Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
тринога. Без да каже и дума, Темпи извади твърда наденица и няколко картофа, които
започна да бели внимателно с меча си.
Това ме изненада, защото той се грижеше за меча си по същия начин, по който аз се
грижех за своята лютня. Веднъж, когато Дедан го беше взел, адемецът беше реагирал с доста
драматично и емоционално избухване. Драматично за него, разбира се. Каза цели две
изречения и леко се намръщи.
Темпи видя, че го наблюдавам, и вдигна глава с любопитство.
Посочих
— Меч? — попитах аз. — За да обелиш картофите?
Той сведе поглед към полуобеления картоф в едната си ръка и меча в другата.
— Остър е — сви рамене той. — Чист е.
Аз също свих рамене, защото не исках да правя въпрос от това. Докато работехме заедно,
научих думите за желязо, възел, лист, искра и сол.
Чаках водата да кипне, а Темпи се изправи, изтупа се и започна да прави за втори път
своите упражнения за разтягане и раздвижване. Отново подражавах на движенията му. Този
път те бяха по-трудни. Мускулите на ръцете и краката ми бяха отпуснати и уморени от
предишния опит. Към края едва успявах да не се разтреперя, но понаучих още някоя и друга
тайна.
Адемецът продължаваше да не ми обръща внимание, но аз нямах нищо против това.
Предизвикателствата винаги са ме привличали.
83.
Слепота
— … И така, Таборлин бил затворен дълбоко под земята — рече Мартен. — Оставили му
само дрехите на гърба и малко парче свещ, с което да разпръсва мрака наоколо. Кралят
магьосник планирал да остави Таборлин, докато гладът и жаждата отслабят волята му.
Сайфус знаел, че ако Таборлин се закълне да му помогне, ще удържи на обещанието си,
защото никога не нарушавал думата си.
Най-лошото обаче било, че Сайфус бил взел жезъла и меча на Таборлин, а без тях силата
му била отслабена. Сайфус дори взел плаща му, който нямал определен цвят, но той хъмм…
съжалявам. Но… ахммм. Хеспе, ще бъдеш ли така добра да ми подадеш меха?
Хеспе хвърли на Мартен меха с водата и той отпи голяма глътка.
— Така е по-добре. — Той прочисти гърлото си. — Докъде бях стигнал?
Бяхме в Елд от дванайсет дни и бяхме навлезли в постоянен ритъм. Мартен промени
облога ни така, че да отразява нарасналите ни умения. В началото го направи десет към
едно, а после петнайсет към едно като споразумението, което беше сключил с Дедан и
Хеспе.
Познанията ми за езика на жестовете на адемците нарастваха и Темпи вече не беше за
мен празна бяла страница. Докато изучавах езика на тялото му, пред мен бавно започна да се
разкрива колоритният му образ.
Той беше внимателен и благороден човек. Дедан го беше раздразнил с неуместното си
поведение. Адемецът
него, а онези, които той се опитваше да каже, неизменно губеха смисъла си при превода.
Това не означава, че нещата между нас бяха идеални. От време на време все още го
засягах и допусках гафове, които не осъзнавах дори и след като се бяха случили. Всеки ден
подражавах на странния му танц и той демонстративно продължаваше да не ми обръща
внимание.
— И така, Таборлин трябвало да избяга — продължи историята си Мартен. — Но когато
огледал пещерата, не видял врата, нито прозорци. Бил заобиколен само от гладък, твърд
камък. Ала Таборлин Великия знаел имената на всички неща и затова те му се подчинявали.
Той казал на камъка: „Счупи се!“, и камъкът се счупил. Стената се разкъсала като парче
хартия и през дупката Таборлин видял небето и вдъхнал сладкия пролетен въздух. Той
излязъл от пещерата, отишъл в замъка и стигнал до портите на кралската зала. Вратите били
залостени, за да не влезе, но той им наредил: „Горете!“, и от тях останала само фина сива
пепел. Таборлин влязъл в залата и видял крал Сайфус да седи там с петдесет стражи. Кралят
извикал: „Заловете го!“ Но стражите току-що били видели как портите се превърнали в
пепел, затова пристъпили към Таборлин, но никой от тях не се приближил твърде много,
ако разбирате какво искам да кажа. Крал Сайфус изкрещял: „Страхливци! Ще се бия срещу
Таборлин с магия и ще го победя!“ Той също се страхувал от Таборлин, но добре го
прикривал. Освен това в него бил жезълът на Таборлин, а самият Таборлин нямал нищо.
Тогава Таборлин казал: „Ако си толкова смел, върни ми жезъла, преди да се дуелираме.“
„Разбира се“, отвърнал Сайфус, макар да нямал намерение да го върне. „Той е точно до теб,
в онзи сандък там…“ — Мартен ни огледа съзаклятнически. — Виждате ли, Сайфус знаел,
че сандъкът е заключен и за него има само един ключ. А той бил в неговия джоб. И така,
Таборлин отишъл до сандъка, но не успял да го отвори. Тогава Сайфус се засмял, същото
сторили и неколцина от стражите. Това разгневило Таборлин. И преди някой да успее да
направи каквото и да било, той ударил по капака на сандъка и извикал: „Едро!“ Сандъкът се
отворил и Таборлин грабнал своето наметало, което нямало определен цвят, и се увил с него.
— Мартен отново си прокашля. — Извинете ме — каза той и замълча, за да отпие една
голяма глътка.
— Според теб в какъв цвят е било наметалото на Таборлин? — обърна се Хеспе към