Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
След това отново дочух шепот — беше едва доловим.
— Знам, че е казал, че те обича — меко рече Дена. — Те всички го казват.
— Два бита. — Сервитьорката постави пред мен чаша с вино и ми подаде „кръглата“.
Милостиви Техлу! С такива цени не е чудно, че мястото беше почти празно.
Гаврътнах уискито на една глътка и едва се сдържах да не се закашлям, когато то изгори гърлото ми. След това извадих от кесията си цял сребърен раунд, сложих тежката монета на масата и я покрих с празната „кръгла“.
— Имам едно предложение за теб — тихо й казах аз. — В момента единственото, което искам, е да си седя тук тихо, да пия вино и да остана насаме с мислите си. — Потупах обърната кръгла чаша с монетата под нея. — Ако успея да направя това, без никой да ме прекъсне, всичко това е твое, след като извадиш от него цената на напитките. — При тези думи очите й леко се разшириха и се стрелнаха към чашата с монетата. — Но ако някой дойде и ме обезпокои дори и с желанието да ми бъде полезен, дори и за да попита дали искам нещо за пиене, просто ще платя и ще си тръгна. — Вдигнах поглед към нея. — Можеш ли да ми помогнеш да остана насаме тази нощ?
Тя кимна алчно.
— Благодаря ти.
Сервитьорката веднага отиде при жената зад бара и посочи към мен няколко пъти. Малко се поотпуснах. Сега вече бях сравнително сигурен, че вниманието им няма да е насочено към мен.
Отпих от виното и се заслушах.
— … се занимава баща ти? — попита Дена.
Разпознах начина, по който говореше. Беше същият нисък, мек тон, използван от баща ми, когато се обръщаше към плашливи животни. Глас, предназначен да успокоява и да предразполага.
Момичето отново зашепна и Дена й отговори:
— Това е хубава работа. Тогава ти какво правиш тук?
Разнесе се нов шепот.
— Ръцете му започнаха да шарят, нали? — сухо я попита Дена. — Е, най-големите синове са си такива.
Момичето заговори отново, този път гласът й беше разгорещен, макар че не можех да различа думите.
Излъсках малко повърхността на чашата за вино с крайчеца на плаща си и след това я наклоних леко напред. Виното беше толкова тъмночервено, че изглеждаше почти черно. Превръщаше едната страна на чашата в огледало. Не съвършено огледало, но можех да видя някои дреболии върху масата зад ъгъла.
Чух Дена да въздъхва, прекъсвайки ниския шепот на момичето.
— Нека да позная — рече Дена и гласът й прозвуча раздразнено. — Откраднала си среброто или нещо подобно и след това си избягала от града.
Малкото отражение на момичето остана неподвижно.
— Но нещата не се оказаха такива, каквито си мислеше, нали? — каза Дена, този път по-меко.
Видях как раменете на момичето потрепват и чух поредица от тихи, сърцераздирателни ридания. Отместих поглед от чашата и я оставих на масата.
— Ето — чу се звукът от чаша, поставена върху масата, — изпий това — подкани я Дена. — Ще ти помогне малко, не
Риданията спряха. Момичето изненадано се закашля и леко се задави.
— Ти, бедно и глупаво създание — меко рече Дена. — Като те гледам, сякаш виждам себе си в огледалото.
За пръв път момичето заговори достатъчно високо, за да я чуя:
— Мислех, че след като той така или иначе ще се възползва от мен безплатно, ще мога да отида някъде, където сама да си ги подбирам и да ми плащат за това… — Гласът й заглъхна дотолкова, че вече не долавях думите, а само интонацията, с която ги изричаше.
— „Кралят с десетте пенита?“ — невярващо я прекъсна Дена.
Тонът й беше по-злъчен, отколкото някога го бях чувал.
— Кист и крейл! Мразя тази проклета пиеса! Глупава модеганска приказка! Светът не е устроен така.
— Но… — започна момичето.
— Няма млад, облечен в дрипи принц, който те чака, за да те спаси — сряза я Дена. — А дори и да имаше, каква ще си ти за него? Ще си като бездомно куче, което е открил в мръсния канал. Той ще те притежава. И след като те отведе у дома си, кой ще те спаси от него?
Настъпи мълчание. Момичето се закашля, но този път по-кратко.
— И така, какво да правим с теб? — попита Дена.
Момичето подсмръкна и отвърна нещо.
— Ако можеше да се грижиш за себе си, сега нямаше да седим тук — не се съгласи Дена.
Отвърна й нов шепот.
— Това е една възможност — рече Дена. — Ще ти вземат половината от парите, които получаваш, но пак е по-добре от това да не получиш нищо и на всичкото отгоре да ти прережат гърлото. Предполагам, че тази нощ сама си разбрала това.
Чу се звукът от шумолене на плат. Наклоних чашата си с вино, за да погледна какво става, но видях само, че Дена прави някакво неясно движение.
— Да видим какво имаме тук — каза тя.
След това се разнесе познатото звънтене на монети върху масата.
Момичето прошепна нещо с благоговение.
— Не, не съм — отвърна Дена. — Не е толкова много, ако са всичките пари, които имаш. Досега трябва да си разбрала колко скъпо е да се издържаш сама в града.
Този път тонът в края на шепота се повиши — момичето беше задало въпрос.
Чух как Дена си пое дъх и след това бавно го изпусна.
— Защото някой ми помогна някога, когато имах нужда от това — отвърна тя. — И защото ако някой не ти помогне, след няколко дни ще бъдеш мъртва. Послушай думите на човек, който сам е взимал немалко погрешни решения.
Последва звукът от плъзгането на монети по масата.
— Добре — рече Дена. — Първата възможност е да се захванеш с чиракуване. Малко си стара за това и ще струва пари, но можем да го уредим. Нищо кой знае какво — тъкане, шиене. Ще те карат да работиш много, но ще имаш стая и храна и ще се научиш на занаят.