Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
модеганския театър…
* * *
Пет дни след като напуснахме Северин, стигнахме до мястото на нападенията. Около
трийсет и пет километрова отсечка от пътя, която пресичаше Елд — без градове, без
странноприемници, даже нямаше нито една изоставена ферма. Напълно изолирана част от
кралския път по средата на безкрайна древна гора. Естествената обител на мечки,
умопобъркани отшелници и бракониери — раят на разбойниците.
Мартен отиде на разузнаване,
се появи между дърветата, задъхан, но в добро настроение. Успокои ни, че наоколо не е
открил следи от човешко присъствие.
— Не мога да повярвам, че съм на страната на бирниците — отвратено промърмори
Дедан.
Хеспе се засмя с гърления си смях.
— Ти си на страната на цивилизацията — поправих го аз. — И се грижиш пътищата да са
безопасни. Освен това маер Алверон прави важни неща с тези данъци — ухилих се аз. —
Като например, че ни плаща.
— Ето за това се боря аз — отбеляза Мартен.
След вечерята изложих набързо единствената стратегия, която бях успял да сътворя след
пет дни мислене. Начертах върху земята с пръчка извиваща се линия.
— Добре. Това тук е пътят, дълъг около трийсет и пет километра.
— Киломитра. — Тихият глас беше на Темпи.
— Не те разбрах? — попитах аз.
Това беше първото нещо, което го чувах да казва от ден и половина.
— Киломитра? — Акцентът му беше толкова силен, когато изричаше непознатата за
него дума, че ми отне известно време да разбера, че всъщност казва „километра“.
— Километра — отчетливо повторих аз, посочих към пътя и вдигнах пръст. — От тук до
пътя има километър и половина. Днес изминахме двайсет и пет километра.
Той кимна веднъж.
Обърнах се отново към чертежа си.
— Можем да предположим с доста голяма сигурност, че бандитите са на около
петнайсет километра от пътя. — Начертах квадрат около грубата схема на пътя. — Това
прави близо хиляда квадратни километра гора за претърсване.
За момент настъпи тишина, докато всички обмисляха думите ми. Накрая Темпи каза:
— Това е много.
Кимнах сериозно.
— Ще са ни нужни месеци, за да претърсим толкова голяма територия, но ще трябва да
го направим. — Добавих още две линии към чертежа. — Всеки ден Мартен ще разузнава
пред нас. — Вдигнах поглед към него. — Каква площ на ден можеш да огледаш?
Той се замисли за момент и погледна към дърветата наоколо.
— В тази гора? С толкова много шубраци? Около два и половина квадратни километра.
— А колко, ако си внимателен?
— Аз винаги съм внимателен —
Кимнах и начертах една линия, успоредна на пътя.
— Мартен ще разузнава ивица, широка около километър, на около километър и половина
от пътя. Той ще се оглежда за техния лагер или за постовете им, така че ние, останалите, да
не им налетим по случайност.
— Това не е добра идея — поклати глава Хеспе. — Те няма да са толкова близо до пътя.
Ако искат да се скрият, ще са по-навътре — поне на четири-пет километра.
— На тяхно място щях да се постарая да съм на поне пет-шест километра от пътя, преди
да започна да причаквам и да убивам хората — кимна Дедан.
— И аз така мисля — съгласих се аз, — но рано или късно те трябва да отидат до пътя.
Трябва да слагат постове и да се движат напред-назад, за да устройват засади. Трябва да си
осигуряват провизии. Тъй като са тук от няколко месеца, има известна вероятност да са
оставили някакви следи. — Добавих с пръчката някои дребни подробности към картата на
земята. — След като Мартен разузнае, двама от нас ще тръгнат и внимателно ще претърсят
след него. Ще покрием тясна ивица от гората в издирване на каквито и да е следи от тях.
Останалите двама ще пазят лагера. Можем да претърсваме около три километра и половина
на ден. Ще започнем от северната част на пътя и ще търсим от запад на изток. Ако не
открием следи, ще пресечем към южната страна и ще се върнем, като вървим от изток на
запад. — Довърших чертежа си в пръстта и се изправих. — Ще намерим следите им след
един цикъл, може би два — зависи дали ще имаме късмет. — Наведох се отново и забих
пръчката в земята.
Дедан погледна мрачно към грубата карта.
— Ще ни трябват повече провизии.
Кимнах.
— Ще местим лагера на всеки пети ден. Двама от нас ще се връщат до Кросон, за да
взимат провизии. Другите двама ще местят лагера. Мартен ще почива.
Следотърсачът заговори:
— Освен това отсега нататък трябва да внимаваме с огъня, който палим. Миризмата на
дим ще ни издаде, ако вятърът духне в тяхната посока.
— Всяка нощ ще ни трябва дупка за огъня — кимнах аз — и не е лошо да се оглеждаме за
ренелови дървета. — Погледнах Мартен. — Нали знаеш как изглежда ренеловото дърво?
На лицето му се появи изненада.
Хеспе местеше поглед ту към мен, ту към него.
— Какво е ренелово дърво? — попита тя.
— Това е дърво — отвърна Мартен, — което е подходящо за горене. Гори с чист и горещ
пламък. Не отделя никакъв дим и почти никаква миризма на дим.