Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

огромната космата десница на другия мъж.

— Темпи.

— И к’во пра’иш в града? — ухили му се Там.

— Просто минаваме оттук — отвърнах аз. — Срещнахме се по пътя и той беше

достатъчно любезен да се съгласи да вървим заедно.

Там ме изгледа от горе до долу с презрителен поглед.

— Не говоря с теб, момче — изръмжа той. — Затваряй си устата.

Темпи мълчеше и наблюдаваше едрия мъж с обичайното си спокойно и внимателно

изражение. Видях, че с лявата

си ръка докосна ухото си в жест, който не успях да разпозная.

Там отпи от халбата си, без да откъсва поглед от Темпи. Когато свали чашата си, черните

косми около устата му бяха мокри и той избърса лицето си с ръка.

— Винаги съм се чудел — подхвана той достатъчно силно, че думите му да се чуят в

цялата стая, — колко ли изкарвате вие, адемците?

Темпи се обърна да ме погледне и леко наклони глава встрани. Осъзнах, че вероятно не

разбира силния акцент на мъжа.

— Иска да знае колко пари печелиш — обясних аз.

— Сложно е. — Адемецът направи колебливо движение с ръка.

— Ако те наемат да охраняваш керван, колко ш’ вземеш на ден тогаз?

— Два-три йота — сви рамене Темпи.

Там се засмя бавно, но достатъчно силно, за да усетя дъха му. Очаквах, че ще мирише

неприятно, но не беше така. Миришеше на подсладен сайдер с подправки.

— Чухте ли това, момчета? — извика той през рамо. — Три йота на ден! А едва говори!

Почти всички вече ни наблюдаваха и слушаха разговора и тези думи предизвикаха тих и

раздразнен шепот.

Там се обърна отново към нас.

— Повечето от нас получават по едно пени на ден, когат’ изобщо се сдобием с някаква

работа. Аз получавам две пенита, ’щот ме бива с конете, а и мога да подигна задната част на

каруца, ако се налага. — Той размърда широките си рамене. — Ти равняваш ли се на двайсе’

мъже в битка?

Не знам каква част от думите му разбра Темпи, но, изглежда, бе схванал последния му

въпрос доста добре.

— Двайсет? — Той се огледа преценяващо. — Не. Четири. — Колебливо размаха ръката

си напред-назад с разтворена длан. — Пет.

Това с нищо не подобри атмосферата в стаята. Там поклати глава пресилено смаян.

— Даже и да ти вярвах — рече той, — това означава, че трябва да изкарваш четири или

пет пенита на ден, а не двайсе. Ка…

Усмихнах се с най-предразполагащата си усмивка и се намесих в разговора:

— Чуй ме, аз…

Там удари силно халбата си върху масата и във въздуха се разнесоха пръски от сайдера.

Той ми хвърли опасен поглед без помен от престорената шеговитост, с която се обръщаше

към Темпи.

— Момче — изръмжа той, — ако още веднъж ме прекъснеш, ш’ ти избия зъбите. —

Изрече

думите с равен глас, сякаш ми казваше, че ако скоча в реката, няма как да не се

намокря, след което се обърна отново към Темпи: — К’во те кара да мислиш, че заслужаваш

три йота на ден?

— Който ме купи, купува това — Темпи вдигна ръка — и това. — Посочи дръжката на

меча си. — И това. — Потупа кожения ремък, който пристягаше към гърдите му типичната

за адемците тъмночервена риза.

Едрият мъж удари с длан по масата.

— Значи, т’ва била тайната! — възкликна той. — Требе да си взема червена риза!

Думите му предизвикаха кикот в стаята.

— Не — поклати глава Темпи.

Там се приведе напред и подръпна с дебелия си пръст един от ремъците близо до рамото

на адемеца.

— Да не би да казваш, че не съм достоен да нося такава префърцунена червена риза кат’

твойта? — Той отново перна ремъка с пръст.

— Да — спокойно кимна Темпи. — Не си достоен.

— К’во ш’ каеш, ако нарека майка ти уличница? — Там се ухили лудешки.

В стаята настъпи тишина. Темпи се обърна и ме погледна. Любопитство.

— Какво е „уличница“?

Не беше особено изненадващо, че тази дума не беше сред онези, които си бяхме

разменили през последния цикъл от дни. За момент се поколебах дали да не излъжа, но

нямаше как да се измъкна.

— Той казва, че мъжете са плащали на майка ти, за да правят любов с нея.

Адемецът се обърна отново към наемника и кимна любезно.

— Много си мил. Благодаря ти.

Изражението на Там се помрачи, сякаш подозираше, че му се подиграват.

— Да, страхливецо. За едно пукнато пени така ще те пребия, че ще ти обърна носа на

обратно.

Темпи се обърна отново към мен.

— Нещо не го разбирам този човек — обясни ми той. — Да не се опитва да ми плати, за

да прави любов с мен? Или иска да се бием?

В стаята се разнесе гръмогласен смях и лицето на Там стана аленочервено под брадата

му.

— Почти сигурен съм, че иска да се бие с теб — отговорих аз, като се опитах да сподавя

смеха си.

— А — рече Темпи. — Ами защо просто не ми каже? Защо са всички тези… — Той сви и

разпусна пръстите на ръката си и ме изгледа озадачено.

— Празни приказки? — предположих аз.

Увереността на Темпи ми действаше успокоително и не можах да се въздържа на свой

ред да не подразня Там. След като с очите си видях колко лесно адемецът се справи с Дедан,

с нетърпение очаквах да видя как ще избие арогантността от главата на този конски задник.