Пазителят на монетния двор

Керр Филипп

— Хипотезата ми за шифъра е съпроводена с множество трудности — обясни Нютон, седна до отрупаната с книжа маса и сложи на коленете си котарака Мелхиор. — Така както незрящият няма представа от цветовете, и аз недоумявам механизма на шифъра. Признавам, че ключът все още ми убягва. Но мисля, че разбирам как шифърът е свързан с извършените убийства. Струва ми се абсурдно, че не съм го проумял по-рано, и се питам какво ли е причинила на ума ми работата ми в Монетния двор. Смятам, че никой, който притежава способността да разсъждава по философски въпроси, не трябва да прави подобна грешка. Тъй като вие, драги мой, държите на простотата във всичко, ще ви го обясня, колкото е възможно по-накратко. В трима от

убитите имаше кодирани послания. Работих върху тях с такова усърдие, с каквото бихте ме помислили за Херакъл. Въпреки усилията ми обаче, тъй като всичките ми оръжия са от божествен произход, останах само с математически противоречия. А противоречието говори за неправилност в написаното. С други думи, в логиката на шифъра има грешки и подозирам, че понякога е бил използван от невеж човек, който не знае как се работи с него. Вие, мой млади приятелю, ме накарахте да мисля така. Вие споменахте, че убийствата може да се извършени от различни хора. И аз смятах така до снощи. Убийството на Джордж Мейси беше ясно, защото нямаше други отличителни особености, освен бруталността, с която беше извършено. Нямаше шифър, нито следи от окултно значение. След това нещата започнаха да стават интересни. Убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър показаха алхимични знаци и шифри. Дълго време мислех, че и в трупа на Мейси може да е имало подобни особености, които въздействието на климатичните условия и гниенето са ни попречили да забележим. С убийството на капитан Морне обаче картината отново се промени. Този път намерихме шифър, но нищо в него не показва, че е свързан с алхимията. Странното е, че между второто и третото убийство има очевидни общи неща, но второто и четвъртото демонстрират математическа съгласуваност. Третото убийство, на Даниъл Мърсър, ни предостави най-краткото послание — написаното с тебешир на стената на стълбището Сали Порт. Шифърът беше използван без видима логика и това ме накара да предположа, че извършителят на третото убийство не може да е авторът на четвъртото. И шифърът, написан на стената до трупа на господин Мърсър, е грешен. Или използван неграмотно, както вече казах.

— А шифърът, който ни даде господин Туисълтън? И той ли е използван неграмотно?

— Не, не. Този шифър показва същата логика като другите писма. Само посланието с тебешир на стълбището е грешно. Ето защо го изключих. — Нютон уморено поклати глава. — И така изгубих много време. Ако не го бях сторил, досега можеше да съм разкрил случая.

Той удари с юмрук по масата и Мелхиор уплашено скочи от коленете му.

— Де да имах още един образец на шифъра! — рече Нютон и отново удари по масата, като ме стресна и изтръгна от мълчанието. — Сигурен съм, че мога да го разгадая.

Направи му чест, защото не ме обвини, че съм преписал грешно шифъра на стената до трупа на Мърсър. Бях му благодарен, но малко се изненадах от намека му.

— Нима искате да бъде извършено пето убийство? — недоверчиво попитах аз и поклатих глава. — Не са ли достатъчно четири? Или възнамерявате да провокирате още едно?

Той не отговори. Отбягваше да ме погледне в очите, като погрешно мислеше, че в тях ще прочете неодобрение.

— Приемате престъпленията твърде лековато, докторе — упрекнах го аз, — сякаш са математически упражнения, каквито ви изпращат господин Бернули и господин Лайбниц.

— Брахистохронът? — Нютон се намръщи.

Така се казваше задачата за кривата, по която тялото под действието само на силата на тежестта преминава от една точка в друга, изпратена му от Лайбниц и Бернули.

— Уверявам ви, Елис, че това не беше упражнение, както го нарекохте. Никой в Европа освен мен не можа да я реши.

— Говоря за убийствата, докторе. Струва ми се, че се отнасяте към тях като към интелектуално развлечение за разсейване.

— Нужен

е значителен интелект, за да ме забавляват — настоя той, като леко се изчерви.

— Но въпреки това отклонявате вниманието си.

— Защо мислите така?

— Има ли по-занимателно нещо за един математик от шифъра? Какво може да е по-интригуващо за познавач на философията от алхимичните знаци, придружаващи убийствата на господин Кенеди и господин Мърсър?

— Вярно е — призна Нютон. — Ако имах повече данни, щях да реша проблема за една нощ, както сторих с брахистохрона.

— Вероятно това е въпросът. Може би не трябва да разгадавате шифъра. Или написаното не означава нищо, или Господ не желае да го разтълкувате. — Използвах Божието име не само за да проверя дали все още звучи убедително от устата ми, но и да предизвикам Нютон. Ставах все по-раздразнителен в резултат на комбинацията между разбито сърце и безсъние.

Нютон неочаквано скочи, сякаш изпита въздействието на клизма.

— Господ не желае да го разгадая — развълнувано промълви той. — Или някой друг, който си играе на Господ, и е авторът на този план. — Нютон махна перуката си и започна да обикаля из кабинета, като мърмореше под носа си. — Гърнето ще заври, господин Елис.

— Кое гърне, сър?

Той почука с показалец слепоочието си.

— Това гърне, разбира се. Какъв съм глупак. Твърде съм самонадеян. Така ми се пада. Трябваше да обърна повече внимание на Бръснача на Окам.

— Не трябва да предполагаме, че съществуват повече неща, отколкото е абсолютно необходимо. Най-доброто обяснение за някое събитие е най-простото, с най-малко догадки или хипотези — изтълкувах думите му аз.

— Точно така. Това е принципът на Уилям Окам, нашият гениален сънародник бунтар, който яростно е писал срещу папата и метафизиката. Той е бил велик свободомислещ човек, Елис. Спомогнал е за разграничаването на областите на знанието и на вярата и е положил основите на съвременния научен метод. Ще разрежем нашия случай точно на две половини с неговата остра като бръснач максима. Дайте ми ябълково вино. Главата ми изведнъж изпита потребност от ябълки.

Налях му ябълково вино и той го изпи жадно, сякаш наистина искаше да стимулира мозъка си, а след това отново седна, взе паче перо и хартия и написа онова, което нарече скелета на случая. Накрая посипа главата си с още метафорична пепел и заяви, че се разкайва за предишната си липса на прозрение. Аз обаче продължавах да недоумявам.

— Днес за втори път се улавям в грешка — съобщи той. — И се радвам, че вие сте единственият свидетел на това, а не проклетият германец или онова ужасно джудже Хук. Те биха изпитали огромно удоволствие, ако ме видят тъй лесно подведен.

— Подведен? Защо?

— Вие го казахте. Отклониха вниманието ми. Върнете мислите си няколко месеца назад, Елис. Какъв случай разследвахме, когато беше убит господин Кенеди?

— Фалшивите гвинеи от мед и цинк и стрито на прах злато, направени по новия метод. Извършителите останаха неразкрити.

— Точно така. Разсеях се. Някой е искал да отклони вниманието ми в погрешна посока. Мисля, че ме е познавал добре. Алхимичните улики бяха предназначени за мен. А сега смятам, че другите послания, шифрите, са били за друг.

— Тогава защо първи намерихме шифъра, когато господин Кенеди беше убит? И алхимичните улики?

— Защото убиецът на Кенеди не е разбрал шифъра — обясни Нютон. — Има много противоречия между първото кодирано послание и второто, но основните елементи са еднакви.

— Намеквате, че убиецът на капитан Морне не е премахнал другите трима?

— Той не е убил Кенеди и Мърсър, защото само тези две убийства имат особени окултни нюанси, предназначени да ме заинтригуват. Убиецът на капитан Морне просто го е искал мъртъв.