, буквално във всичкиорганизирани серийни убийства присъства сексуален елемент. Дори да не е на повърхността, той си присъства. Някои убийци се занимават с проститутки, други — с хомосексуалисти, трети — с двойки в паркирани коли. Някои убийци извършват сексуално осакатяване. Други първо изнасилват и убиват след това. Някои убийци просто целуват трупа и оставят цветя, сякаш току-що са излизали с жертвата.
Кори потрепери.
— При тези убийства, от друга страна, изобщо липсва сексуалният компонент.
— Продължете.
— Организираният убиец също така следва модус операнди (начин на действие), което поведенческите учени наричат „ритуал“. Убийствата се извършват „ритуално“. Убиецът често е облечен в едни и същи дрехи за всяко убийство, използва същия пистолет или нож, изпълнява убийството по един и същи начин. След това той често подрежда трупа по свой ритуален модел. Ритуалът може и да не е очевиден, но винаги присъства. Той е част от убийството.
Това изглежда важи и за нашия убиец.
— Точно обратното, не важи. Да, нашият убиец изпълнява някакъв ритуал. Но точно тук е загадката: всеки път това е коренно
Прекъсна го силно изписукване на металотърсача. Почти бяха стигнали до края на тестовата линия; пред тях покритият с трева склон се спускаше в гънка на терена към огромното пространство на царевичните поля. Пендъргаст клекна и започна да разкопава почвата. Този път не откри нищо. Постави кръга на металотърсача точно над мястото, нагласи някакви датчици, докато машината продължаваше да протестира със силен писък.
— Намира се най-малко на половин метър дълбочина — каза той.
В ръката му се появи лопатка и той започна да копае.
След няколко минути изкопа значителна по размери дупка. Вече по-внимателно, Пендъргаст оформи стените на дупката, като дълбаеше в дълбочина с милиметри, докато лопатата му не удари о нещо твърдо.
В ръката му се появи много малка четчица, с която той започна да разчиства обекта. Кори надничаше иззад рамото му. Нещо започна да се появява: старо, изкривено, свито. Още няколко движения с четчицата го разкриха напълно: стар каубойски ботуш с подкована подметка. Пендъргаст го извади от дупката и го завъртя в ръце. В задната си част бе отрязан с нож отгоре до долу. Погледна към Кори и каза:
— Както изглежда, Хари Бомонт е носел четирийсет и четвърти номер, нали?
Иззад тях се чу вик. Някаква фигура си проправяше път през Могилите към тях и размахваше ръце. Беше Тад, помощник-шерифът.
— Господин Пендъргаст — викаше той, — господин Пендъргаст!
Пендъргаст се изправи, когато длъгнестата фигура със зачервено лице приближи към тях.
— Гаспариля… в болницата. Дойде в съзнание и… — тук Тад замлъкна, за да си поеме дъх, — и иска да ви види.
Двадесет и шеста глава
Хейзън седеше на един от двата преносими пластмасови стола пред стаята на Гаспариля в интензивното отделение. Мислеше с все сила за първите хладни нощи на есента; за печена царевица; пускаше си отново и отново „Младоженци“; представяше си Памела Андерсън гола. Онова, за което се стараеше с все сили да не мисли, бяха непрестанните стонове и ужасната миризма, които долитаха от стаята дори през затворената врата. Искаше му се да си тръгне. Искаше му се поне да се отправи към общата чакалня. Но не, трябваше да изчака тук агент Пендъргаст.