Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
върна. Аз съм вечна и непроменлива. И ако свириш отново с флейтата си за мен, ще те
посетя отново.
— Аз ти дадох три неща — рекъл той, — песен, дом и сърцето си. Щом трябва да си
тръгнеш, няма ли и ти да ми оставиш три неща в замяна?
Тя се засмяла и сложила ръце на хълбоците си. Била гола, както е гола луната.
— Какво е онова, което имам и мога да ти оставя? Ако е нещо мое, поискай ми го и аз ще
ти го дам.
Джакс усетил как устата му
— Първо, бих искал да докосна ръката ти.
— Една ръка докосва друга и аз изпълнявам желанието ти.
Тя протегнала гладката си и силна ръка към него. В началото му се сторила хладна, а
после удивително топла. Кожата по ръцете му настръхнала.
— После бих искал да те целуна — продължил той.
— Една уста вкусва друга и аз изпълнявам желанието ти.
Тя се навела близо до него. Дъхът и бил сладък, устните и твърди като плод. От
целувката и момъкът останал без дъх и за пръв път в живота му устата му се извила в
някакво подобие на усмивка.
— А какво е третото нещо? — попитала луната.
Очите и били тъмни и мъдри, а усмивката и — съвършена и многозначителна.
— Името ти — изрекъл на един дъх Джакс, — с което да мога да те наричам.
— Едно тяло… — започнала луната, пристъпила нетърпеливо напред и след това
направила пауза. — Само името ми? — попитала тя и плъзнала ръка около кръста му.
Младежът кимнал.
Тя се навела още по-близо и с топлия си дъх прошепнала в ухото му: „Лудис“.
Тогава Джакс извадил черната желязна кутия, затворил капака и така хванал името и
вътре.
— Сега знам името ти — отсякъл той. — Значи имам власт над теб. И казвам, че трябва
да останеш с мен завинаги, за да съм щастлив.
Така и станало. Кутията в ръката му вече не била студена. Била топла и в нея той можел
да почувства името на луната, което пърхало като нощна пеперуда, блъскаща се в стъклото
на прозорец.
Може би момъкът затворил кутията твърде бавно. Или може би твърде бавно спуснал
закопчалката. Или пък просто нямал късмет в нищо. Но в крайна сметка успял да хване само
част, а не цялото име на луната.
И така, Джакс успял да я задържи за известно време, но тя винаги му се изплъзвала.
Измъквала се от счупената му къща и се връщала в нашия свят. Ала тъй като той притежавал
част от името и, тя трябвало неизменно да се връща при него.
* * *
Хеспе ни погледна и се усмихна.
— Ето затова луната винаги се променя. И това е мястото, където я държи Джакс, когато
тя не е в нашето небе. Той успял да я хване и тя все още е при него. Но само той си знае
е щастлив, или не.
Настъпи дълго мълчание.
— Това беше чудесна история — отбеляза Дедан.
Хеспе сведе поглед и макар че на светлината на огъня беше трудно да се забележи, бях
готов да заложа едно пени, че е поруменяла. Суровата Хеспе, за която никога не бих
предположил, че е способна да се изчерви дори и съвсем леко.
— Отне ми доста време да си я припомня цялата — призна тя. — Майка ми ми я
разказваше, когато бях малко момиче. Винаги една и съща история, всяка вечер. Каза ми, че
я е научила от нейната майка.
— Е, трябва непременно и ти да я разкажеш на своите дъщери — посъветва я Дедан. —
Тази история е твърде хубава, за да бъде забравена.
Хеспе се усмихна.
* * *
За съжаление тази спокойна вечер беше като затишие пред буря. На следващия ден Хеспе
направи коментар, който обиди Дедан, и два часа си съскаха един на друг като разгневени
котки всеки път, щом се погледнеха.
Дедан се опита да убеди всички, че трябва да се откажем от търсенето и да се хванем да
работим като пазачи на някой керван с надеждата бандитите да ни нападнат. Мартен
отвърна, че в това има толкова смисъл, колкото да се опитваш да откриеш мечи капан, като
стъпиш в него. Следотърсачът беше прав, но това не попречи двамата с Дедан да се заяждат
през следващите няколко дни.
Два дни по-късно Хеспе нададе изненадващо момичешки и разтревожен писък, докато се
къпеше. Изтичахме да и помогнем, очаквайки да открием бандитите, но вместо това
заварихме Темпи чисто гол и нагазил до колене в потока. Хеспе стоеше полугола на брега и
от нея се стичаше вода. Мартен намери това за доста смешно, но наемницата не мислеше
така. И единственото нещо, което възпря Дедан да не се втурне разярено и да нападне
Темпи, бе това, че не се сети как да атакува гол мъж, без да го погледне и да го докосне.
На следващия ден времето стана мъгливо и влажно и това развали настроението на
всички ни и още повече забави търсенето.
След това започна да вали.
89.
Да изгубиш светлината
През последните четири дни времето постоянно беше облачно и често валеше. В
началото дърветата ни осигуряваха някакъв подслон, но скоро открихме, че листата над
главите ни едва задържат дъжда и при най-малкия порив на вятъра ни обливаха със струи от
тежки капки, които се бяха насъбирали горе с часове. Това означаваше, че независимо дали в