Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

изненадващо, защото пътят бил счупен и никой никога не го използвал.

— Хей, здравей, момче! — извикал калайджията и се подпрял на тоягата си. — Ще

дадеш ли нещо за пиене на един старец?

Джакс донесъл малко вода в напукана глинена халба. Калайджията отпил и свел поглед

към детето.

— Не изглеждаш щастлив, синко. Какво не е наред? — попитал той.

— Нищо ми няма — отвърнал Джакс. — Изглежда, че човек има нужда от нещо, за да е

щастлив,

а аз нямам това нещо.

Момчето изрекло тези думи с толкова унил и примирен глас, че сърцето на калайджията

направо се свило от мъка.

— Обзалагам се, че в дисагите си имам нещо, което ще те направи щастлив — рекъл той.

— Какво ще кажеш за това?

— Ще кажа, че ако ме направиш щастлив, наистина ще съм ти благодарен — отговорил

Джакс. — Но нямам никакви пари за харчене, няма откъде да заема или да изпрося дори

едно пени.

— Е, това вече е проблем — съгласил се калайджията. — Нали разбираш, аз все пак съм

търговец.

— Ако в дисагите си намериш нещо, което да ме направи щастлив — предложил Джакс,

— ще ти дам къщата си. Тя е стара и счупена, но все струва нещо.

Калайджията вдигнал поглед към огромната стара къща, която била голяма почти

колкото имение.

— Така да бъде — съгласил се той.

Тогава детето вдигнало поглед към калайджията и малкото му лице станало сериозно.

— А ако не можеш да ме направиш щастлив, тогава какво? Ще ми дадеш ли дисагите си,

тоягата в ръката ти и шапката на главата ти?

Калайджията обичал обзалаганията и познавал кога един облог е добър. Освен това

дисагите му били претъпкани със съкровища от четирите краища на света и той бил убеден,

че може да впечатли едно малко момче. Затова се съгласил и двамата си стиснали ръцете.

Калайджията извадил първо една торбичка с топчета за игра, оцветени във всички

цветове на дъгата. Но те не направили Джакс щастлив. Тогава мъжът извадил по-голямо

топче с чаша. Но и то не направило детето щастливо.

„Топчето с чашата не е направило никого щастлив — промърмори Мартен. — Това е

най-лошата играчка, създавана някога. Всеки, който има поне малко разум, не харесва

топчето с чашата.“

Калайджията преровил първия си денк. Той бил пълен с всевъзможни неща, които биха

зарадвали някое обикновено момче — зарче, кукли, сгъваемо ножче, гумена топка. Но нито

едно от тях не направило Джакс щастлив.

Затова търговецът започнал да тършува във втория денк. В него имало по-редки неща —

войник със зъбни колела,

който марширувал, когато го навиеш, комплект ярки бои за

рисуване с четири различни четки, книга с тайни, парче желязо, паднало от небето…

Това продължило през целия ден, до късно през нощта, и накрая калайджията започнал

да се тревожи. Не се безпокоял, че ще загуби тоягата си, но си изкарвал прехраната със

стоките в дисагите, а и доста харесвал шапката си.

Осъзнал, че ще му се наложи да отвори и третия денк. Той бил малък и в него имало само

три неща. Но това били предмети, които показвал само на най-заможните си клиенти. Всеки

от тях струвал повече от една счупена къща, но той си помислил, че е по-добре да загуби

някой от тях, отколкото да загуби всичко, включително и шапката си.

Точно когато калайджията се пресягал към третия си денк, Джакс посочил и попитал:

— Какво е това?

— Това са очила — отвърнал калайджията. — Те са като втори чифт очи, които помагат

на човек да вижда по-добре.

Той ги взел и ги сложил на лицето на Джакс.

Момчето се огледало.

— Нещата си изглеждат същите — отбелязало то и вдигнало поглед нагоре. — А това

какво е?

— Това са звезди — отвърнал калайджията.

— Никога преди не съм ги виждал. — Джакс се обърнал на другата страна, все така

вперил поглед нагоре, и внезапно се заковал на място. — Какво е това?

— Това е луната — казал търговецът.

— Мисля, че тя ще ме направи щастлив — заявило детето.

— Чудесно — облекчено въздъхнал калайджията. — Вече си имаш очила…

— Като я гледам, не ставам щастлив — прекъснал го Джакс, — също както не се

засищам, когато гледам вечерята си. Искам я. Искам да е моя.

— Не мога да ти дам луната — рекъл мъжът. — Тя не ми принадлежи. Принадлежи на

самата себе си.

— Само луната ще свърши работа — настояло момчето.

— Е, тогава не мога да ти помогна — тежко въздъхнал калайджията. — Дисагите ми и

целият товар в тях са твои.

Джакс кимнал, без да се усмихне.

— Ето ти и тоягата ми — тя е доста хубава и здрава.

Детето я взело в ръка.

— Надявах се — колебливо казал търговецът, — че ще се съгласиш да ми оставиш

шапката. Доста съм привързан към нея…

— Тя ми принадлежи по право — не се съгласил Джакс. — Ако си привързан към нея, не

трябваше да я залагаш.

Калайджията се намръщил и му подал шапката си.

Темпи издаде нисък, гърлен звук и поклати глава. Хеспе се усмихна и кимна. Очевидно