Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
тежестта на ботушите върху краката си.
Когато отново отворих очи, видях, че Хеспе ме гледа.
— Квоте — колебливо каза тя, — изглеждаш… добре.
— И така се чувствам — широко се усмихнах аз.
— Мислехме, че си се… загубил.
— Мислили сте си, че вече ме няма — меко я поправих аз и се отправих към камината,
където стоеше Мартен. — Че съм умрял от ръцете на Фелуриан или се скитам в гората,
съсипан и обезумял от желание. — Огледах поред всеки от тях. — Не е
Почувствах как погледите на всички в стаята са насочени към мен и реших да се възползвам
по най-добрия възможен начин от ситуацията. — Хайде стига, аз съм Квоте. Аз съм роден
един от Едема Рух. Учил съм в Университета и мога да призова светкавиците като Таборлин
Великия. Наистина ли вярвахте, че Фелуриан ще причини смъртта ми?
— Това щеше да се случи — обади се един груб глас от другия край на камината, — ако
някога бе зърнал дори и сянката и.
Обърнах се и видях цигуларя с ястребовото лице.
— Моля за извинение, но не ви разбрах, господине.
— Трябва да молиш за извинение и всички останали тук — натърти той с изпълнен с
презрение глас. — Не знам какво се надяваш да спечелиш от това, но не вярвам, че някой от
вас е видял Фелуриан дори и за секунда.
— Направих повече от това просто да я зърна, приятелю — рекох аз и го погледнах право
в очите.
— Ако това беше истина, то тогава щеше да си или побъркан, или мъртъв. И макар да
признавам, че може и да не си с всичкия си, причината за това не е в магията на фае. — При
тези думи в стаята се разнесе смях. — Никой не я е виждал от двайсет години. Народът на
Фае отдавна е напуснал това място, а ти не си Таборлин, независимо какво разправят
приятелите ти. Предполагам, че си просто хитър разказвач на приказки, който се опитва да
си изгради име.
Този удар попадна неприятно близо до целта и аз видях, че някои хората в тълпата ме
гледат скептично.
Преди да успя да кажа каквото и да било, се намеси Дедан:
— Тогава какво ще кажете за брадата му? Когато побягна след нея преди три нощи,
лицето му беше гладко като бебешко дупе.
— Така казваш ти — отвърна цигуларят. — Мислех да си замълча, въпреки че не вярвах
и на половината от това, което ни разказа за онези бандити, или за онова, че той е призовал
светкавиците. Но реших, че приятелят ви е умрял и искате хората да го запомнят с някоя и
друга героична история… — Той наведе счупения си нос към мястото, където седеше Дедан.
— Но това наистина отиде твърде далеч. Не е мъдро да се разправят лъжи за народа на Фае.
Не ми харесва някакви чужденци да се появят тук и да пълнят главите
глупости. Най-добре цялата ви група да си мълчи. Тази нощ чухме достатъчно от вас.
След тези думи цигуларят отвори очукания калъф, който стоеше до него и извади
инструмента си. Настроението в стаята вече беше станало леко враждебно и доста хора ме
гледаха с възмущение.
— Чуй ме сега… — разгорещено и гневно започна Дедан.
Хеспе каза нещо и се опита да го дръпне обратно на стола му, но наемникът се отърси от
ръката и.
— Не. Няма да позволя да ме наричат лъжец. Самият Алверон ни изпрати тук заради
онези бандити. И ние си свършихме работата. Не очаквахме да ни посрещнат с парад, но
проклет да съм, ако позволя да ме наречеш лъжец. Ние убихме онези кучи синове. След това
наистина видяхме Фелуриан. И Квоте наистина се затича след нея.
Дедан огледа войнствено всички в стаята и най-вече цигуларя.
— Това е истината и аз се заклевам в здравата си дясна ръка. Ако някой иска да ме
нарече „лъжец“, то можем веднага да излезем навън и да уредим това.
Цигуларят взе лъка си и срещна погледа на Дедан. Той изсвири стържещ тон по струните.
— Лъжец.
Дедан почти прелетя през стаята, докато хората разбутваха столовете си, за да разчистят
място за двубоя. Цигуларят бавно се изправи на крака. Той беше по-висок, отколкото
очаквах, с къса посивяла коса и с ожулени кокалчета, което ми подсказа, че юмручният бой
му е добре познат.
Успях да застана пред Дедан, наведох се към него и тихо му качах на ухото:
— Наистина ли искаш да се биеш със счупена ръка? Ако той успее да те хване, само ще
крещиш и ще се напикаеш пред Хеспе. — Усетих, че се поуспокои, и го бутнах обратно към
стола му.
Той се подчини, но не изглеждаше особено щастлив от това.
— … нещо тук. — Чух да казва някаква жена зад гърба ми. — Ако искаш да се сбиеш с
някого, излез навън и не си прави труда да се връщаш повече. Не ти плащам, за да се биеш с
клиентите. Чу ли ме?
— Виж сега, Пени — опита се да я успокои цигуларят, — просто малко му се озъбих,
това е. Той беше този, който го прие твърде лично. Не можеш да ме обвиняваш, че се
подигравам на историите, които те разправят.
Обърнах се и видях, че цигуларят се оправдаваше пред една ядосана жена на средна
възраст. Тя беше поне трийсет сантиметра по-ниска от него и трябваше да се протегне, за да
го мушне с пръст в гърдите.
В този миг чух някакъв глас от едната ми страна да възкликна:
— В името на божията майка, Себ! Видя ли това? Погледни го! То се движи само!