Приключенията на Незнайко
Шрифт:
— Ясно, нещо им се е случило — каза Карфичка.
Тя вече реши да отърчи до Зоологическата градина, но в това време вратата се отвори и на прага застанаха Незнайко и Шаренкия. Косите и на двамата бяха разрошени, очите им диво блуждаеха. Носът на Шаренкия бе одраскан, а лицето му — изцапано повече от всеки друг път.
— Каква нова каша си забъркал, Незнайко! — сърдито го нападна Карфичка. — Къде се губихте толкова време?
— Нищо, Карфичке, не се безпокой — отговори Незнайко. — Всичко ще се оправи, сама ще видиш, само не се сърди. Аз, Карфичке, пуснах на свобода лъва.
— Какъв
— Ами оня, който беше в клетката.
Карфичка се ужаси.
— Тежко ни! — завика тя. — Досега магаретата разиграваше, а сега си се захванал с лъва! Как ще свърши всичко това?
— Не се вълнувай, Карфичке, всичко ще свърши добре. Утре сутринта ще изляза и всичко ще оправя. Утре ще бъде светло и аз вече няма да се объркам. Всичко ще оправя. Ще видиш!
— Ами, ще оправиш! Я остави всичко това. Ако искаш да знаеш, аз дори се радвам, че ти нямаш вече вълшебна пръчица. Да ти дадат пръчицата, земетресение ще направиш! Утре си тръгваме за дома и толкоз! Не желая, нито минутка повече да оставам тук.
— Ас какво ще си тръгнеш? Още не сме ти разказали всичко.
— Какво има още? — изплаши се Карфичка.
Откраднаха ни автомобила.
— Само това не стигаше! — възкликна Карфичка. — Как ще се доберем до къщи?
— А какво казвам аз? Нали и аз това казвам. Вземем ли си пръчицата, ще имаме кола, не я ли вземем — и кола няма да имаме.
На другата сутрин Карфичка се събуди, както обикновено, рано, но когато отиде да разбуди Незнайко, видя, че го няма в кревата. Шаренкия още спеше. Тя почна да го буди:
— Какво пък е това сега, Шарко? Къде е Незнайко?
— А нима не е тук? — запита Шаренкия, като разтвори очи.
— Щом питам, значи го няма.
— Сигурно е хукнал към Зоологическата градина — каза Шаренкия.
— Хайде, приготви се бърже и да вървим — каза Карфичка.
— Къде да вървим?
— В Зоологическата градина, разбира се.
— Ама там е лъвът!
— Лъва сигурно отдавна са го хванали вече.
След половин час Карфичка и Шаренкия бяха пред входа на Зоологическата градина. Те влязоха през вратата и бързо закрачиха по пътечката. Шаренкия вървеше след Карфичка и страхливо се озърташе наоколо си. Все му се струваше, че лъвът ей сега ще изскочи отнякъде и ще се хвърли върху му. Още отдалеч Карфичка и Шаренкия видяха клетката на маймуните и Незнайко, който се беше спотаил зад клетката. В клетката беше чистачката. Тя метеше пода с една метличка. Карфичка се приближи крадешком до Незнайко.
— Какво правиш тук? — запита тя.
— Тихо! — замаха Незнайко с ръце. — Вълшебната пръчица е тук! Ето, виждаш ли я, лежи си на пода там, където я хвърли вчера маймуната. Сега чистачката ще помете и сигурно ще изхвърли пръчката от клетката. Тогава ще я вземем и всичко ще се уреди.
В
— Нищо — успокояваше Незнайко Карфичка. — Сега ще я проследим и ще видим къде ще изхвърли боклука.
Ала чистачката не занесе никъде боклука, а почна да чисти съседната клетка. Тя минаваше от клетка в клетка и кофата се пълнеше с боклук. Най-после чистачката завърши почистването и изсипа цялата кофа в сандъка, който стоеше до оградата зад клетките. Незнайко почака да си отиде чистачката, а после каза на Карфичка и Шаренкия:
— Стойте тук и гледайте да не дойде някой.
Сам той изтича до сандъка, отвори капака му и се вмъкна вътре. Няколко минути от сандъка се чуваше пъшкане и сумтене. Най-после Незнайко подаде глава изпод капака.
— Ето я вълшебната пръчица! — каза той, като се усмихваше тържествуващо.
От радост Карфичка подскочи:
— Браво! — каза тя и тихичко запляска с ръце.
Незнайко излезе от сандъка и закрачи по пътечката, като носеше пръчицата в протегнатата си напред ръка.
— Сега ще я пазя! — казваше той. — Сега никой няма да ми я отнеме.
Карфичка и Шаренкия крачеха след Незнайко. Те се държаха за ръце. Лицата и на двамата сияеха.
— Сега можем да отидем в цирка и да отървем Листец — каза Карфичка.
— Ах, наистина! А пък аз забравих за Листец — възкликна Незнайко. — Хайде по-скоро в цирка.
Той се обърна и затича към изхода. Карфичка и Шаренкия едва го догонваха. След пет минути и тримата вече седяха в едно шарено такси е копчета. Незнайко натисна копчето с надпис „Цирк“, и колата се понесе по улицата. Едва успяха да се огледат — и вече бяха в цирка. На арената имаше няколко акробати, които скачаха и се премятаха — очевидно се готвеха за вечерното представление. На Незнайко и Шаренкия много се щеше да ги погледат, но Карфичка каза:
— Нима за това сме дошли? После ще погледаме.
— Добре де после — съгласи се Незнайко.
Нашите пътешественици се промъкнаха между редовете на столовете, влязоха във входа за артисти и се озоваха в едно служебно помещение. Това беше дълга барака с циментов под. Край стените се издигаха клетки, в които бяха затворени различни животни. В една от клетките имаше лъв.
— Пак лъв! — уплашено каза Шаренкия. — И тоя път ще стане някоя беля.
В края на помещението имаше конски ясли. Пътешествениците се приближиха и видяха между конете едно магаре. То стоеше до една малка ясла и беше завързано с юздата си за една халка, прикрепена към стената. Магаренцето извърна глава и жално погледна Незнайко.
— Той е! — прошепна Незнайко. — Познах го.
Незнайко се страхуваше да не би да си изпати от Листец, задето го бе превърнал в магаре, затова застана по-далечко от яслата и като се приготви в случай на нужда да изфиряса колкото се може по-скоро, махна с пръчицата.
— Искам това магаре да се превърне в Листец! — тихо каза той.
Ала никакво превръщане не последва. Незнайко пак махна с пръчицата и каза по-високо:
— Искам това магаре да се превърне пак в момченцето Листец!