Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

— Дори и когато дървото е зелено — добавих аз. — Същото се отнася и за листата му. Не

расте навсякъде, но видях няколко наоколо.

— Как градско момче като теб знае нещо такова? — учуди се Дедан.

— Работата ми е да знам различни неща — сериозно отвърнах аз. — И какво, за бога, те

кара да мислиш, че съм израснал в града?

Дедан сви рамене и извърна поглед.

— Отсега нататък трябва да използваме за огъня само такова дърво — продължих аз. —

Ако

не е достатъчно, ще го пазим за готвене. Ако нямаме никакво, ще трябва да ядем студена

храна. Така че оглеждайте се за него.

Всички кимнаха. Темпи го направи малко по-късно от останалите.

— И накрая, трябва да подготвим някакви истории, в случай че се натъкнат на нас,

докато ги търсим. — Обърнах се към Мартен. — Какво ще кажеш, ако някой те хване, докато

си на разузнаване?

Той изглеждаше изненадан, но почти не се поколеба с отговора си.

— Ще кажа, че съм бракониер. — Той посочи лъка си, подпрян на едно дърво. — Няма

да е далеч от истината.

— А откъде си?

На лицето му се появи моментно колебание.

— От Кросон, само на един ден на запад оттук.

— Как се казваш?

— М-Мерис — притеснено отвърна той.

Дедан се засмя.

— Недей да лъжеш за името си — усмихнах се аз. — Ще ти бъде трудно да си

убедителен. Ако те хванат и те пуснат — добре. Само гледай да не ги отведеш до лагера ни.

Ако искат да те вземат с тях, се възползвай от това по най-добрия начин. Престори се, че

искаш да се присъединиш към тях. Не се опитвай да избягаш.

— Просто да остана с тях? — Мартен изглеждаше смутен.

Кимнах.

— Ако мислят, че си глупав, ще очакват да избягаш на първата нощ. Ако мислят, че си

умен, ще очакват да побегнеш на втората. Но до третата вече би трябвало да ти имат

известно доверие. Изчакай до полунощ, след това създай някаква суматоха. Запали няколко

палатки или нещо такова. Ще чакаме да настъпи бъркотия и ще ги нападнем.

— Планът е същият и за всеки от вас. — Погледнах останалите трима. — Изчакайте до

третата нощ.

— Как ще откриете техния лагер? — попита Мартен.

Челото му бе покрито с тънък слой пот. Не го обвинявах. Играта, която играехме, беше

опасна.

— Ако ме хванат, няма да съм тук, за да ви помогна да ги проследите — добави той.

— Няма да намеря тях — отвърнах аз. — Ще намеря теб. Мога да намеря всеки от вас в

гората.

Огледах лицата около огъня, като очаквах поне Дедан да измърмори нещо, но изглежда,

че никой от тях не се съмняваше в моите способности на арканист. Разсеяно си зададох

въпроса на какво ли мислят, че съм способен.

Истината

бе, че през последните няколко дни скришом бях събрал косми от четиримата.

Така че лесно можех да направя импровизирано махало, с което да открия всеки от групата

за по-малко от минута. Като се имаше предвид винтишката суеверност, се съмнявах, че биха

се радвали да научат подробностите.

— А какви трябва да бъдат нашите истории? — Хеспе потупа Дедан по гърдите с

опакото на ръката си и кокалчетата и удариха на кухо върху бронята му от твърда кожа.

— Дали можете да ги убедите, че сте недоволни пазачи на керван, които са решили да

станат бандити? — попитах аз.

Дедан изсумтя.

— Мътните го взели! Мислил съм за това един-два пъти. — Когато Хеспе му хвърли

поглед, той се засмя. — Не ми казвай, че и ти не си го правила. Да вървиш цикъл след цикъл

в дъжда, да ядеш боб и да спиш на земята. И всичко това за едно пени на ден? — Той сви

рамене. — В името на божиите зъби! Изненадан съм, че половината от нас не са хванали

вече гората.

— Като гледам, ще се справите без проблем — усмихнах се аз.

— А той? — Хеспе посочи с палец към Темпи. — Никой няма да повярва, че и той е

хванал гората. Адемците изкарват десет пъти повече от нас на ден.

— Двайсет пъти повече — промърмори Дедан.

И аз си мислех за същото.

— Темпи, какво ще направиш, ако те намерят бандитите?

Адемецът се повъртя малко, но не каза нищо. Хвърли ми кратък поглед, след това

извърна очи надолу и встрани. Не бях сигурен дали разсъждава или просто е объркан.

— Ако не беше адемското му червено, нямаше да изглежда особено впечатляващ —

отбеляза Мартен. — Дори и мечът му не с кой знае какъв.

— Със сигурност не изглежда двайсет пъти по-добър от мен. — Гласът на Дедан беше

тих, но не толкова тих, че да не го чуят всички.

И аз се безпокоях за облеклото на Темпи. Опитах се на няколко пъти да подхвана

разговор с адемеца с надеждата да обсъдя проблема с него, но беше все едно да се мъча да

разговарям с котка.

Но фактът, че не знаеше думата „километри“, ме накара да осъзная нещо, за което

трябваше да се сетя отдавна. Атуранският не беше родният му език. Тъй като аз самият

доскоро се мъчех да говоря добре сиару в Университета, разбирах желанието на човек по-

скоро да мълчи, отколкото да изглежда като глупак.

— Може и той да се опита да изиграе същата роля като нас — несигурно предложи

Хеспе.

— Трудно е човек да лъже убедително, когато не знае добре езика — отбелязах аз.