Назад по линията
Шрифт:
Обясних им за четирите армии на кръстоносците — армията на Раймонд от Тулуза, армията на дук Робер от Нормандия, армията на Боемунд и Танкред и армията на Годфрид от Булон, Юстас от Булон и Балдуин от Лотарингия. Някои от туристите бяха чели за кръстоносните походи и кимаха, щом чуеха познато име.
Прехвърлихме се в последната седмица на 1096 година.
— Алексий си е взел поука от Народния кръстоносен поход. Не възнамерява да остави за дълго в града истинските кръстоносци. Всички трябва да минат през Византия по пътя към Светите земи, но той ще ги накара да побързат
Гледахме как армията на Годфрид от Булон разполага бивака си пред стените на Константинопол. Наблюдавахме как пратениците щъкаха напред-назад — Алексий настояваше да положат клетва за вярност, Годфрид отказваше. С грижлив подбор на моментите вместих четири месеца в един час, показах им как се засилват недоверието и враждебността между християните от похода и християните византийци, които уж би трябвало да се борят рамо до рамо за освобождаването на Светите земи. Годфрид все още отказваше да се закълне. Алексий не само държеше кръстоносците извън града, но вече обкръжаваше бивака им с надеждата, че гладът ще ги прогони нататък по пътя им. Балдуин от Лотарингия започна да напада предградията. Годфрид залови малък отряд византийски войници и ги екзекутира пред очите на стоящите по стените. А на 2 април кръстоносците се подготвиха за обсада на Константинопол.
— Вижте колко лесно ги отблъскват византийците — подчертах пред групата. — Търпението на Алексий се изчерпа и той прати срещу тях най-боеспособните си части. Кръстоносците още не са свикнали да се сражават заедно и побягват. На Великден Годфрид и Балдуин се примиряват и полагат клетва за вярност на Алексий. Всичко е уредено. Императорът ще даде банкет на кръстоносците в града и бързичко ще ги отпрати с кораби през Босфора. Знае, че след няколко дни ще се появят още кръстоносци — армията на Боемунд и Танкред.
Мардж Хеферин ахна тихо и пискливо, щом чу имената. Жалко, че това не ме настрой по-предпазливо.
Пропуснахме няколко дни, за да видим на 10 април следващите кръстоносци. Отново край Константинопол се бяха разположили хиляди войници. Размотаваха се надуто в ризниците и наметалата си, понякога се халосваха игриво един друг с мечове или боздугани, колкото да прогонят скуката.
— Кой е Боемунд? — попита Мардж.
Огледах полето и посочих.
— Ето го.
— Ооо…
Той имаше с какво да я впечатли. Висок над два метра, Боемунд беше великан за своето време, не само главата, а и раменете му стърчаха над околните. Широки рамене, огромен гръден кош, късо подрязана коса. Странно бледа кожа. Наперена поза. Страшен противник, корав и свиреп.
Освен това беше по-хитър от останалите предводители. Вместо да влиза в пререкания с Алексий за клетвата, Боемунд се подчини веднага. За него клетвите бяха само думи и смяташе за глупост губенето на време в дрязги с византийците, когато в Азия имаше цели империи за завоюване. Така Боемунд получи лесно достъп до Константинопол. Заведох туристите при портата, през която щеше да влезе в града, за да го разгледат отблизо. Груба грешка.
Кръстоносците влязоха с
Щом Боемунд се появи, Мардж Хеферин се откъсна от групата. Разкъса туниката си и нейните големи гърди се разклатиха. Май си правеше реклама.
Тя се втурна към Боемунд с неспирно квичене:
— Боемунд, Боемунд, обичам те, винаги съм те обичала, Боемунд! Вземи ме! Направи ме своя робиня, любими!
И още бръщолевене в същия дух.
Боемунд се огледа озадачен. Предполагам, че не му беше лесно да разбере защо яката, креслива, полугола жена търчи презглава към него. Но Мардж не успя да го доближи и на пет метра.
Един рицар се изпречи пред Боемунд, явно решил, че това е опит за убийство. Измъкна сръчно кинжала си и го заби между тежките гърди на Мардж. Ударът спря лудешкия й устрем, тя залитна назад смръщена. Кървави мехури се пукаха между устните й. Вече падаше, когато друг рицар замахва с двуръчния си меч и почти я разсече на две през кръста. По калдъръма се разпиляха вътрешности.
Всичко това продължи не повече от петнайсет секунди. Нямах шанс да помръдна. Стоях вцепенен и осъзнавах, че кариерата ми като времеви куриер навярно е приключила внезапно. Да загубиш турист е най-лошият провал, който може да сполети куриер, ако не броим извършването на времево престъпление.
Налагаше се да направя нещо незабавно.
Озъбих се на другите туристи:
— Никой да не мърда от мястото си! Това е заповед!
Нямаше особена вероятност да не се подчинят. Те се скупчиха един до друг в истерия, ридаеха, повръщаха и трепереха. Само шокът стигаше да ги скове за няколко минути — повече, отколкото ми бяха нужни.
Настроих таймера си за скок две минути назад по линията.
Появих се точно зад самия себе си. Другото ми „аз“ с големите уши зяпаше Боемунд, който пристъпяше надменно по улицата. Туристите стояха от двете му страни. Мардж Хеферин дишаше тежко, надигаше се на пръсти да види по-добре своя идол и вече посягаше към туниката си.
Преместих се зад нея.
Тъкмо да се хвърли към улицата и моите ръце се стрелнаха незабавно. Пръстите на лявата се впиха в задника й, дясната я стисна за гърдата. Изсъсках в ухото й:
— Остани където си или ще съжаляваш горчиво.
Тя се гърчеше, опитваше да се отскубне. Забих пръстите си още по-надълбоко в потръпващата плът и не я пуснах. Мардж се изви да види кой й посяга, позна ме и се опули към другия Джъд, застанал вляво от нея. Изведнъж загуби желание да се бори. Раменете й провиснаха, аз прошепнах още веднъж да мирува, а Боемунд се отдалечи от нас.
Пуснах я и скочих шейсет секунди напред по линията.
За туристите бях отсъствал по-малко от минута. Почти очаквах да ги заваря как още си драйфат червата от кървавата гибел на Мардж Хеферин. Но моят опит за нов монтаж на събитията беше успешен. Сега нямаше труп на улицата. Нямаше черва, пльоснати под ботушите на маршируващите кръстоносци. Мардж си стоеше с групата, тръскаше глава объркано и си разтриваше задника. Туниката й още беше развързана отпред и аз забелязах червените отпечатъци от моите пръсти по мекото кълбо на дясната й гърда.