Патрик Ротфус Името на вятъра
Шрифт:
Отвън Симон мушна ръце в джобовете си и тръгна горе-долу в посока Холоус.
— Като оставим шегите настрана, трябва да знаеш, че ще си имаш сериозни неприятности.
— Надявах се да поставя Хеме в неловко положение и той да си замълчи — признах аз. — Изключват ли много студенти? — опитах се думите ми да прозвучат като шега.
— Досега този семестър не са изключили никого — отвърна Сим с плаха усмивка в сините си очи. — Но пък е едва вторият ден от заниманията. Може да поставиш един вид рекорд.
— Не е смешно —
С водач като него стигнахме до Холоус по-бързо, отколкото ми се искаше. Аз отворих вратата и преди да вляза вътре, Сим колебливо ми помаха с ръка за сбогом.
Посрещна ме Джеймисън. Той се занимаваше с всичко, което не се контролираше пряко от магистрите — кухнята, пералнята, конюшните, складовете. Беше нервен тип с птиче лице — мъж с тяло на врабче и очи на ястреб.
Джеймисън ме придружи до голяма стая без прозорци с познатата маса във форма на полумесец. Ректорът седеше в центъра, както и по време на входящия изпит. Единствената разлика беше, че този път масата не беше на по-високо и седящите магистри бяха горе-долу на моята височина.
Погледите, насочени към мен, не бяха приятелски. Джеймисън ме съпроводи до мястото пред масата с формата на полумесец. Като гледах към нея от този ъгъл, изразът „върху роговете“ ми се изясни. Джеймисън се оттегли, седна зад една по-малка маса и топна перото си в мастилото.
Ректорът събра върховете на пръстите си и започна без предисловия.
— На четвърти Кайтелин Хеме поиска магистрите да се съберат. — Джеймисън започна да пише върху лист хартия, като от време на време спираше, за да топне отново перото в мастилницата, която стоеше в горната част на бюрото.
Ректорът продължи с официален тон:
— Присъстват ли всички магистри?
— Магистърът по физика — каза Аруил.
— Магистърът на Архива — каза Лорен, а лицето му беше невъзмутимо както винаги.
— Магистърът по аритметика — обади се Брандеур и разсеяно изпука пръсти.
— Магистърът по изобретенията — измърмори Килвин, без да вдига поглед от масата.
— Магистърът по алхимия — рече Мандраг.
— Магистърът по реторика. — Лицето на Хеме беше ожесточено и пламнало.
— Магистърът по симпатия — каза Елкса Дел.
— Магистърът на имената. — Елодин на практика ми се усмихна.
И това не беше просто формална извивка на устните, а топла, широка усмивка. Поех си треперещ дъх, облекчен, че поне един от присъстващите не гори от нетърпение да ми види сметката.
— И магистърът по лингвистика — заключи ректорът. — Всичките осем… — Той се намръщи. — Съжалявам. Зачертай това. Всичките _девет_ магистри присъстват. Представете оплакването си, магистър Хеме.
Хеме не чака втора покана.
— Днес студентът първи семестър Квоте, който не е член на Арканум, извърши върху мен злонамерени
— Магистър Хеме е записал две оплаквания срещу Квоте — със строг глас обяви ректорът, като не отместваше погледа си от мен. — Първото оплакване е използване на симпатия без разрешение. Какво е подходящото наказание за това, магистре на Архива?
— За неразрешено използване на симпатия, което е довело до нараняване, виновният студент трябва да бъде завързан и бит с камшик по гърба неколкократно, като ударите не трябва да са по-малко от два и не повече от десет — отвърна Лорен, сякаш четеше рецепта.
— Колко удара препоръчваш? — Ректорът погледна към Хеме.
Хеме се замисли за момент, преди да отвърне:
— Пет.
Почувствах как кръвта напусна лицето ми и се насилих да си поема бавно и дълбоко въздух през носа, за да се успокоя.
— Някой от магистрите възразява ли? — Ректорът огледа седящите около масата, но всички мълчаха и очите им бяха неумолими. — Второто оплакване — зла умисъл. Магистре на Архива?
— Четири до петнайсет единични удара и изключване от Университета.
— Препоръчан брой удари? — попита ректорът.
Хеме ме погледна право в очите.
— Осем.
Тринайсет удара с камшик и изключване — обля ме студена пот и усетих гадене в стомаха. И преди бях изпитвал страх. В Тарбеан страхът бе винаги само на крачка разстояние от мен. Той ме запазваше жив.
Но никога преди не бях изпитвал такова усещане за отчаяна безпомощност. Не просто страх от това, че тялото ми ще бъде наранено, но че целият ми живот ще бъде съсипан. Главата ми се замая.
— Разбираш ли оплакванията, направени срещу теб? — строго ме попита ректорът.
Поех си дълбоко дъх.
— Не напълно, господине. — Мразех начина, по който прозвуча гласът ми — треперещ и слаб.
Ректорът вдигна ръка и Джеймисън вдигна перото си от листа.
— Законите на Университета не позволяват студент, който не е член на Арканум, да използва симпатия без позволението на някой магистър. — Изражението на лицето му стана още по-мрачно. — И винаги, абсолютно винаги е било изрично забранено нанасянето на вреда чрез симпатията — особено пък на магистър. Преди няколкостотин години арканистите са били преследвани и изгаряни на клада за такива неща. Тук не можем да търпим подобно поведение.
Почувствах режещата нотка в гласа на ректора и едва тогава разбрах, че той е наистина разгневен. Той си пое дълбоко дъх.
— Сега разбираш ли?
Кимнах, разтреперан.
Той махна отново на Джеймисън, който продължи да пише.
— Квоте, разбираш ли оплакванията, направени срещу теб?
— Да, господине — отвърнах аз, колкото можех по-твърдо.
Всичко около мен изглеждаше твърде ярко и краката ми леко трепереха. Опитах се да ги накарам да спрат, но те само се разтрепериха още повече.